Георги Илиев започна като титуляр в първия мач с Азербайджан, но срещу Хърватска влезе след почивката. Играта му обаче бе на позна­тото високо ниво. За това защо не успяхме да вземем поне точка от шахматистите и за предстоящия сблъсък с Норвегия халфът на китай­ския Шъдзяджуан отговори на въпросите на „Тема Спорт".

Жоро, уплашихме ли се да вземем поне точка от Хър­ватска?
- Имахме шансове да вка­раме и дори да спечелим. Особено през второто полу­време. В началото бяхме малко пренавити въпреки великолепната публика, коя­то ни даваше сили, и можем само да и благодарим. Заря­дът на самата среща също ни се отрази през първата част. Но сега не трябва да униваме, нищо че сме разоча­ровани, а да гледаме напред.

Трите смени - ти, Тонев и Гълъбинов, раздвижихте играта през второто полу­време...

- Не знам. Можеби да. Но така е преценил треньор­ският щаб, така е направил. От нас се иска да играем за България.

Какво очакваш от дву­боя в Норвегия?

- Чака ни здрава битка и много труден мач. Но щом искаме да постигаме нещо в тези квалификации, а то е класиране, трябва да вземем задължително трите точ­ки.

Макар че са минали само два мача, като че ли обаче трудно ще се преборим за второто място?

- Нека не избързбаме с те­зи заключение. Има още до­ста срещи. Нищо не е загубе­но. Надявам се да натрупаме повече точки и да гледаме за нещо по-сериозно от тре­тото място. Вярвам, че имаме сили да го постигнем. За съжаление срещу Хърват­ска нещата не се получиха, но това вече е минало.


Хърватите сякаш и те не показаха кой знае каква игра?

- Имаха две-три по-сериозни положения, но не мисля, че с нещо са ни надиграли. По-скоро ни излъгаха заради по-големия си опит и класа. Това също влияе.

Очакваше ли да започнеш като титуляр, след като бе сред 11-те в Баку?

- Това не зависи от моите желания. Нещата ги решава Любо Пенев.

Ще успеете ли да се пре­борите с Шъдзяджуан за промоция в елита на Ки­тай?

- Засега сме втори, влизат първите два отбора. Да се надяваме, че ще удържим. Шансовете ни са добри.

Как ти се отразяват те­зи преходи?

- Трудно е, доста киломе­три са, но нямам право да се оплаквам. За националния отбор, няма значение откъ­де, винаги ще дойда.

Китай ли ще е последна­та дестинация в кариера­та ти?

- Едва ли. Ще поиграя още, преди да се откажа. Все пак съм на 33 години. Поне още 3-4 ще мога да изкарам. Стига да нямам сериозни контузии.

Като гледаш представя­нето на Лудогорец, не съжа­ляваш ли, че избра Китай?
- Не, никога не съжалявам за решенията, които съм взел. Пожелавам им успех. Бях близо, но нещата не се получиха.