Бербатов: Пазя детето в себе си

Той е най-голямата ни футболна звезда след Гунди и Стоичков и, естествено, интересът към него е огромен. Твърдо решен да държи публичното любопитство далеч от личния си живот, той отказва всякакви интервюта и се съгласи да говори пред „Максимум" само заради Деня на детето и благородната кауза на фондацията си, създадена, за да помага на малките таланти.

Ти си твърде млад, но се захвана с много благородна мисия. Как се роди идеята за фондация „Димитър Бербатов"?

Този въпрос не ми го задават за първи път по такъв начин. Очевидно се прави някаква връзка между фондация и напреднали години, каквато аз не виждам. Достатъчно е да си зрял, не е задължително да си на преклонна възраст. А аз не съм чак толкова „твърде млад", че да не съм помъдрял.

Все пак не са много публичните личности, особено пък на твоята възраст, дорасли до идеята за благотворителност.

Аз съм човек, който е получил добро отношение от много хора и дойде времето да застана и аз от страната на тези, които дават. Възхищавам се на дарителите като братята Евлоги и Христо Георгиеви, например. Дарителството има традиции в България и аз се надявам фондациите като моята да стават повече.

Какво те провокира да създадеш точно фондация?

Когато тръгваш към нещо толкова отговорно, то не става заради провокация или моментен подтик. Заявяваш се като институция, предизвикаш себе си в ново поле, не е толкова просто... С Димитрина Ходжева, която сега е директор на фондацията, няколко месеца обсъждахме идеята, аз не вземам прибързани решения. Фондацията е възможност да съм полезен освен с пари и с името си. Имах известни колебания заради факта, че аз предпочитам да не афиширам това, с което помагам. А една организация не може да осъществява проектите си в анонимност. Не само че не може, ами не е и максимално полезна. Вие знаете ли например каква е разликата между филантропия и социална отговорност?

Каква?

Най-общо казано, едното е само да даваш пари, а другото - да налагаш и ценности. И ако си лидер на мнение и имаш силата да правиш и второто - значи си по-полезен, ако работиш публично. Трябва да се прави разлика между афиширането на благотворителност и публичността като средство да реализираш проекти и да онагледяваш целите си. Фондацията е и възможност да ангажираш повече хора в правенето на добро - имам предвид съмишленици, партньори, дарители, доброволци. Благодаря на всички хора, които работят с нас! Заедно постигаме несравнимо повече, отколкото бих постигнал аз, ако просто изпратя пари на някого.

За втора поредна година фондацията ти награждава успелите деца на България. Как дойде идеята за тези награди?

Моята фондация подкрепя децата, които работят върху своите заложби в различни области, участват в различни състезания и някак естествено беше да учредим за тях тези награди. Още повече че няма други годишни награди за успехите на децата. А има деца с наистина впечатляващи постижения! Самите те активно се номинират и отдават голямо значение на нашите „Награди...", което е най-важното.

Малко са фондациите, които се занимават точно с талантливите деца, затова ли се посвети на тях?

Ами ето - защото са малко. И уточнявам - не за талантливи само, а за активно работещи върху заложбите си. Каква полза от таланта, ако не се трудиш да го развиваш. Аз често съм мислел за това как страната ни ще стигне до по-добро бъдеще. И децата бяха моят отговор.

Вярваш ли, че децата на фондация „Димитър Бербатов" ще пожънат твоите успехи и ще станат посланици на България по света като теб?

Надявам се! А и като гледам какви деца има, по-скоро вярвам, че ще бъде така. Важно е те да са щастливи и удовлетворени от това, което могат. Ако е така, не е нужно да стават световно известни, за да са посланици. Всеки добър българин е посланик на страната ни.

По какъв начин помагаш на децата?

Както вече казах, чрез различните проекти, всеки от които работи със своите си механизми и си поставя определена по-далечна цел. Това е доста различно от моментния подтик да внесеш пари в сметката на някой нуждаещ се. В хода на работата самите ние учим нови неща, на много неща се учат и родителите, и учителите, с които контактуваме. В момента няма достатъчно добро разбиране как работи една фондация например - че пари се дават под условие, че резултатът подлежи на контрол, че исканията трябва да са в рамките на целите, които си заявил, че се спазват срокове, че се минава през неизбежни формалности, че решенията се вземат колективно... Не може днес да напишеш имейл, че искаш пари и другата седмица да ги получиш срещу нищо. Трябва да се иска по определен начин - навреме, конкретно, мотивирано, отговорно.

Като малък представяше ли си, че ще стигнеш дотук?

Представял съм си много неща, децата обичат да мечтаят. Ако повярват в мечтите си и тръгнат да ги преследват, могат и да ги настигнат.

Ти какво дете беше?

Не можех да стоя на едно място, топката все беше в краката ми. С часове съм се упражнявал да я ритам на високо и да я посрещам - докато ми потекат сълзи от очите.

А успя ли да запазиш детето в себе си?

Въпреки че се чувствам зрял за годините си, и детето в мен си е живо... И винаги ще бъде така. Може би затова хората, с които най-лесно общувам, са същите - тези, които каквото и да са постигнали, са запазили и детското в себе си.

Защо е толкова важно „да върнем спорта в живота на децата"?

Това е дългосрочна програма, чрез която реализираме други заявени цели на фондацията: да насърчава утвърждаването на физическата култура в ежедневието, да съдейства за физическото развитие на подрастващите, да стимулира интереса към спортуването като алтернатива на агресията и зависимостите. А е важно децата да спортуват не само защото спортът изгражда характери, а и защото движението е важно за физическото развитие и за здравето, което съвременният начин на живот все повече отнема. Децата обичат да тичат и да играят и ако не го правят, то е защото няма къде...

Ще накараш ли собственото си дете да спортува?

Ще я науча сама да иска.

Свикна ли с живота в Манчестър, как прекарваш времето си извън тренировките особено сега, когато вече имаш дете?

Вече съм доста време в Англия и нямам никакъв проблем с начина на живот. И преди - когато бях в Лондон, и сега в Манчестър за мен е важно да се развивам професионално, не в кой град ще бъда. Ежедневието ми е еднобразно, тъй като програмата на мачовете ни е доста интензивна - много тренировки, малко почивка между тях... Ако не съм на тренировка, значи съм вкъщи. Понякога се виждаме с Мартин Петров и семейството му, излизаме заедно, вечеряме, ходим на кино - нормалните неща...

Ти участваш в благотворителни акции и с „Манчестър Юнайтед". Целият отбор беше на бала на UNICEF, за каква кауза събирахте средства?

Набираме средства за бедните страни чрез търг на вещи, които са дарени от едни от най-известните спортисти в света. Наистина е много впечатляващо и благородно и винаги се събират много средства за нуждаещи се. Подобни традиции заслужават аплодисменти.

Ти беше сред най-елегантните на бала, допада ли ти да носиш костюми?

На бала всеки задължително е с костюм или смокинг - такъв е дрескодът на събитието. Но и извън случая, да - аз винаги съм обичал да нося костюми, чувствам се комфортно в тях. Сигурно някой ден, когато няма да съм активен футболист, ще нося постоянно костюми. Сега няма как да стане, че ако се появя с костюм на тренировка, ще ме скъсат от шеги съотборниците ми.

С кой от футболистите на „Манчестър" си в приятелски отношения?

В добри отношения съм с абсолютно всички от отбора. Разбира се, в най-близки съм с Неманя Видич, което е разбираемо, като се има предвид, че той е от Сърбия.

В такъв голям отбор конкуренцията не е ли по-силна от приятелството?

Приятелствата ги има, както и конкуренцията. Точно тази конкуренция помага на всеки да показва най-доброто от себе си по време на тренировките и мачовете, тя е полезна и нужна.

Обичаш да рисуваш в свободното си време. Как би се изобразил на автопортрет? Изобщо как гледаш на себе си?

Не съм крил, че обичам да рисувам, но гледам да не показвам нещата. Истината е, че ме релаксира това занимание и гледам да рисувам колкото се може по-често. В последно време съм се развихрил и рисунките ми се увеличават мълниеносно. Вече съм се нарисувал и това е карикатура. Аз не се вземам насериозно, винаги съм обичал да се смея над себе си и това е причината да се нарисувам в карикатурен образ.

Ти си най-успелият български футболист, имаш семейство, стана баща. Като че ли всичко, за което един мъж мечтае, ти си го постигнал. Сега какви са мечтите ти?

Имам още мечти, за които се боря, но в общи линии съм постигнал всичко важно, което съм искал.