С пълно единодушие за домакин на европейското първенство през 1996 година бе избрана Англия. Още през 1992-а бе решено форматът на заключителната фаза да бъде увеличен от 8 на 16 участника. Сред финалистите трябваше да бъдат страната организатор, 8 победители от квалификационните групи, 6 отбора, заели вторите места в потоците, и победителят от баража между двата втори тима с най-лоши показатели срещу първия, третия и четвъртия. В плейофа за последното място Холандия би 2:0 Ейре.

Бе прието решение да се начисляват и три точки за победа. За първи път отборите имаха право на три смени в един мач.

Евро 1996 е паметно за България с първото класиране на континентални финали и с 3-те гола на Стоичков в три мача.

В квалификациите освен при нас гвоздеят бе в група 4, където бяха Италия и Хърватия. Бившата югославска република победи „скуадра адзура" насред Апенините с 2:1 с голове на Давор Шукер, а у дома завърши 1:1, пак след попадение на Шукер.

На европейското Англия тръгна с голям ентусиазъм. Всички фенове пееха "Футболът
се завръща вкъщи". А с това и трофеят - е логичното допълнение. Правеха се аналогии с взетата световна купа през 1966 година. Имаше и плакати, на които личеше, че британците имат чувство за хумор. На тях пишеше: "През 1966 се случи нещо велико... Роди се Ерик Кантона." Междувременно смахнатият и даровит Пол Гаскойн въведе радост тип „зъболекарски стол" по време на мача срещу историческия враг Шотландия, завършил 2:0. След като Шиърър бе отбелязал първия гол, при второто попадение, което бе дело на Газа, той легна, а съотборниците му имитираха изливане на бутилки в устата му. "Зъболекарският стол" се роди от една оргия в самолета по време на азиатското турне на "Трите лъва". Последва уникалното 4:1 за Англия срещу Холандия.

Италия не можа да отиде по-напред, след като завърши 0:0 с Германия. Дзола не успя да вкара от дузпа. В същото време Чехия взе нужното равенство 3:3 срещу последния Русия и продължи напред. Ние за жалост не можахме да прескочим предварителната фаза.

Получиха се много оспорвани четвъртфинали. Англия и Франция продължиха напред след дузпи за сметка на Испания и на Холандия. С един невероятно прехвърлящ и плавен удар на Карел Поборски Чехия си проправи път напред, като отстрани своя съперник Португалия. На „Олд Трафорд" Хърватия разби „ботушарския" стил на Германия.

Съдиите обаче бяха изцяло за „маншафта". За разлика от публиката, в която не само англичаните върло подкрепяха „шахматистите". В 21-ата минута реферът от Швеция Лейф Сундел реши, че Йеркан е отбил топката с ръка и Клинсман отбеляза от дузпа. В началото на второто полувреме германските звезди започнаха да лазят, преди Давор Шукер да провре мазно топката във вратата на Кьопке. След като се виждаше обрата, твърдият Щимац бе изгонен при 1:1. Сетне Замер отбеляза за 2:1 и така бунедстима продължи напред.

В единия полуфинал французите паднаха на дузпи от Чехия. А на „Уембли" се разрази друга дузпена драма. Първо Шиърър откри, след това Кунц изравни. Така завърши редовното време. При новото правило за „златен гол" срещата можеше да приключи през първото продължение, но ударът на Дарън Андъртън срещна страничния стълб. Стигна се до дузпи. Накрая Гарет Саутгейт стреля, но вратарят Анди Кьопке (на снимката вдясно) спаси и Анди Мьолер прати германците на финал. Газа и Пиърс плачеха безутешно и се хвърляха да успокояват Саутгейт.

Финалът Германия - Чехия - римейк на драмата от "Мала Маракана" в Белград 20 лета по-рано, завърши 2:1 за немците. Победата бе донесена от „златен гол", отбелязан в началото на първото продължение от Оливер Бирхоф. Топката мина леко през ръцете на чешкия вратар Коуба и мачът приключи. Такова бе жестокото правило...


Едни луди финали за фамилия Пеневи

С участието на България на европейското първенство през 1996 година фамилия Пеневи отново влиза в историята, както с класирането ни за САЩ'94 и четвъртото място там. В квалификационната група записваме уникалните 6 поредни победи. Върхът на тази серия е в София на 7 юни 1995 г. Тогава под непрестанен дъжд обърнахме Германия с 3:2, след като тимът на Берти Фогтс ни водеше с 2:0.

Класирахме се за финалите в Англия на второ място в нашата група с отлични показатели като втори отбор. Там в наш стил се проявихме в извънфутболни моменти. Отборът бе настанен край Скарбъро в старинно имение. Под претекст, че обстановката е тягостна като във филм на ужасите на Хичкок нашите се преместиха в Лийдс. Там на „Елънд Роуд" бе и първият ни мач срещу Испания.

Поведохме с гол от дузпа, вкарана от Стоичков. Да се върнем към мача с иберийците. Алфонсо Перес изравни и така при 1:1 завърши срещата. Поради несъществуваща засада италианският съдия Чекарини отмени редовно попадение на Ицо след пас на Киряков. За фаула, след който падна попадението на испанците, Хубчев получи червен картон и отпадна за Румъния. Срещата със северните съседи бе в Нюкасъл. За единствения гол в мача Христо напредна от центъра и бе безпощаден, след като Любо Пенев направи отличен заслон за свободния коридор на Камата.

После обаче имаше положение, в което шут на Мунтяну се отби от напречната греда, тупна зад голлинията и се върна на терена. Реферът този път бе с нас - датчанинът Микелсен замълча. В третия мач с Франция, „петлите" си го върнаха за „Парк де Пренс". Биха ни с 3:1. Христо и Марсел Десаи влязоха в ожесточен спор на расистка основа. Стоичков, както и в Щатите на мондиала преди две години, намери място в идеалния отбор на първенството.

Заради автогола на Любо Пенев в мача с Франция и изпуснатата негова реплика „Духайте супата" на летище София при завръщането на националите се отпушиха тъмни кадрови сили бе сменен чичо му - треньорът на националния тим Димитър Душков Пенев, което по-късно щеше да бъде отчетено като груба недалновидност.

Но Пената си извоюва пак запазено място с първия успех на страната ни на еврофинали под негово ръководство. След гениалния си пас към Емо Костадинов в Париж на 17 ноември 1993-а Любо пък се запомни с фаталния си автогол.