Екатерина Дафовска е родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе. Започва да се занимава със спорт на 10-годишна възраст. Тренира пет години ориентиране и ски-ориентиране. В биатлона се прехвърля през 1990-а година, като неин първи
треньор е Савко Хаджиев в спортното училище в Чепеларе.
Спортни успехи.
Олимпийска шампионка на 15 км от Нагано'98, пета в същата дисциплина и четвърта в щафетата от Солт Лейк Сити'02, осма в масовия старт и в щафетата от Торино'06.
Eвропейска шампионка на 15 км от Минск'02, бронзова медалистка в спринта на 7,5 км от Лангдорф'2006. Носителка на два бронзови медала от Световните първенства през 1995 и 1997 година - и двата на 15 км. Има 5 победи за СК - 15 км в Нагано през 1998, 10 км преследване в Осръбле 2001, 15 км в Антолц 2002, 10 км преследване Руполдинг 2002 и 7,5 км спринт в Оберхоф 2002 г.
Спортист №1 на България за 1998 година. Има син Мартин.



- Катя, потвърждаваш ли новината за края на твоята кариера?
- За съжаление, да. Но решението не съм го взела аз. Просто травмата ме принуди да се откажа. Цели две години се състезавах с контузията в рамото. Чак след това се оперирах и всички знаят за проблемите ми след това.

-Повече от 9 години след титлата от Нагано какво си спомняш от триумфа?
- Често гледам запис от състезанието и направо се чудя аз ли съм направила това страхотно бягане и стрелба. Малко ми е нереалистично. Но винаги ми е приятно да се върна към спомена за златния медал.

- А какво не успя да постигнеш в биатлона?
- Мисля, че съм имала успешна кариера с много титли и отличия. Единственото, за което съжалявам е, че не издържах до края през 2003 година и след като дълго време водих за Световната купа не успях да я спечеля. Но нямаше и пълно осигуряване в нашия спорт, което да ми помогне.

- Виждаш ли своя наследница на пистата и рубежа?
- В момента не, но някои от младите момичета, които сега прохождат в спорта, могат да постигнат успехи. Не е невъзможно. В България се разчита най-вече на природния талант на спортиста, докато в Германия и Русия биатлонистите ги създават. Може пък при мъжете да излезе голям състезател.

- Има ли шанс, както се случи в други спортове у нас, след теб и твоето поколение да настъпи вакуум?
- Струва ми се, че не бе използвана инерцията от нашите успехи по света. Тогава имаше и финансиране от международната федерация, от спонсори. Но когато аз започнах ситуацията също беше трудна, но успях.

- Освен семейния хотел с какво ще се занимаваш занапред?
- Наистина хотел „Дафовска" в Пампорово е мой приоритет. Иска ми се обаче и да остана близо до биатлона. Предлагат ми място в Управителния съвет на федерацията.

- Не е ли това твърде малко за една олимпийска шампионка?
- И на мен така ми се струва. Но някои хора трудно могат да бъдат изместени от постовете им. Аз сама нищо не мога да направя. За да се променят нещата ми трябва екип, платформа. Защото една птичка пролет не прави.

- Има ли друг вариант да си близо до любимия ти спорт?
- Сигурно има. Но първо искам да си почина. 15 години съм дала на биатлона и се нуждая от отдих. Имам идеи за работа с деца, например в някое училище. Но на този етап е рано да се говори за това.

- Съжалявала ли си някога, че се захвана точно с биатлон?
- Честно казано - не. А и нямах кой знае какъв избор. В Чепеларе в спортното училище имаше само специалностите ски бягане и биатлон. Аз вече карах ски и се занимавах със ски ориентиране и затова реших да започна нещо различно. И така този спорт стана моя орисия за дълги години. Много му дадох, но и получих слава и признание.