Богатите китайци спешно търсят къде да скрият своите активи и доходи в чуждестранни тръстове преди новите данъчни правила да влязат в сила през следващия месец, пише Bloomberg.

Bank of Singapore отчита 35 процента ръст през второто полугодие на 2018 г. на китайските клиенти, които са заинтересовани от офшорни тръстове, според Уун Шиу Лий, директор в банката. От август запитванията, които водят до създаването на тръст, който предлага "възможности за планиране на данъчното облагане" са се удвоили.

Реформите в Китай, които ще влязат в сила от 1 януари, целят да намалят данъчната тежест върху хората с ниски и средни доходи, като накарат богатите да плащат повече. Освен това те захранват бизнеса на консултанти, частни банкери и адвокати, които специализират в създаването на такива тръстове.

Личното богатство на китайците набъбна до $21 трилиона миналата година. И практиката средствата да бъдат крити в чужбина става все по-честа. Дори и със засилване на регулациите миналата година, които затрудниха изнасяването на средства в чужбина и рисковите сделки по придобиване, средствата, които напускат страната, ще достигнат $1 трилион тази година, според изчисление на Boston Consulting Group.

Някои от най-богатите китайци вече използват такива тръстове. Ву Яжун, която е в строителния бизнес и притежава около $7,5 милиарда, вече държи повече от половината от своята империя чрез регистрираната на Кайманските острови Longfor Group Holdings чрез семеен тръст. Миналият месец тя е прехвърлила активи в друг тръст на името на нейната дъщеря.

Тръстовете поставят активите под собствеността на трета страна. Това понякога може да ограничи възможността на собственика им да прави някои решения, но помага за избягването на данъци, които понякога стигат до 20% от печалбата.

Защо комунистически Китай е дом на толкова много милиардери?

Защо комунистически Китай е дом на толкова много милиардери?

За сложната връзка между идеологията, държавните политики и ултра богатите