Сред много неуместни изказвания на Мъри Стоилов напоследък, като че ли това "за липсата на обич към националния отбор" свърши работа, но в положителна посока. Разбира се, че понякога нарочно пускаш някой лаф, за да се хване някой на кукичката. В случая се получи така: "Абе ти не ме обичаш!" От другата страна веднага отвърнаха: "Кой, аз ли не те обичам? Сега ще ти докажа!" Едва ли Мъри е преценил, че така може да предизвика родните запалянковци, но определено доста народ се "върза" на кахърния му зов.

Почти пълният стадион "Васил Левски" бе първата предпоставка срещата да започне добре за нас. Българите по принцип сме много мнителни и търсим бая кусури. А мачът в Ирландия през каквито и романтични очила да бе прокаран, си бе частична сполука след автогола на любезния Килбейн. И разликата в точките от Ирландия преди мачовете от сряда, която бе седем точки, каква вяра в ЮАР-ското бъдеще да ти вдъхне. По-скоро както на европейското през миналата година националите ни ще заседнат в някоя телевизия и ще се правят на вещи консултанти.

Какво видяха в мача ни с Кипър песимистите или тези, които мислят, че чашата ни е наполовина празна.

Със сигурност, че на 1 април, денят на лъжата, едва излъгахме Кипър. Един добър към нас съдия Ингварсон, който е от комплексиралата ни Швеция, се смили над отново отлично игралия Манолев и не му показа нарисуван червен картон. Лошото е, че дори и с единайсет футболисти, в един момент заиграхме като с по-малко от десет. Като изключим Стилян Петров, другите често бъркаха с пасовете в средата на терена, топката се изнасяше припряно, стигахме до вратата на съперника без увереност, че може да решим мача с второ попадение, което да ни успокои в тревожно оставащото дълго време.

Тъй като вече няма футболни аутсайдери, кипърците си играха със самочувствие и колкото могат. И добре, че в един момент на голлинията беше юнашката глава на Станислав Ангелов. А после игралият в грандовете ПАО и Олимпиакос Михалис Константину за малко не добута кълбото в мрежата. Попречи му, разбира се, разигралият се наш страж още от Дъблин Митко Иванков.


Да видим как изглеждаше мачът през призмата на тези, които виждат чашата на половина пълна - или оптимистите. Казахме вече за връхлетелия ни бонус от почти пълния стадион. След това се видя, че футболистите ни играеха на принципа топката да е винаги на земята и в движение, независимо дали на моменти я губим. Често край пеналта и в самото наказателно поле нашите правеха показни двойни пасове, понякога и с пети.

При това не самоцелно, а с печелене на пространство. Като изключим обаче първия гол на Ивелин Попов, отново минаваме в зоната на песимистите заради това, че в крайна сметка второто попадение не влизаше и не влизаше доста дълго време. За гола на Макриев предпочитам да говоря отделно. Истината е, че висяхме на косъм с това 1:0 и петото реми танцуваше в нашето наказателно поле в последните минути на мача, че даже и в продължението с пълна сила. Сега за Митко, който играе в израелския Ашдод.

Дали от факта, че е преминал през шест страни, където регулярно е вкарвал голове, но явно това момче си е "перде" в хубавия смисъл на думата. Да не забравяме, че голът в Дъблин спокойно можеше да е негов, защото ако Килбейн не бе насочил топката в своята врата, тя отиваше право в краката на Макриев. Сега пак за изключително краткото време, в което бе в игра, той се ориентира къде да застане и този път да вкара попадение. Явно коефициентът на полезно действие на родения в Гоце Делчев таран е много добър. Тази констатация може да влезе в графата, която е по средата между оптимизма и реалността. В този смисъл на Мъри може да се признае смелостта да извика за тези два напечени мача Митко, който бе тотално забравен още преди да заиграе в Израел.

Всъщност знаеше се, че го има, но все едно го нямаше за нашия национален отбор. Любопитно бе, че за победата над Кипър с 2:0 се разписаха Ивелин Попов и Димитър Макриев, които по една или друга причина избягаха от "Герена".  Ремито между Италия и Ейре бе очаквано. Даже с оглед развитието на мача в последните минути, можеше да се предположи, че ирландците ще вземат три точки в Бари, които ще ги върнат на "адзурите" в края на кампанията в Дъблин.

Сега тъкмо този хикс ни напомня един мач от квалификационната група на "четвъртите в света", когато Швеция и Франция се направиха на мъже и си спретнаха един хикс. От това единият отбор изгоря и това бяха "петлите". Нормално е сега да се запитаме дали някои от хитрите "адзури" или коравите ирландци няма накрая да изпищят заради този хикс. Защото откакто се дават по три точки, когато се прави заварка, хиксът е самоубийствен. Просто се разменя по една победа и това е. Сега остава да видим как ще се възползват от този хикс момчетата на Стоилов. И Мъри е хубаво да разбере, че има шанс да бъде селекционер на момчета, които изпуснаха вече две световни и са решени на всичко да присъстват в края на кариерите си на Мондиал. Доколко искат и дали не са закъснели, тепърва ще се види...