Случващото се напоследък с капитана на Левски Елин Топузаков може, изненадващо за "сините" шефове, да им докара повече ядове, отколкото конфузното отпадане от Тампере.

В последния мач на шампиона на Националния стадион "Васил Левски" фенове издигнаха плакат "Топчо - завинаги един от нас". Говори се, че запалянковците тепърва смятат да засилят протестите си, след като вече три двубоя Топузаков остава извън групата на отбора. Низвергването на Елин съвпада, според запознати, с поредния му отказ да приеме изгодна финансова оферта и за клуба, и за него, идваща от Изток.

В същото време старши треньорът Станимир Стоилов настоява, че не разчита на Топчо, само защото бил в по-слаба форма от останалите трима централни защитници в отбора - Томашич и новопривлечените мароканци Рабе и Бензукан.
"Сините" фенове обаче са на мнение, че отношението на ръководството на Левски към Топузаков в момента е под всякаква критика.

Топчо, който кара своя 12-и сезон на "Герена", спечели сърцата на левскарите с изключителната лоялност към любимия си клуб, с всеотдайната си, сърцата и бойка игра, с лидерския си дух. За съжаление,случващото се с Елин не е нищо ново не само за Левски, но и за българската действителност като цяло. Неблагодарността и неуважителното отношение е запазена марка за нашите ширини. Нека само се върнем към близкото минало и си спомним как бившият президент на Левски Томас Лафчис на три пъти осуетяваше завръщането на "Герена" на най-големия български футболист от Жоро Соколов насам - Божидар Искренов.

До ден-днешен Гиби - един от най-великите световни футболисти за последните 30 години, който в продължение на 10 сезона игра за "сините" и водеше публиката след себе си по стадионите, не е получил официално извинение от шефовете на Левски заради позора на техните предшественици. До ден-днешен на Искренов не е организиран бенефис и въобще не се мисли в тази посока. Единственият скромен жест направи Тодор Батков преди известно време, като откупи обувките на Гиби за музея на Левски на благотворителен търг за футболните ветерани. Трябва да припомним, че преди Топчо проблеми имаха и други "сини" капитани - Ники Илиев и Сираков си тръгнаха от "Герена" по времето на Лафчис. При този клубен "бос" бе прекъсната изконната и десетилетна традиция Левски да разчита на свои кадри, а детско-юношеската школа бе в пълен упадък.

След Лафчис започна наново градежът на "синята" ДЮШ. Но налагането на талантите от нея в първия отбор досега остава далеч от желаното от феновете и реално възможното. Не едно и две момчета си тръгнаха по един или друг начин от "Герена", без да пробват късмета си в мъжкия тим - нека споменем само имената на Ивелин Попов и подписалият за доста сериозна сума с Леверкузен Наско Курдов.
Хичо трябваше да чака три години, за да получи по-сериозен шанс и такъв сега му се дава повече по стечение на обстоятелствата след фиаското на старта на Шампионската лига. А Мариян Огнянов и Балтанов просто продължават с дългото чакане.

Нека припомним и унизителното положение, в което се намират в момента Емил Ангелов (голмайстор на "сините" в турнира на УЕФА през сезон 2005/06) и Милан Коприваров. И двамата са извадени от отбора, докато не подновят договорите си, като в същото време им се казва, че не влизат в бъдещите планове за развитието на тима. Всички помнят как преди време Илиян Стоянов бе принуден да не играе и да гледа видео, защото отказваше да подпише нов контракт с едностранно определени условия.

Преди него и маниакалният левскар Димитър Иванков изпадна за известно време в подобна ситуация. Преди години Левски пропиля изгодни трансферни оферти за Гонзо и Кривия, при които кариерите им можеше да преминат на много по-високо ниво, а и Левски да спечели по-висок международен авторитет. За Сашо Александров се твърди, че впоследствие е продаден против волята му в Турция. Наскоро бе пропуснат шанс Домовчийски да заиграе в Айндховен. А пък Джайеоба се оказа много по-нужен на Левски от завърналия се на "Герена" Гонзо.

Като се върнем към "случая Топузаков" трябва да кажем, че една от основните грешки на "синьото" ръководство е, че не излиза с открита позиция пред медиите и феновете за истинските си намерения относно капитана. Право на треньора е да решава кой да играе.

Право на клуба е да провежда политика на подмладяване, да залага на перспективни футболисти, за които е направил солидни капиталовложения (например Рабе и Бензукан). Но ще е далеч по-честно, ако се излезе и се каже: "Благодарим на Топузаков за всичко, което направи за Левски през тези години, за неговата всеотдайност и спортен морал. Това обаче не може да му гарантира титулярно място за в бъдеще, а и имаме други намерения за развитието на отбора - като това да го подмладяваме и да залагаме повече на играчи, за които сме платили сериозни суми.

При това положение право на Топчо е да реши дали да остане в Левски, или не. Ако иска да си тръгне - той е свободен да го направи и клубът няма никакви финансови претенции към него, защото Елин му е дал наистина много. Така че ние пускаме Топузаков със свободен трансфер, така както например Лафчис пусна Сираков в Ланс преди време. И не само това - ако Топчо реши да си тръгне от Левски, ние ще му организираме бенефис, приходите от който ще са изцяло за играча". Това би било нормално и достойно отношение към Топузаков. Но ако хем вече не искаш Топчо в отбора, хем си подписал пореден договор с него и искаш да вземеш пари от негов трансфер, при това, който е против волята му, като отгоре на всичко го вадиш от отбора, докато не кандиса - това е нещо, което наистина заслужава негодувание.