5 декември 1998 г. Ливърпул гостува на Тотнъм. Преди по-малко от месец "шпорите" са спечелили на "Анфийлд" с 3:1 за купата на лигата, а през пролетта визитата на мърсисайдци на "Уайт Харт Лейн" носи 6 гола за забава на зрителите, но не и победа на Ливърпул. Годината на неуспешно съперничество с Тотнъм завършва в тона на предишните визити. Автогол на Джейми Карагър и попадение на Рюъл Фокс носят победата на домакините въпреки попадението за Ливърпул на Патрик Бергер. На пръв поглед нищо, което да се помни от феновете и за което да се говори на Копа.
И все пак този ден, на който утре отброяваме точно 10 години, е част от славната история на "червените". И е особено специален за капитана Стивън Джерард, защото точно тогава - на 18 години и 6 месеца, той за пръв път излезе титуляр с логото на любимия клуб на гърдите си. По ирония на съдбата на същата дата година по-късно вкара и първия си гол.

Тече 46-ата седмица на 1998-а. Предстои коледният маратон, а нещата не вървят. Ливърпул току що е загубил с 1:3 от испанския Селта и е на път да отпадне от турнира за купата на УЕФА. Предстои домакински мач на "Анфийлд", а в предишните три срещи тук Копа видя загуби от Дарби, Тотнъм и Лийдс. Мениджърът Жерар Улие има нужда от вдъхновение. И ето какво вижда на една тренировка.

В двустранна игра тинейджърът Стивън Джерард играе срещу звездата Пол Инс, преследва го по цялото игрище, печели всяка топка и успява с всеки шпагат. "Това е краят ти, Инси!", шеговито подвиква Роби Фаулър. И не предполага колко е прав. Защото това наистина се оказа последния сезон на на "Анфийлд" за Пол, който отстъпи на Джерард ролята си в Ливърпул и националния отбор на Англия.

Това е и тренировката, след която Улие решава, че моментът да даде шанс на местното момче, за което треньорите от Академията Стив Хайуей, Дейв Шанън и Хю Макоули непрестанно му говорят. Два дни по-късно, на 29 ноември, Джерард става от резервната скамейка минута преди края, за да замени Вегард Хегем като десен бек. Само колкото да достави ужасно неточно центриране от фланга и да бъде смъмрен сърдито от... Пол Инс.

Все пак Улие е видял достатъчно ентусиазъм и енергия, за да му даде шанс и за титулярна изява седмица по-късно. На 5 декември той излиза от първата минута и отново е десен бек срещу Тотнъм, давайки възможност на Улие да премести Хегем в полузащитата, която включва още Бергер, Инс и... Джейми Карагър.

Позицията на Стивън означава, че ще играе срещу Давид Жинола, който в края на същия този сезон печели наградата за футболист на годината. Джерард не крие, че французинът буквално го разрушава на терена, инспирирайки победата с 2:1 на "шпорите". В нито един от онези два дни не се ражда звездата, но това наистина е началото на легендата.

Което вероятно е за добро, защото  показва съвсем ясно на Улие, къде със сигурност НЕ Е, ако не къде точно Е мястото на един от бъдещите най-добри полузащитници в света. Въпреки че не фрацузинът ще го превърне в звездата, която е сега. Първоначално деструктивен полузащитник и голмайстор само от дъжд на вятър, Стиви Джи бе поставен от наследника на Улие Рафа Бенитес в основата на атакуващата игра на Ливърпул. Испанецът успя да превърне местния герой в играч, притежаващ енергията да тласка тима напред и креативността да съсипва защити и често да завършва сам атаките.

В първите си пет години и половина, т.е. в ерата „Улие", Джеравд вкара 28 гола. В последвалите четири години и половина при Бенитес вкара 76. Което не означава непременно, че испанецът го е направил по-добър играч, но със сигурност го е направил различен. Джерард щеше да е от световна класа, в която и позиция да трябваше да играе. Дори като десен бек, ако такава бе съдбата му, т.е. ако в първия си мач бе срещу някой друг, а не Жинола.

Не са много играчите, които имат кръстен на себе си финал за купа. Дори Стенли Матюс има само един, но Джерард може да се похвали с два. Той вдъхнови Ливърпул за епичния обрат срещу Милан в Истанбул през 2005 г. в последния мач от Шампионската лига и го направи отново при сблъсъка с Уест Хям за ФА къп на следващата година в Кардиф. Не са много и футболистите, които всяко лято са ухажвани от мениджъри като сър Алекс Фъргюсън и Жозе Мауриньо и от клубове като Ювентус и Реал (Мадрид), но са останали лоялни.

Стивън обаче е точно такъв. Затова и в седмицата, в която отбелязваме 10-ата годишнина от дебюта му, можем да наречем този период десетилетие на лоялността. Превърнала се всъщност в мит. Като всяка любовна връзка и тази мина през своите кризи и бе на прага на раздялата, но страстта на Джерард към Ливърпул все още е достатъчно дълбока и е невъзможно дори да си го представим в друг екип.

Въпреки че Джейми Карагър, пламенен и отдаден ученик във футбола, дава по-естествена заявка за бъдеще в мениджърската професия, за никого няма да е изненада, ако Джерард завърши кариерата си на "Анфийлд" и започне да се развива в поприще от другата страна на тъчлинията. Нищо чудно един ден да се превърне и в мениджър и дори да постави началото на нова династия от типа Шенкли-Пейсли-Фейгън-Далглиш-Морън-Сунес-Евънс.

В настоящите динамични времена отдадеността на Джерард на една кауза е забележителна. Ливърпул може и да чества 10-ата му година, но връзката на капитана с клуба всъщност продължава близо 20 лета от деня, когато, още едва на 9, се присъединява към Академията на най-титулования клуб в Англия. Футболното му развитие е двупланово.

Техниката му е прецизирана от работата на Хайуей по терените на Академията, докато гладът му за играта и хъсът му в битките продължават да се възпитават в уличните мачове с по-големи момчета в Хайтън. И двата елемента се видяха еднакво добре през второто полувреме в Истанбул преди три години, когато финото му докосване и духовната му сила помогнаха да натисне спусъка на най-забележителния обрат в историята на турнира.

Чувствителен дори към най-малките жестове, Джерард забелязва самодоволна усмивка на лицето на Дженаро Гатузо от Милан, прибирайки се в съблекалнята на почивката при 0:3. Останалото е история... За някой, който е описван като войн на терена, Джерард е изключително самокритичен.

Съмненията са неговите демони, което наистина е странно за играч, постигнал толкова много. Инцидент, при който едва не е загубил палец като дете, отхвърлянето му от Академията на Футболната асоциация в Националния спортен център в Лилсхол и раздялата на родителите му са част преживяванията, изградили феноменалното му желание да се доказва.

Желание, за което Пол Инс научи първи през 98-а, а светът опозна добре в следващите 10 години...

ТОП 5 НА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ МУ МОМЕНТИ

1. 25 май 2005, Ливърпул - Милан 3:3
Ливърпул губеше с 0:3 на почивката. След нея Джерард вкара с глава първия гол, за да даде началото на паметния обрат. Ливърпул изравнява само за шест минути и спечели с дузпи, а Стиви Джи твърди, че вечерта е спал с трофея...

2.13 май 2006, Ливърпул - Уест Хям 3:3
Ливърпул губеше с 1:3 на финала за ФА къп, но Джерард вкара два гола, вторият от които от 30 метра в 90-ата минута, за да докара нещата до продължения. Отново. Ливърпул спечели с дузпи. Отново.

3.8 декември 2004, Ливърпул - Олимпиакос 3:1
Ливърпул се нуждаеше от победа с два гола и бе само на минути от отпадане още в групите на ШЛ. Джерард вкара нужното късно попадение от далечно разстояние, за да класира тима си напред. И да предизвика Анди Грей за прочутия му коментар: "Поклон за теб, момче!"

4.16 май 2001, Ливърпул - Алавес 5:4
Той вкара за 2:0 на финала за Купата на УЕФА в Дортмунд. Ливърпул никога не бе догонващ в мача, но все пак имаше нужда от продължения, за да спечели едно от петте отличия за 2001-а.

5.15 октомври 2003, Ливърпул - Олимпия Любляна 3:0
След като наследи Сами Хупия като капитан, Джерард отпразнува първия си мач с лентата на ръката с монументално представяне в Шампионската лита.


ДОСИЕ НА ЕДНА СУПЕРЗВЕЗДА

Име: Стивън Джерард
Роден: 30 май 1980 в Уистън, Мърсисайд
Мачове за Ливърпул: 459
Голове за Ливърпул: 104
Дебют: 29 ноември 1998, Ливърпул - Блекбърн 2:0
Дебют като титуляр: 5 декември 1998, Тотнъм - Ливърпул 2:1
Първи гол: 5 декември 1999, Ливърпул - Шефилд У 4:1
Гол номер 100: 1 октомври 2008, Ливърпул - ПСВ Айндховен 3:1
Най-много голове в един сезон: 23 (2005-06)
Успехи
2 пъти носител на ФА къп (2001, 2006), 2 пъти носител на Купата на лигата (2001, 2003), победител в Шампионската лига (2005), Носител на Купата на УЕФА (2001), Носител на Суперкупата на Европа (2005), 2 пъти носител на Къмюнити шийлд (2001, 2006)
Индивидуални отличия
Играч на годината в Англия (2005-06)
Млад играч на годината в Англия (2000-01)