В последните години баскетболът ни винаги е бил в миманса. Да, от това много ни е боляло, особено като се имат предвид успехите от миналото, изразени в европейска титла и сребърен медал на олимпиада, спечелени от жените. И някак си много трудно пробиваме напоследък, като това безсилие да се наредим сред големите важи до голяма степен за мъжете.

Е, днес можем да се усмихнем и да си повярваме, че "такова животно" като български мъжки баскетбол има.

„Искам да направим така, че в зала „Универсиада" да се състои един празник на баскетбола". Това каза преди двубоя със Сърбия техническият директор на представителния ни тим Константин Папазов. Всички знаем колко луд е Тити. И как мечтае. В събота вечер разбрахме, че мечтата не е порок, що се отнася до баскетболните ни национали.

Оказа се така, че се класирахме за европейското първенство в Полша догодина след загуби в последните си два мача - от Италия и Сърбия. Тези поражения се оказаха златни. Представите ни за успех придобиха съвсем луди измерения. И усетихме, че всички слагаме на раменете си главата на Тити. Но в късните часове на този 20 септември, само два дни преди Деня на българската независимост, обявихме независимостта си от предразсъдъците.

Осъзнахме, че само с присъствието си Пини Гершон е способен да преобрази момчета, които преди са изглеждали като „непоправими пораженци". А накрая в тази луда развръзка, когато хилядни от точката вповече ни пратиха на европейското в Полша догодина, пак си спомнихме знаменитата фраза на покойния гениален тв коментатор Николай Колев-Мичмана „Господ е българин". И по ирония на съдбата пак изиграни бяха французите, както на онзи 17 ноември 1993 година на „Парк де Пренс" в Париж.

И Пини Гершон е луд. Кой ще дойде да работи в България, където каузата „Класиране на европейско" изглежда повече от обречена, след като е спечелил три европейски титли с Макаби? И то за едно евро? Идеалистите все още не са измрели. И именно те ни доказват всеки ден колко е незаменима титлата да си луд.