Номер две в света Мария Шарапова достигна за първи път полуфинал на Roland Garros. Тя даде интервю за руски медии в Париж, цитирано от racketi.com

- Мария, дойдохте на турнира явно не в най-добрата си физическа форма. Не беше ли по-добре да не форсирате събитията и да се възстановите още, за да сте готова за турнирите на трева, където играете по-добре, отколкото на клей?
- Аз уважавам твърде много Roland Garros, за да си позволя да не участвам. Знам, че мога да играя добре и на клей и искам да го докажа тук. Искам да победя в Париж, колкото и да е тежко. Вече съм на полуфинал, което ме кара да се чувствам уверена в себе си. Общо взето лекарите ми разрешиха да пътувам за Франция и аз не обръщам внимание на болките в рамото, излизам и играя.


- А каква е точно вашата контузия?
- Не съм силна в медицинската терминология, но имам възпаление на раменната става. Проблемът се появи в началото на годината и аз мислех, че с обичайната почивка между турнирите ще отмине. Но след Маями през март ми направиха томография и ми казаха, че положението е сериозно. Вариантите за лечение бяха два: или много дълга почивка, или инжекции с кортизон. Много мразя спринцовките, но избрах второто. Болеше ме страхотно и цяла седмица не можех да правя нищо с тази ръка.

- Почти два месеца живяхте без тенис. Как преминаха те?
- От една страна беше трудно, но от друга беше добре. Най-накрая се завъртях из къщи, видях се с приятели, поживях нормален живот на обикновен човек. Ходих да пазарувам в супермаркета, готвих си закуска и обяд. По-рано такива неща не ми се бяха случвали. Аз съм на 20 години, но понякога се чувствам по-възрастна, благодарение на моята кариера. Но съм доволна, че успях да видя живота от другата му страна и да науча много нови неща.

- Шарапова в супермаркет, наистина звучи странно?
- Направо се загубих вътре първия път. Не знаех кое къде е, къде да отида, кого да попитам. Но влезнах в час и сега съм на ясно къде са плодовете и зеленчуците, както и къде е рафтът с любимото ми сирене.

- Разкажете за вашите кулинарни успехи.
- Аз съм ужасна готвачка (смее се). Непрекъснато ми се налагаше да викам приятели на помощ. Работата е там, че съм нетърпелива и никога не мога да дочакам всичко да се свари и изпече докрай. Но понякога и моите приятели ме канят да им помагам в кухнята. Е, наистина, само, за да нарежа зеленчуците.

- Като се върнете в турнирите, сигурно ще ви стане мъчно за седмиците, прекарани с близките?
- Да, вече ми е тъжно. Но е добре за моите познати, че тръгнах по турнири. Те могат да ходят отново на работа, а не да безделничат с мен.Случи се и нещо много неприятно. Почина майката на моя спаринг партньор Майкъл Джойс. Никога не бях ходила на погребение и никога не бях губила близък човек. Познавах я от 10 години и се срещахме много често с нея. Видях, колко жесток може да бъде животът.

- Заради този тъжен повод Джойс не е с вас в Париж. Кой ви е спаринг партньор сега?
- Един приятел на Майкъл, казва се Ерик. Аз го познавам също от детството си, така че на практика нищо не се е променило.

- Как оценявате своето завръщане на корта?
- На червената настилка в Париж се чувствам нестабилна като крава на лед. Т.е. като крава на клей. Това не е моят тип покритие. В Съединените щати не мога да тренирам нормално на черевно. В Калифорния разбира се има няколко червени корта, но те не са така качествени като тези в Европа. Забелязах, че няма еднакъв клей. Някъде шамотът е насипан върху бетон, другаде върху по-мека основа. Дори и тук на Roland Garros кортът на „Филип Шатрие" е малко по-бърз от втори корт.