Българите обичаме да сме някак си опаки хора. В смисъл че понякога недооценяваме ситуацията. Май пак погледнахме прекалено сериозно на контролата със Северна Ирландия и започнахме да търсим кусури като за дисертация. А всъщност се случиха две хубави неща. Победихме в повторното сефте на Пламен Марков.

И най-после като че ли узряхме за темата „що значи контрола и ползата от такива мачове". Не се полакомихме да ходим на презокеански турнета, от които играчите се връщат скапани, и си избрахме по-слаб съперник, който да ни донесем самочувствие, като го победим. А и третият плюс е, че си припомнихме какво кюскане ще ни чака, като отидем в Дъблин за световната квалификация с Ейре.

Като историческа препратка в този мач може да се върнем цели 34 години назад. Голът във вратата на Северна Ирландия е почти близнак на този, който отбелязахме на световното първенство през 1974 година на Холандия. Сега Мартин Петров „запали моторетката" напредна по любимото си ляво крило и след прострелен шут-пас автогол си отбеляза Джон Евънс.

Тогава Георги Денев се пусна остро по същата зона и след такъв остър пас звездата на „лалетата" Руди Крол си заби топката в мрежата. Тогава загубихме с 1:4 на мондиала, сега бихме с 1:0 в приятелски мач с мечта към подобен форум.

Какво притежаваме и от какво всъщност се нуждаем, ако искаме да имаме по-големи шансове да отидем в ЮАР през 2010 година.

Явно на Пламен Марков повече му върви да е национален, отколкото клубен треньор. Личеше си по осанката му на пистата. По-уверен, с повече хъс, вживява се в играта. Всъщност е нормално да се държи с повече самочувствие, след като в последното десетилетие единствен успя да изпълни мисията, която се поставя пред представителния тим. А тя е да класира националите на голямо първенство.

Веднъж го направи, като ги заведе на континентален форум в Португалия през 2004 година. Сега пред него има ново предизвикателство. Да прати отбора на световен форум. И, разбира се, нашите да се представят много по-добре и с повече шанс отколкото по терените в Лисабон, Брага и Гимараиш.

След мача със Северна Ирландия се видя от какво има нужда Пламен, за да може да е още по-сигурен в намеренията си. Ако трябва да се кажат нещата със символи, търсят се разиграващи халфове като Балъков и Лечков. Или дясно крило като Емо Костадинов.

Да започнем от плеймейкърите. Те са кът вече в цяла Европа. Дори новоизлюпената звезда Карим Бензема само прилича на големия Зидан по острите си средиземноморски черти на лицето и по това, че му капе пот от носа и брадичката. Но определено Карим няма още всеобхватния поглед на Зизу. Най-малкото заради това, че играе по-изтеглен напред.

С това лирично отклонение трябва да защитим Пламен Марков, който е футболен треньор, а не биолог - генетик, който да прави допълнителни балъковчета и лечковчета. Никога не може един футболист да е точно копие на друг. В този смисъл трябва да погледнем с какво разполагаме като „средни хора", както би казал треньор номер 1 на XX век Димитър Пенев.

Със сигурност Велизар Димитров може да играе ролята на изтеглен креативен нападател. Да отваря точни пространства от задни позиции. На първо четене има още двама, които могат да изпълняват подобни функции. Единият е бивш национал, който постоянно, когато го питат, казва „Никой не се сеща за мен."

Става въпрос за Сашо Александров - Кривия или Алекс, както се е самонарекъл в Черно море. Липсата на елегантни движения, Сашо умее да ги компенсира с много вършеене в централния кръг на терена, както и с добър поглед къде да изпрати топката. Въпросът е дали няма отново да бъде обявен за изчерпан за представителния тим.

Другият евентуален кандидат за тази невралгична зона се явява Марчо Дафчев. Той е по-скоро тип Стилян Петров, който казано на жаргон умее да „гняви" противника в средата на терена. Но има и съзидателни функции. Показал го е неведнъж с екипа на Локо (Сф) и има съществен принос за идейното израстване на „червено-черните" в средата на терена.

Другият вариант е да се продължи експериментът с дясното крило. Той всъщност изобщо не е преставал и при предишни наставници още от ранния период на Гошко Пеев и Благо Георгиев в националния тим. Там се изреждаха и Велизар Димитров, и Мечо Телкийски, и Йовов, и Лазаров. В Белфаст видяхме в тази роля и Николай Димитров.

Веднага някои се опитаха да напомнят, че младият талант на Левски играел повече в лявата зона. Но всъщност през цялото второ полувреме Хичо не изглеждаше чак толкова потиснат. А и Марков няма да открие топлата вода с преместването на крило от левия на десния фланг или обратното. Не случайно в младежкия тим на Англия Стюърт Пиърс мести по същия начин Джеймс Милнър от Нюкасъл ту вляво, ту вдясно.

И докато сега изпитваме Радини неволи в търсенето на нови Балъков и Емо Костадинов, за националния тим е важно да се класира на мондиала в ЮАР. Каквито сме максималисти, може да искаме да търсим заместници едновременно и на Краси, и на Емо.

Никой обаче няма да се разсърди на Пламен, ако победен гол на бараж бъде отбелязан от дежурния голаджия в ЦСКА и в „А" отбора Тунчев. Даже ако Живко Миланов вкара победен гол на Италия, може да се кандидатира за футболист номер едно на България. Тъкмо да разнообрази вечните две кандидатури на Марто и Бербо...

 

МИХАИЛ САВОВ