Напоследък употребяваме думата "легенда" за какво ли не, а не бива. Трябва да сме внимателни с нея. Когато някой е легендарен, той е уникален и за него обикновени истории няма. Всички са хиперболизирани до легендарен статут. Ето такава личност си отиде от българския футбол и от живота.

2 май 1985 г. България - Франция, световна квалификация. Ние сме с нашите надежда и ентусиазъм и с много силен отбор. Те - най-добрите в Европа, пресни шампиони на континента, с богоравния Платини, Тигана, Жирес и останалите. В 11-ата минута Гетов вдигна корнер и капитанът заби топката във вратата им. 1:0 и експлозия! Бихме ги 2:0, а това остава една от най-великите вечери на българския футбол.

36 години и 6 дни по-късно Георги Димитров, когото германските медии нарекоха Българския Бекенбауер през 1982-ра, вече го няма. Само на 62 години си отиде след серия заболявания, последното от които не успя да пребори.

Остана си Джеки - човекът с мнение, никога по течението и никога скучен. Отличаваше се на терена с високо изправената фигура, вдигната глава и глас, който се чуваше и при 50 000 на трибуните. Лидер и капитан.

След мачове на "Армията" феновете със страхопочитание говореха за Гошо Капитана. Винаги най-отпред.

Извън терена - бохем, известен на цяла София. Първи в играта, първи в празненствата. Вкара куп голове, освен че беше невероятен защитник. Само като факт - завършва шампионския за ЦСКА сезон 1981-82 г. с 11 попадения! А е централен защитник, припомняме. Общо има 298 мача и 34 гола за армейците, като никога не е гонен от терена. Уникално!

Онзи гол с Франция може и да е най-известният, но не можем да пропуснем и как заби топката във вратата на Байерн с първото попадение от онези необясними първи 18 минути през 1982-ра, вероятно най-тежки в историята на баварския колос. Тогава ЦСКА поведе с 3:0 и накара не само коментаторите, а и стадион "Васил Левски" да млъкне невярващо. Беше на една ръка разстояние от финал в турнира на шампионите. Ето тогава се роди Българския Бекенбауер. Измислиха го германските вестници, а май им го беше подхвърлил Паул Брайтнер, впечатлен от видяното на терена.

Във френския клуб Сент Етиен е на такава почит, че до последно го канеха на всяко клубно събитие, на събирания на легенди, на годишнини. А това е клуб, който през 70-те и 80-те бе един от трите най-големи във Франция, игра и европейски финали.

След кариерата на терена си остана пак такъв - отличаващ се от масата. Никога не говореше просто за да влезе в кадър. Мнението му не се харесваше на всеки, защото понякога истината не е особено приятна, нали?

Тези, които сме имали възможност да го гледаме, си спомняме - той никога не си пазеше нито краката, нито главата на терена. Даваше личен пример.

Дали има по-голямо признание от това на Христо Стоичков, който е друга планета в българския футбол като постижения, трофеи, лични призове на световно ниво? Той каза преди години в телевизионно интервю: "В началото на кариерата ми играех с номер пети. Заради Георги Димитров - най-големия футболист в историята на България!".

Сега е вече на едно по-добро място при брат си Динко Димитров, който си отиде твърде рано от света. С него бяха двойка в центъра на отбраната. Там ще е и с друг покоен бранител-великан на България - Трифон Иванов, с когото също играха заедно в ЦСКА.

Пак там го чакат цял куп легендарни фигури за родния футбол - от вратарите Жоро Найденов и Мони Симеонов, през Туньо, Вуцов, Ларгов, Гаганелов, Ването Колев, Котков, Панов, Чико Дерменджиев и Гунди. И още, и още... Мястото на Гошо Капитана сред тези легенди е запазено.

Поклон, Капитане!

Поклон, Капитане!

Изпратиха с аплодисменти големия Георги Димитров