Маркетинговите програми на Реал (М) и Манчестър Юн прокламират двата клуба като "най-големите в света". Те непрестанно печелят нови пазарни територии, но не толкова често завоюват нови футболни терени. Да посрещнеш Реал (М) или Манчестър Юн в Европа вероятно изглежда като кошмарна перспектива, но всъщност не винаги е. От клубовете, които редовно достигат елиминационните етапи, това са двата с най-лоши активи навън в тази фаза.

Реал (М) например може да се срамува от смехотворен актив със загубени 71,4% от гостуванията си.

След 2000 г. Юнайтед е съвсем близо със 63,6 процента загуби сред мачовете си навън. Да се сравнява с най-силния гост в Европа през 21 век, Милан, който падна само 16,6% от излизанията си, може Ливърпул, който спечели 44,4 процента от елиминационните си двубои и това са най-добрите пропорции на континента.
Единствените две победи на Реал навън извън групите са по ирония на съдбата над Юнайтед и над вечния съперник Барселона през 2000 и 2002 г., когато "Белия балет" спечели трофея.

Една теория обяснява неуспехите на Юнайтед навън с прекаленото доверие на Фъргюсън в Карлуш Кейрош - човекът, който за една година начело на Реал (М) допусна една от най-срамните загуби (1:3 от Монако). Или във факта, че Юнайтед често става жертва на традицията си и просто подценява съперниците си.
Сега Фъргюсън и Кейрош, поне временно, могат да си отдъхнат. В Рим отборът им изигра мач навън като по учебник, белязан от твърдост в отбрана и разнообразие в атака.

Тактическите промени при това не позволиха на Рома да направи обичайния италиански обрат.
Появата на Парк Джи Сунг в отбора, докато Райън Гигс и Карлос Тевес останаха резерви, изглеждаше като непростим консерватизъм и потвърди, че Фъргюсън не цени приноса на Тевес в Европа. Аржентинецът започна само два от деветте мача в ШЛ след пристигането си в клуба. Включването на Парк отдясно означаваше, че Роналдо ще е заключен в центъра, докато Рууни действа на левия фланг. Едва ли някой повече от португалеца можеше да е заплаха във въздуха за нисичкия Филип Мексес и ето че първият гол падна с глава, макар и въздушният двубой да не бе с Мексес.

Архитектът на атаката пък бе Рууни по левия фланг...
През втората част Рома се впусна в атаки и уменията на Парк в защита бяха поставени под съмнение, докато левият бек на Рома Макс Тонето се включваше опасно. Фъргюсън забеляза това и пусна Оуен Харгрийвс в дясната зона на полузащитата, а опасността бързо бе неутрализирана. Парк съответно премина отляво и това също донесе успех само две минути по-късно, когато той овладя центриране на Уес Браун на далечната греда и след грешката на Дони, Рууни, завърнал се в центъра, вкара втория гол. Това сложи край на опитите на Рома да се върне в мача, а Юнайтед можеше да спечели с повече.