Трансферната лудост, която променя глобално играта

Трансферните саги, които два пъти годишно измесват чисто футболните случки са нещо, което глобално променя играта. Както винаги медалът има две страни. От една страна, те водят до сериозно движение на футболисти по посока на парите, водещо до обновяване на отборите. От друга, се генерират огромни парични потоци, нямащи нищо общо със спорта, които създадоха една немалка група от хора, живеещи доста добре от тях.

В първите години почти всички футболисти са играели през цялата си кариера в родния клуб. Има все пак преминавания в други тимове, които често са се налагали от промяна на местожителството или месторабота.

Затова първата система за преминаване е проста. Изисквало се е разрешение от клуба, който е картотекирал играча. Всичко е ставало с молба и ауторизиращият орган се е запознавал с казуса, изисквал е мнение на двете страни и се е произнасял. Като цяло нещата са минавали гладко, но разбира се, че е имало и проблеми, когато някоя "звезда" е загубвала правата си за определен период от време.

Източник: millos fc

С професионализацията и нарастването на паричните потоци се поражда неравенство. Мнозина започват да забравят за любовта към родния клуб и се ориентират да следват мириса на парите.

В края на 40-те години на миналия век на сцената се появява колумбийският клуб Милионариос. Неговите ръководители примамват с огромни за това време заплати добрите футболисти от Южна Америка и най-вече от Аржентина. Стига се до там, че Колумбия е изключена от ФИФА, защото дърпа състезатели без разрешение от съответните федерации. В същото време, журналистите на континента обявяват Милионариос за най-добрия отбор в света.

Малко по-късно в Европа започва провеждането на Купата на шампионите. Там Реал (Мадрид) доминира в първите години, но и това става с пари. В Италия големите тимове започват да привличат с големи заплати чужденци, които вдигат много нивото. В този период в Англия и Западна Германия се залага само на местни играчи, защото футболистите са прекалено закрепостени и трансферите стават много трудно.

В България с появата на социализма се създават ведомствените отбори. Вертикалната структура прави лесна смяната на клубната принадлежност. Например, ако от Спартак (София) си харесат футболист от Спартак (Пловдив) или Спартак (Плевен), то той само с една заповед си премества багажа в София. Правилото важи за всички ДСО, които са създадени: Динамо, Строител, Ударник и т.н. Разбира се, от това се възползва и военният отбор, който привлича младите играчи по много лесен начин, когато те влизат в задължителната казарма.

Преминаванията от едно ДСО в друго е ставало по-трудно, но винаги е действало правото на по-силния. Например, ако Червено знаме си хареса играч на Чекист, то министърът е трябвало да помоли този на МВР. В обратна посока това е ставало по-скоро със заповед, отколкото с молба.

Източник: fccska.com

През 60-те години нараства ролята на Окръжните комитети на партията. Всеки голям град е имал представителен отбор под прякото подчинение на местния велможа. Така всичко добро в окръга с лекота е събирано в елитния тим, като често аргументите са били от производствен характер. Тогава футболистите са получавали заплати като работници в предприятия и са били третирани като такива.

Проблемът за тези отбори е идвал, когато някой е бил пожелаван от София. Тогава правото на отказ не е съществувало. А и за самите футболисти идването в столицата е било голямо развитие в кариерата. На първо място, те са получавали софийско жителство, често апартамент в столицата и други облаги. Разбира се, понякога е имало съревнование между столичните клубове. Известен е случаят с бележит футболист, който е преминал в "отбора на мечтите си" само защото е получил два апартамента, а вечният съперник е давал само един.

Трансферният прозорец в България през 60-та години е бил точно една седмица. В този период са се подавали заявленията. В края комисия е сядала и на бърза ръка ги е одобрявала, на принципа - смее ли някой да подава документи, ако няма да му ги одобрят. По това време медиите в страната се занимават основно с прибирането на реколтата, което е била първостепенна национална задача. Дори има отложени мачове, за да могат футболисти да се включат в благородното дело.

В този период в Европа започват да играят големите пари и оттогава са първите опити за отмъкване на футболисти. Така големият отбор на Хонвед остава в Испания след мач с Атлетико (Билбао). Футболистите са картотекирани в местни отбори и някои от тях дори стават национали на Испания. Аргументът е бил политически. Оттогава са сведенията за опити за привличане на български играчи, като може би най-известният е този с Георги Аспарухов.

Източник: GettyImages

В Европа сумите започват да нарастват главоломно. През лятото на 1973 година Барселона плаща почти 2 милиона долара за Йохан Кройф и дава началото за разбиването на големия отбор на Аякс. На бърза ръка тимът разпродава звездите си.

В държави като Белгия и Западна Германия започват да привличат чужденци в големи количества най-вече от Северна Европа и Африка. Така клубните отбори в тези страни започват да доминират в европейските турнири. В Италия, която харчи най-много, правят крачка назад. След провала на световното първенство през 1966 там забраняват привличането на чужди футболисти и всичко се върти само на Апенините. Тази забрана падна през 1982 година и в продължение на две десетилетия големите трансфери се въртяха около италианския пазар.

Много хора обичат големия отбор на Милан от 80-те години. Малцина си спомнят, че преди появата на Берлускони най-популярният клуб в Италия дори беше изпаднал в Серия "B". Берлускони дойде с големите пари и Милан стана отново гранд. Президентът направи едно много просто нещо. Закупи трима от най-големите футболисти на тази епоха: Ван Бастен, Гулит и Рийкард.

Източник: GettyImages

Голямата трансформация дойде със създаването на английската Висша лига. Дотогава в Англия се залагаше на спектакъла на терена и на голямата битка. Основните приходи идваха от винаги пълните стадиони. Но този източник на приходи, колкото и да е голям, е ограничен. С първия голям телевизионен договор инвестицията достигна един милиард долара. Тази сума даде старт на лудата надпревара, на която сме свидетели в момента. Италианците няколко години продължиха да са №1, но постепенно загубиха позиции.

В началото на новото хилядолитие беше въведено правилото "Босман". Преди него футболистите бяха закрепостени към клуба си дори и при изтекъл договор. След приемането му се появиха свободните агенти, така любими на по-бедните отбори. Така клубовете започнаха да предлагат предварителни удължавания на контрактите, както и да продават по-рано тези, които не желаят да го сторят.

Сумите нараснаха главоломно. В началото на 90-е години един милион долара за трансфер изглеждаше много. Някои може би си спомнят "огромния" трансфер от 2 милиона девалвирани лева, които Левски плати на Черно море за Илиан Илиев. Но тогава нашите футболисти бяха на ниво и продажбите им бяха основно перо за издръжка на отборите.

Огромната финасова пропаст между най-богатите и останалите направи така, че всички котирани играчи да се съсредоточат при силните. Появи се една особена група от футболисти, които станаха нещо като реалити звездите. През цялото време се създава едно безкрайно наддаване за тях и постепенно се забравя за футболните им качества. Най-типичен представител е бразилецът Неймар, който винаги е спряган да отиде някъде, като сумата за преминаването му не пада под 200 милиона евро. Това са пари, с които могат да бъдат купени няколко първенства от Източна Европа.

Тези футболисти в един момент се преръщат в бреме, за излъгали се да ги вземат. Примери са Гарет Бейл и Алексис Санчес.

Източник: Twitter

Зад тези трансфери стоят други интереси, най-вече на футболни мениджъри. Пандемията малко поукроти лудостта, защото излишните пари изчезнаха. Появи се новата мода - вземане под наем с право на откупуване. Т.е. стоката може да бъде върната, ако не оправдае очакванията.

Историята с наемите придоби катастрофални размери. Големите отбори привличат огромен брой футболисти, които биват разхвърляни наред. Има играчи собственост на Ливърпул от 5 години, които нямат записан мач за клуба. Това не пречи на медиите да оповестяват, че еди-кой си е привлякъл футболист на Ливърпул. Или, че еди-кой си е продал футболист на Манчестър Сити, който веднага е бил преотстъпен на втородивизионен клуб.

Всичко това води до страхотна лудост по време на трансферния период. Всеки следи и гледа някого. Един тренира, друг не тренира. Социалните мрежи биват вкарвани в употреба. Публикуването на един самолетен билет може да доведе до каскада от трансферни спекулации.

Но накрая всичко опира до стария американски принцип: Това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари.

Източник: Twitter