Ягър с №68 заради „Пражката пролет"

На днешния ден - 15 февруари, през 1972 година е роден един от най-големите хокеисти за всички времена в света Яромир Ягър. Затова решихме в „Архивите са живи" да разкажем неговата интересна биография. Извън хокейната площадка историята на 36-годишния мъж е изпъстрена със малко известни факти за неговите дядовци и родители. Ще се спрем и на любовите на Яромир чак до неговия брак.
За един голям български футболист и треньор рожденият град на Яромир - Кладно, е важна спирка в кариерата и професията му. Става въпрос за Стефан Божков. Веднага след Втората световна война Стевето, който е звезда на Спортист от столичния квартал Хаджи Димитър и после на Чавдар, отива да учи медицина в Кладно. След това се завръща в София и свързва съдбата си завинаги с ЦСКА и националния отбор.

А сега да се върнем към главния ни герой Яромир. Съществуващата тогава държава Чехословакия след Втората световна война пада под съветския ботуш. „Червените" другари, както навсякъде в Източна Европа, се бъркат изцяло в политическия и стопанския живот на поробените от тях страни. Насилствено карат хората да се отказват от личната си собственост и ги принуждават да влязат в колхози или по нашему казано ТКЗС-та.

Заради бунтове и съпротивата на много хора са иззети машини и вършачки и са обявени за „кулаци". А някои направо са тикнати в затвора. Такава е съдбата на двама частни собственици. Единият има момче, другият - момиче. Казват се Яромир и Анна. Децата им идват редовно на свиждане в затвора и така се запознават. Първоначално ги свързва ненавистта към комунистическия строй. Впоследствие пламва и любовната искра. Плод на тяхната обич е Яромир Ягър.

Двамата решават да продължат, макар и в трудни условия, делото на родителите си, като се занимават със земеделие и животновъдство. Преместват се в промишления град Кладно, където се ражда Яромир-младши. Независимо от това не забравят заниманията си на село. И днес, след като Берлинската стена е паднала, двамата имат четиринайсет хектара земя, четири крави и дванайсет бика. Ако някой ден Яромир спре да гони шайбата, няма да остане гладен, защото от малък знае как се доят крави.

Днешният темпераментен мъж до тринайсетгодишнината си е бил тихо и кротко момче. Седял си е вкъщи и си е играл на конструктори. В един период от спортния му живот неговата майка Анна се явява спасителка. Дълго време тя постоянно е с него. Съпровожда го често в САЩ, където Ягър е звезда. Но не щеш ли, след едно от поредните му завръщания в Чехия, Яромир дава интервю в едно списание като изрича култови реплики: "Ако се оженя, ще бъде само за чехкиня. Американките не ми харесват. Или са феминистки, или лесбийки, или глупачки, или уродливки...

Да, ама в света, който се е превърнал в глобално село, това скандално интервю достига до САЩ. И съответно не закъснява бесен отговор на фанатазирани американци, когато Ягър е в Щатите: "Взимай си партакешите и си заминавай за Прага." И тук се намесва не по-малко известната „мама Ягър" която казва: "Ама вие сте го разбрали неправилно моя син. Той е искал да каже съвсем друго, а не да ви обиди." Така или иначе Ягър след края на кариерата си мисли да се върне в Прага, където няма толкова много фенове, но пак не са малко. Има бар, който носи доста дивиденти. Все пак друго си е да изпиеш бира или нещо твърдо в бар с марката на такъв световноизвестен хокеист.

Заради анулиране на първенството на НХЛ поради стачка на хокеистите през сезон 2004/2005 Ягър е един от тези, които отиват да се състезава в руската лига. По този повод, когато играе в "Авангард", Омск, един местен журналист го пита как така като чех не обича да пие бира. А Яромир му отговаря: "Горчива ми е." Наистина невероятно за страна, създала легендарни марки. Но друг отговор на чеха взривява Русия. На въпрос защо носи номер 68 първоначално казва:"Исках да го нося в Прага, но там хокеистите са с номера до 30". И после гръмва:"Ами това е любимият ми номер, защото през 1968 става Пражката пролет и точно тогава единият от дядовците ми, който се е борил против властта, е убит." След това руският журналист ужасено пита как Яромир изобщо е дошъл в Русия, а чехът му отговаря: "Виж, аз не мразя
руския народ, мразя само комунизма".

В личния живот Ягър си пада много по тънката част. Като всеки спортист около него се лепят знойни манекенки. Първата е Ива Кубелова. След нея идва по-дълъг романс със словачката Андреа Верешова. Тя учи право, но повече набляга, както се и предполага, на манекенството. Започват да ги снимат навсякъде. Яромир не издържа и пред пресата казва:"Ние с Андреа сме скъсали. Така че не ни смятайте повече за двойка и не ходете по петите ни." Впоследствие обаче наистина къса с Андреа.

На 07.07.2007 обаче хокеистът приключва с ергенския си живот. Това става на тази сакрална дата, в която много хора по света сключиха брак. Той го прави в църквата "Свети Петър" в Карлови Вари с Ина Пугайкова. Парадоксално е, че родата му и той са дисиденти и не обичат хора с професии с пагони. Но любовта е сляпа. Жени се за украинката Ина, която завършва полицейската школа в Прага. Миналата година, когато й надява брачната халка, тя бе на 21, тоест с 14 лета по-малка от него.

Нейната история също е интересна. Семейството й бяга от родината си, която е част от СССР, през 1985 година след аварията в Чернобил в посока Чехословакия. През 2004 година става "Мис Интернет". След две години започва да учи за полицайка.
За хокейната биография на Ягър е известно абсолютно всичко. Яромир заминава за Щатите веднага след като пада Берлинската стена. По онова време прическата му е типично чешка - с дълго кече и къдрава. Символ на повечето спортисти от тази страна. Младият осемнайсетгодишен чех отива за първи път в свръхтехнологичен свят. Много по-късно ще забогатее неимоверно много, но тогава дори не знае как се борави с кредитни карти.

Когато отива в "Пенгуинс" от Питсбърг през 1990-а, заварва там Супер Марио -гениалния канадец Лемьо, с когото печелят два пъти купата "Стенли" - през 1991 и 1992 година. С Чехия е олимпийски шампион в Нагано през 1998 година. От 2001 до 2003 играе за Вашингтон Кепитълс. Отбелязва 600-ия си гол в НХЛ на 19 ноември 2006 година с екипа на Ню Йорк Рейнджърс, който побеждава с 4:1 Тампа Бей Лайтнинг. Чехът открива резултата в 1:43 мин. Досега има и 864 асистенции.

36-годишният Ягър има желание пак да се върне в Авангард (Омск), защото там плащат добре. В родната Прага все още не иска да си ходи. Особено от периода, в който в чешката столица се случи неприятен инцидент с него. Неизвестни бандити хвърлят пред вилата на Ягър бомба и послание, в което го шантажират за милиони долари. Неизвестният злодей все пак получава 10 000 долара от семейството на Ягър. Яромир даже казва, че когато е в САЩ, не гледа телевизия, не слуша радио и не чете вестници...