Липсата на повече пари накара футболната ни централа да разсъждава трезво, преди да се впусне в неразумни харчове. Винаги
налагането
на чужденец
крие рискове
В случая Тери Венебълс го възприемахме като националния селекционер на Англия. Само че услужливо забравяхме, че той бе такъв преди 12 години - през 1996-а. Впоследствие пое Австралия, после Кристъл Палас, Мидълзбро и Лийдс, но не в най-добрите му години.
Когато става въпрос за българин, гледаме и най-дребната трохичка в чинията му. Но щом е задграничен човек, сме склонни да го приемем с каквато и да е работна биография. Нима случаят с Люпко Петрович не е емблематичен. Постоянно казваме „европейския шампион с Цървена звезда от 1991". А оттогава е изтекла доста вода и той вече се е променил. Щяхме да бъдем също толкова снизходителни и към дядо Тери. Независимо че футболът е динамична игра и се променя вече със скоростта на светлината, ние щяхме да си говорим едно и също.
Клишето, което щеше да върви, е: „Тери Венебълс, наставникът на Англия от 1996-а". Но ако за един клубен треньор, какъвто бе Люпко на Левски и Литекс, си е проблем за самите отбори, то проблемът, който можеше да ни навлече Венебълс, ставаше национален.
Какво да говорим за италианския веселяк с шапка върху главата Валтер Дзенга, който също бе кандидат да поеме „А" отбора. Неговата биография е още по-лежерна. Някогашният плейбой и добър вратар на Интер от четири-пет години обикаля безуспешно Румъния и Сърбия. При това само заради името си и защото е италианец, го слагат като наставник ту на Стяуа и Динамо Букурещ, ту на Цървена звезда. За кратко ходи и в Азия, където също го разкриха. Какво да кажем. По-добре, че не сме богата държава, за да прахосваме излишни пари... Това, че Валтер елиминира като наставник на Стяуа тима на ЦСКА с Ферарио Спасов, не го прави толкова велик.
Май най-честен се оказа Сречко Катанец. Той бе първият спряган в началото на кампанията по търсене на селекционер. Но явно човекът
се е изплашил
от групата ни
Проумял е, че дори и да сме втори след световния шампион Италия, не е сигурно, че ще преодолеем баража.
А и дали ще се стигне до него в присъствието на амбицираните Ейре и Грузия е въпрос. Затова Сречко реши да продължи да си кротува начело на Македония.
Така лека-полека стигнахме до родните кандидати. От самото начало си бяха двама. Димитър Пенев и Пламен Марков. Пената определено направи грешка, като се завърна начело на „А" отбора. На пръв поглед последните му два мача срещу Румъния и Словения показаха, че пак влиза в час като национален селекционер. И все пак никой не забрави, че северните ни съседи в София не играха с пълни сили, а на Словения това бе последен мач, а пък и тимът не е кой знае каква сила. Така се стигна до дните за размисъл върху избора на Пламен Марков. Защо в крайна сметка на принципа на отхвърлянето Пламен се оказа точното назначение? За трезвата преценка БФС се поучи и от допуснати предишни грешки.
Христо Стоичков показа, че може да си знаменито име като футболист, но когато нямаш никаква треньорска представа, не е редно да се рискува пак по подобен начин. Още повече, че на Ицо му бе гласувано доверие за втори мандат. В този смисъл неговият съотборник от четвъртите в света Красимир Балъков, с когото също бяха проведени разговори, като че ли се уплаши от предизвикателството и реши да продължи да се усъвършенства като треньор в Швейцария.
Неговият случай е ясен. Той е подобен на принципа на Симеон ІІ: „Когато му дойде времето". Дали го е изпуснал това време, или предстои да се впише в него, ще се види. Шамарите от Тампере накараха Мъри Стоилов да се свре в солидната засега синя черупка Проект'2009. И да не казва, че не бе ни заменил Левски с националния отбор, въпреки че много му се иска. Защото кой ли не мечтае да е начело на „А" тима за по-дълго време отколкото за два мача срещу Беларус. С какво
Пламен
спечели
доверието
В последните осем години националният тим на България няма повод да се похвали с някакви особени успехи. Като малък оазис се явява класирането ни за европейското първенство в Португалия през 2004 година. Не говорим за самите мачове в Лисабон, Брага и Гимараиш, които загубихме убедително, но основната причина бе най-вече липсата на шанс.
От дистанцията на времето всички са единодушни, че онези евроквалификации, преди да отидем по терените в Португалия, ги изиграхме като по ноти. С победи, с красив и зрелищен футбол. Тарторите на отбори бяха тези, които са и днес - Бербо, Марто и Стилиян. А треньор им бе Пламен Марков. По онова време, като изключим случая с Кишишев, нямаше дрязги. Сега е още по-трудно да си представим, че ще има такива. Дори от самия факт, че порасналите момчета са притиснати до стената по отношение на възраст и суета. Ако искат да впишат световно първенство в биографиите си, нямат друг избор освен да се класират. Защото за 2014-а сегашните герои ще гонят 35-годишна възраст. А за да осъществят мечтите си, какъв по-добър вариант от Пла(ме)н'2010...
Бил скучен новият стар селекционер. Да, такъв е, но е работар. Френски възпитаник с немски привкус от граничния с Германия Метц. Въпросът е да повтори кампанията от евроквалификациите.
В момента е
по-различно
Става въпрос за световни квалификации. Няма ги Хърватия и Белгия, които бяха силни, но срещу нас ще се изправят световният шампион Италия, коравият Ейре и свръхамбициозната Грузия на разчорления като диригент Клаус Топмьолер. Трудна задача, но Марков има вече нужния опит. Затова попътен вятър, Пламене, към ЮАР...
Anarion
на 17.01.2008 в 12:44:34 #6От дебилен автор - дебилна статия. Какъв проблем беше Люпко Петрович за "Левски" и "Литекс" че не разбрахме? В "Левски" именно той положи основите на отбор, който може да играя модерно и със самочувствие в Европа. А в "Литекс" колкото пъти го сменяха, толково пъти по - зле ставаше. Иначе сега е момента, като върнаха Марков да запитаме - е оти го манаха преди четири години? Та да се прави КСП на треньор и да си върти мениджърските далавери ли?
Morqk
на 15.01.2008 в 23:38:28 #5На Евро 2004 наистина нямахме шанс. Да оставим тежката група - на европейско няма слаби отбори, но в самите мачове наистина нямахме късмет. Лошо стечение на обстоятелствата. За класиране за ЮАР вярвам, че Пламен ще успее. Пак.
TRL
на 15.01.2008 в 17:14:07 #4Това само го-ведата имат Петилетки и т.н. Преизпълнения на планове и разни комунистически лозунги, като Бритиш хомусесшуъл .... хахаххахахах
Lane Staley
на 15.01.2008 в 11:29:56 #3Прав си за Дания.
Stat1c
на 15.01.2008 в 09:46:03 #2Lane Staley, от Дания паднахме с 2:0, което си се води убедително.. а това 2:1 срещу Италия си беше голям късмет. Марто вкара дузпа и от там ония като натиснаха, добре че беше Здравков на вратата, а не Иванков
Lane Staley
на 15.01.2008 в 09:11:50 #1Не говорим за самите мачове в Лисабон, Брага и Гимараиш, които загубихме убедително, но основната причина бе най-вече липсата на шанс. Еееее, то бива глупости ама... 1:0 и 2:1 ако е "убедителна загуба" И това го пиша без да се заяждам, че "убедителен" има позитивна конотация и е доста тъпо да се използва в комбинация със "загуба" Хайде бе хора, то че писанията ви не блестят с някакви оригинални идеи иди-дойди, свикнали сме, а и от постовете на мнозинството тук е видно, че интелектът не е отличителна черта на повечето читатели на сайта, но поне откъм правопис и стил да го докарате няма да ви се сърдим. И да перифразирам Бойко - като ще е л...но, нпоне да е увито в целофан