Точно 50 дни бяха нужни на БФС да избере новия национален селекционер Пламен Марков. Между 22 ноември 2007 година и 11 януари 2008-а на треньорския щанд бяха поставени много чуждестранни и български имена. Преди да говорим за избора на новия стар наставник на „А" тима, да видим как изглеждаха неговите алтернативи.

Липсата на повече пари накара футболната ни централа да разсъждава трезво, преди да се впусне в неразумни харчове. Винаги

налагането
на чужденец
крие рискове

В случая Тери Венебълс го възприемахме като националния селекционер на Англия. Само че услужливо забравяхме, че той бе такъв преди 12 години - през 1996-а. Впоследствие пое Австралия, после Кристъл Палас, Мидълзбро и Лийдс, но не в най-добрите му години.

Когато става въпрос за българин, гледаме и най-дребната трохичка в чинията му. Но щом е задграничен човек, сме склонни да го приемем с каквато и да е работна биография. Нима случаят с Люпко Петрович не е емблематичен. Постоянно казваме „европейския шампион с Цървена звезда от 1991". А оттогава е изтекла доста вода и той вече се е променил. Щяхме да бъдем също толкова снизходителни и към дядо Тери. Независимо че футболът е динамична игра и се променя вече със скоростта на светлината, ние щяхме да си говорим едно и също.

Клишето, което щеше да върви, е: „Тери Венебълс, наставникът на Англия от 1996-а". Но ако за един клубен треньор, какъвто бе Люпко на Левски и Литекс, си е проблем за самите отбори, то проблемът, който можеше да ни навлече Венебълс, ставаше национален.

Какво да говорим за италианския веселяк с шапка върху главата Валтер Дзенга, който също бе кандидат да поеме „А" отбора. Неговата биография е още по-лежерна. Някогашният плейбой и добър вратар на Интер от четири-пет години обикаля безуспешно Румъния и Сърбия. При това само заради името си и защото е италианец, го слагат като наставник ту на Стяуа и Динамо Букурещ, ту на Цървена звезда. За кратко ходи и в Азия, където също го разкриха. Какво да кажем. По-добре, че не сме богата държава, за да прахосваме излишни пари... Това, че Валтер елиминира като наставник на Стяуа тима на ЦСКА с Ферарио Спасов, не го прави толкова велик.

Май най-честен се оказа Сречко Катанец. Той бе първият спряган в началото на кампанията по търсене на селекционер. Но явно човекът

се е изплашил
от групата ни

Проумял е, че дори и да сме втори след световния шампион Италия, не е сигурно, че ще преодолеем баража.
А и дали ще се стигне до него в присъствието на амбицираните Ейре и Грузия е въпрос. Затова Сречко реши да продължи да си кротува начело на Македония.

Така лека-полека стигнахме до родните кандидати. От самото начало си бяха двама. Димитър Пенев и Пламен Марков. Пената определено направи грешка, като се завърна начело на „А" отбора. На пръв поглед последните му два мача срещу Румъния и Словения показаха, че пак влиза в час като национален селекционер. И все пак никой не забрави, че северните ни съседи в София не играха с пълни сили, а на Словения това бе последен мач, а пък и тимът не е кой знае каква сила. Така се стигна до дните за размисъл върху избора на Пламен Марков. Защо в крайна сметка на принципа на отхвърлянето Пламен се оказа точното назначение? За трезвата преценка БФС се поучи и от допуснати предишни грешки.

Христо Стоичков показа, че може да си знаменито име като футболист, но когато нямаш никаква треньорска представа, не е редно да се рискува пак по подобен начин. Още повече, че на Ицо му бе гласувано доверие за втори мандат. В този смисъл неговият съотборник от четвъртите в света Красимир Балъков, с когото също бяха проведени разговори, като че ли се уплаши от предизвикателството и реши да продължи да се усъвършенства като треньор в Швейцария.

Неговият случай е ясен. Той е подобен на принципа на Симеон ІІ: „Когато му дойде времето". Дали го е изпуснал това време, или предстои да се впише в него, ще се види. Шамарите от Тампере накараха Мъри Стоилов да се свре в солидната засега синя черупка Проект'2009. И да не казва, че не бе ни заменил Левски с националния отбор, въпреки че много му се иска. Защото кой ли не мечтае да е начело на „А" тима за по-дълго време отколкото за два мача срещу Беларус. С какво

Пламен
спечели
доверието

В последните осем години националният тим на България няма повод да се похвали с някакви особени успехи. Като малък оазис се явява класирането ни за европейското първенство в Португалия през 2004 година. Не говорим за самите мачове в Лисабон, Брага и Гимараиш, които загубихме убедително, но основната причина бе най-вече липсата на шанс.

От дистанцията на времето всички са единодушни, че онези евроквалификации, преди да отидем по терените в Португалия, ги изиграхме като по ноти. С победи, с красив и зрелищен футбол. Тарторите на отбори бяха тези, които са и днес - Бербо, Марто и Стилиян. А треньор им бе Пламен Марков. По онова време, като изключим случая с Кишишев, нямаше дрязги. Сега е още по-трудно да си представим, че ще има такива. Дори от самия факт, че порасналите момчета са притиснати до стената по отношение на възраст и суета. Ако искат да впишат световно първенство в биографиите си, нямат друг избор освен да се класират. Защото за 2014-а сегашните герои ще гонят 35-годишна възраст. А за да осъществят мечтите си, какъв по-добър вариант от Пла(ме)н'2010...

Бил скучен новият стар селекционер. Да, такъв е, но е работар. Френски възпитаник с немски привкус от граничния с Германия Метц. Въпросът е да повтори кампанията от евроквалификациите.

В момента е
по-различно

Става въпрос за световни квалификации. Няма ги Хърватия и Белгия, които бяха силни, но срещу нас ще се изправят световният шампион Италия, коравият Ейре и свръхамбициозната Грузия на разчорления като диригент Клаус Топмьолер. Трудна задача, но Марков има вече нужния опит. Затова попътен вятър, Пламене, към ЮАР...