Започват поредните квалификации на националния отбор по футбол. Този път за Европейско първенство. Групата ни никак не е лесна, да не кажа, че ще бъде истинско геройство, ако стигнем до голям шампионат за първи път от 2004 година насам.
Истината, която и Петър Хубчев не спести, е че в момента България няма футболисти, които да стряскат съперника. Нямаме играчи във водещи европейски клубове. Ако погледнем съставите на останалите отбори в групата ще видим, че всеки един от тях разполага с футболисти в големите първенства.
Черна гора има Стеван Йоветич (Монако) и Стефан Савич (Атлетико Мадрид), Чехия разполага с трима вратари от най-високо ниво - Кубек в направилия фурор в Лига Европа Рен, Павленка от Вердер и Вацлик от Севиля. Да не забравяме Патрик Шик от Рома и Матей Видра от Бърнли.
Източник: GettyImages
Дори Косово може да се похвали с играчи от Вердер, Манчестър Сити, Лацио и Брьондби.
Англия? Няма смисъл от изброяване. Какво излиза, че България се явява аутсайдер срещу всеки един противник, ако гледаме само отборите, в които играят повиканите футболисти.
В нашата родина винаги тръгваме с голямата кошница, очакванията са огромни и в последните години остава само разочарованието. Не искам да съм песимист, но и в тези квалификации не трябва да сме с огромни очаквания. Да, България загатна за потенциал в Лигата на Нациите, но в решителните битки се видяха и големите ни проблеми.
Най-силният коз на този отбор определено е колектива. Това е видно от факта, че няма мрънкане и сърдене. Очевидно и Петър Хубчев се опитва да вика едно изградено вече ядро. Да, всеки път има изненади в повиквателните. Кои от тях лоши, кои приятни. Факт е обаче, че последният списък беше странен. Извън състава остана единственият българин с 19 гола от началото на сезон 2018/2019 - Станислав Костов. Да, голмайсторът на Левски играе в родната Първа лига, но пък не спира да вкарва и само заради контузията на може би най-конвертируемият ни играч Кирил Десподов, Костов бе викнат на пожар.
Източник: LAP.bg
Липсата на изявен голмайстор с екипа на трикольорите е един от огромните проблеми за решаване. В защита имаме Николай Бодуров, който изпъква заедно със Страхил Попов, но от останалите има още какво да се желае. В средата на терена лъсват много проблеми, когато играем срещу добре организирана халфова линия. Пример е домакинският мач със Словения, когато гостите спечелиха битката именно там. Това важи и за две от визитите - в Осло и Никозия, където взехме само една точка от възможни шест.
България има и доста трудна програма, освен всичко друго. Като изключим домакинството на Черна гора, което няма да е никак лесно, следващият сблъсък ще е в Прищина - срещу непознат и изключително мотивиран съперник в лицето на Косово. След това юни месец ни чака визита в Прага на Чехия и мач като домакини на Косово. Ако до този двубой сме останали в играта, значи ще имаме шансове за Лъвски скок. В другия вариант, който е далеч по вероятен (за съжаление) ни чака тежко приземяване.
Петър Хубчев спомена, че му липсва ключов играч. И за да завърша поне в някакъв оптимистичен стил и с усмивка, в кръга на шегата мога да кажа, че този играч е на лице и е повикан - Спас Делев от село Ключ.
