Аврам Грант: Да поема България? Нищо не се знае

Вчера в София пристигна бившият мениджър на Челси Аврам Грант. В основата на визитата е наставникът на Левски Емил Велев, който се намира в отлични приятелски отношения с известния еврейски специалист. Двамата се познават още от 1991 година, когато Велев заигра в Израел и приятелството им продължава вече близо 2 десетилетия.

 - Г-н Грант, за първи път ли сте в България?

 - Бил съм тук 5 или 6 пъти. За първи път бях тук през 1991 година и след това мисля, че съм идвал още 5-6 пъти. Не си спомням точно.

 - Каква е причината, за да сте в София?

 - Това е частно посещение на път към Англия. Дойдох да се видя с моя приятел Емил Велев. Харесва ми това, което той прави в момента в Левски. Това е една добра възможност да се видим с него. Независимо, че времето е много лошо.

 - Господин Грант, откога датира познанството ви с Емил Велев?

 - Мисля, че е от 1991 година. Тогава той дойде да играе в Израел. Не съм му бил треньор, но ми се е налагало да играя срещу него. Не беше никак лесно, той беше много умен футболист. Влагаше голяма енергия в играта. Умееше прекрасно да я чете. Затова го харесвам като характер. Наистина той беше много добър футболист.

 - Сега обменяте ли съвети за футбола?

 - Да, ние говорим много често за футбол, но не и за политика. Той е много любознателен  и иска да знае всичко за играта. Велев има сериозни познания за футбола. Винаги иска да се учи. Знам, че след две седмици той ще пътува до Англия, за да гледа тренировки на водещи отбори. Мисля, че това е начинът да се постигат успехи в треньорската професия. Винаги трябва да се учиш, защото играта се променя постоянно. Футболът не такъв, какъвто беше преди 10-15 години. Трябва да се учи постоянно.

 - Какво е отношението на Израел към българските футболисти и българския футбол през годините?

 - Мисля, че в Израел имат много високо мнение за българския футбол, още повече, че ние ви помогнахме да се класирате за световното първенство през 1994 г. Тогава Израел победи Франция с 3:2 и по този начин дадохме шанс на България да се класира за финалите. След това на световното първенство гледах два мача в качеството си на коментатор за израелската телевизия и бях впечатлен от вашия отбор.

В последните години Израел и България играха няколко пъти за различни квалификации и винаги са ставали интересни срещи и винаги съм имал добри спомени от вашия състав.

 - Господин Грант, как бихте погледнали на една оферта от БФС, за да станете селекционер на националния отбор? Смятате ли, че България би била добро място за вас, още повече, че друг именит израелски треньор - Пини Гершон, направи фурор в баскетбола и определено се чувства добре при нас?

 - Във футбола никога не се знае нищо. Преди пет години не съм си и помислял, че един ден ще бъда треньор на Челси. Аз винаги съм предначертавал нещата пред мен. Винаги съм имал някакви планове, преди да направя нещо. А що се отнася до Пини Гершон, той е бил много пъти треньор на Макаби Тел Авив. Най-добрите времена на този баскетболен отбор бяха именно с него. Аз го познавам лично и въобще не съм изненадан от неговия успех тук. Той е голям човек и голям треньор. Жалко, че няма да се видим в България, защото му се наложи да пътува до Гърция. За мен той е най-добрият треньор по баскетбол в Европа и аз се радвам за неговите успехи.

 - Господин Грант, знаете ли от вашия приятел Емил Велев какво е Левски за България?

 - Знам много добре, че Левски е водещ отбор в България. Емил Велев ми изпрати няколко DVD-та с играта на отбора. Мисля, че тимът се развива много добре. Това е много важно във футбола, защото винаги трябва да виждаш как се развива даден отбор. Когато си треньор, не можеш да гледаш само резултатите от мачовете, а трябва да следиш и цялостното развитие на отбора. Така че мисля, че нещата се развиват добре за Емил Велев и го очаква добро бъдеще.

 - Предстоят ли ви срещи с футболни хора на България, било то частни или не?

 - Не. Трябваше да се срещна с Пини Гершон, но нямаше как да стане това.

 - Господин Грант, преди около година изненадващо поехте Челси, а Емил Велев стана треньор на Левски. Виждате ли някакви паралели при двете изненадващи назначения на вас в Челси и на Емил Велев в Левски? Увереност и търпение ли са най-необходимите качества за треньорите и какъв е вашият съвет към него?

 - Трябва да се гледа на качеството, а не на обстоятелствата, при които един човек е станал треньор на даден отбор. Най-великият тим на Милан беше направен от Ариго Саки и Фабио Капело. Никой не ги знаеше преди това. Капело дори беше треньор на юношеския тим на Милан. Когато Арсен Венгер дойде в Арсенал, също бе сравнително непознат.

 - Да, опитът е важен, но още по-важни са качествата и знанията ти за футбола и да разбираш развитието на играта. В последните години виждате, че футболът се разви страхотно в тактически план, много неща се промениха. Мисля, че е добре за Левски, че има за треньор Емил Велев, защото той може да направи така, че Левски да върви напред. Смятам, че хората в Левски не мислят само за това какво ще се случи в този момент, а гледат и в бъдещето. Нещо подобно беше и в Челси. Аз бях футболен директор, след това станах треньор, но сега мисля, че беше най-добре да си взема почивка.

 -Емил Велев обажда ли ви се за съвет и какъв беше първият съвет, който вие му дадохте?

 - Да победи. Футболът, за съжаление, е игра за резултати, но също така не трябва винаги да се обръща внимание на даден резултат, а да се гледа напред. Ние се чуваме и обменяме своите идеи за футбола. Обичам да гледам футбол. Не се задоволявам само с гледане на мачове в Англия. В последните 6 месеца обиколих целия свят. Гледах мачове в Китай, Тайланд. Винаги ми е интересно да отида да видя историята на даден клуб, на даден играч.

 - Може ли да се говори за някакъв скок на развитие на треньорската професия в Израел. Вие бяхте треньор на Челси, Ицхак Шум беше треньор в Гърция на Панатинайкос, а след това и треньор в Литекс. На какво се дължи това израстване на треньорите в Израел?

 - Мисля, че това е така, защото израелците се интересуват много от футбол и това може би е основната причина за развитието на треньорите. Може би всичко започна от баскетбола. Баскетболът постигна страхотни успехи за нашата страна и много израелски баскетболни треньори започнаха да работят в Европа. Аз лично вярвам, че има много добри треньори и в малките страни. Както има и много добри футболисти в малките държави. Това, че даден треньор е непознато име, не означава, че не трябва да му се даде шанс. Всички треньори, когато са започвали професията, не са били големи имена. Те не са били големи треньори още от самото начало, а впоследствие със своя труд и своите качества са постигали успехи. Рафа Бенитес бе дълги години треньор в юношеската школа на Реал Мадрид, Жозе Мауриньо беше асистент на асистента в Барселона. Има много примери, които доказват, че треньорите винаги започват като неизвестни. Сигурен съм, че и сега има треньори, които никой не ги познава, но след 10 години те ще са сред най-добрите в Европа.

 - Господин Грант, с кого се работи по-трудно - с Дидие Дрогба, Михаел Балак или с Абрамович?

 - С всички тях се работи лесно. Абрамович е собственик и той осигурява всички условия да даваш най-доброто от себе си. Аз също така в Челси работех с най-добрите играчи и можеше да останем в историята, ако бяхме спечелили Шампионската лига. Когато клуб като Челси се класира на финал на Шампионската лига, няма начин играчите да са слаби.

 - Какво почувствахте, когато Джон Тери се отправи да бие дузпата на финала на Шампионската лига в Москва срещу Манчестър Ю и какво почувствахте, когато той я изпусна?

 - Не си спомням добре какво чувствах. В един момент бяхме много близо до триумфа, защото ако той беше вкарал, ние ставахме шампиони. Мисля, че вие всички можете да си представите какво съм почувствал, когато изпусна дузпата.

 -Господин Грант, не се ли уморихте да си почивате?

 - Миналата година направих цели35 години във футболната игра. Не съм имал нито ден почивка. Да си треньор е много по-различно от това да си играч. Футболистите имат ваканция, почивка, докато треньорът винаги има някакви задължения. Преди две години бях на ваканция в САЩ и веднъж забравих да си взема мобилния телефон за около час. Когато се върнах, видях, че имам цели 20 пропуснати обаждания и съобщения. А това беше моята почивка. Тогава ме питаха къде съм се изгубил за този един час, защото трябва да свършим тази и тази сделка с този и този играч, така че сега е моята истинска почивка. За първи път видях футбола от другата страна, без да има напрежение върху мен и без да се налага да вземам решение. Аз по принцип обичам да има натиск върху мен, но беше добре да видя футбола и от другата му страна.

 - Някога бихте ли работили с Емил Велев?

 - Да, ако ме помоли да ме вземе за асистент (смее се).

 - Какво е вашето мнение за Димитър Бербатов?

 - Той е много добър футболист. Беше дори в трансферния ни списък в Челси. От футболна гледна точка той наистина е един от най-добрите играчи в Европа.

 - Ще дойдете ли в края на сезона, ако Емил Велев ви покани за празнуването на  евентуална шампионска титла?

 - Да, ще бъда щастлив, ако това стане.