Радините неволи около изготвянето на програмата за световното първенство в ЮАР през 2010 година бяха доста повече от самото приготвление на мачовете. На сбора на представителите на отборите в нашата група 8 от нещата се оправиха за по-малко от три часа и половина. Докато започнат първите мачове в началото на септември, ще има да умуваме дали сме си подредили правилно двубоите. Също така по шопски ще се съмняваме дали някой не ни е минал или ние самите не сме се прецакали...

И така първият бърз поглед върху подредбата на срещите изглежда повече от показателна и съответно оптимистична. Защо? Защото програмата ни за световното първенство в ЮАР през 2010 има поразителни прилики, с тази която предшестваше щастливата ни експедиция в САЩ през 1994 година. Тогава в шеста група освен нас бяха Франция, Швеция, Австрия, Финландия и Израел. Приемаме, че в сегашната роля на изявен фаворит, която играе Италия, тогава се подвизава Франция. С „петлите” се срещаме през есента първо в София, както сега ни предстои двубой с „адзурите”. И тогава и сега това е вторият ни мач в групата. По онова време започваме с убедителна победа над Финландия в Хелзинки с 3:0.

Сега черногледи песимисти ни предричат неуспех в Черна гора. „Причини” много. Първият аргумент бил, че видиш ли, това ще е официалният дебют на черногорци като самостоятелна държава във футбола. И щели да играят надъхано и фанатизирано. Нашите песимисти трябва да разберат, че на терена няма как да бъде геният от Подгорица и легенда на Милан Деян Савичевич. Той е президент на футбола в тази млада държава и ще си седи в официалната ложа. Ако играчи като Бербатов, на когото вече разни сайтове са му направили фланелка с номер 14 в Манчестър Юнайтед, не може да поведе към важна първа победа срещу Черна гора своите, за какъв ЮАР изобщо ще тръгват тези момчета. Като добавим опита на Мартин Петров и на Стилиян Петров трябва да изглеждаме още по-бетонирани. Най-вероятно ще се е оправил и Валери Божинов. Та само четиримата стигат да респектират младия тим на черногорци.

Просто място и време за лигавене няма и не може да има, ако това поколение иска да запише участие на световно първенство. И една загуба от Черна гора не бива да се приписва на селекционера Пламен Марков. В интервю за „Топспорт” помощникът му Петър Александров каза, че ако играчи от такъв калибър, които получават милиони и играят в европейски грандове, трябва да бъдат мотивирани, значи нещата не са добре.

Определено за мача с Италия в София ще ни е много по-трудно, отколкото тогава ни бе срещу Франция. С „петлите” имаме традиции да побеждаваме, а те играят важна роля в такива срещи. С Италия трябва или да си припомним великия мач от 1968, когато ги бием с 3:2, но тогава за нашите играят извънземни футболисти. Или друга среща, когато през 1991 година пак в София ги побеждаваме в приятелски мач с 2:1 и техен треньор е Адзелио Вичини. Другият вариант, за да измъкнем точка или три у дома, е да постъпим хитро, като срещу хитър тим какъвто са те. В третата ни среща, в онези квалификации от 1992 година играхме срещу Швеция. Сега пак гостуваме. Този път на Грузия. Разликата е огромна като стандарти на живот в тези две страни. Но като съвпадение в неудобството да играем с тези отбори май няма разлика.

Самият факт, че по пътя за европейското през 1996 година се препънахме в Тбилиси с 1:2, е многозначителен. При това с цялото звездно поколение начело със Стоичков, Балъков и Лечков. Още повече, че сега треньор на техния тим е Клаус Топмьолер.
Във втората половина на сегашната програма, както и в предишната по пътя към Щатите, имаме доста последователни мачове у дома. Тогава даже имахме четири - срещу Финландия, Израел, Швеция и Австрия. Като през 1993 година бяха разделени на два пролетни и два есенни двубоя. Сега ще имаме три последователни домакински срещи, които ще бъдат разпределени равномерно през 2009 година съответно през април срещу Кипър, през юни срещу Ейре и през септември срещу Черна гора.

И сега идва моментът на стратегиите. Като много важен се очертава кръгът в началото на септември 2009 година. Тогава Грузия приема Италия, а България посреща Черна гора. Тук съвсем реално нашите трябва да вземат трите точки, а грузинците биха могли да дръпнат точица на момчетата на Донадони. Много добре е също така, че мачове между Черна гора и Италия няма да  има в заключителните кръгове. Защото е ясно, че ако се наложи, няма как бившите съотборници от Милан Дею Савичевич и Роберто Донадони да не се разберят в ущърб на България.

Гениалният почерк по изготвянето на програмите на Иван Вуцов си личи по подредбата на нашите мачове в последните три кръга. Приемаме Черна гора, гостуваме на Кипър, който е възможно най-удобният последен съперник като гост. И приемаме Грузия накрая. Ако има логика, грузинците няма за какво да играят и тогава сантиментите на Топмьолер към бившия му ученик в Леверкузен Бербатов ще излязат наяве.

Има два лоши варианта за нас.

Единият звучи като даденост. Когато сме в група с Ейре, не се класираме за големи форуми. Така не можем да отидем на Мондиал’78 и европейските първенства през 1980 и 1988 година. Куризоното е, че и в трите случая бием ирландците в София.
Другият би бил апокалиптичен за нас вариант. Понеже всичко във футбола се връща, да не се получи така, че Грузия както ние през 1993 година, да има за какво да играе. И тогава Топмьолер да поведе Шота Арвеладзе и компания към техния „Парк де Пренс” на нашия стадион „Васил Левски”...