Стивън Джерард се сбогува с Ливърпул, но името му вече е в историята на Висшата лига. Ето какво сподели легендата само ден преди оттеглянето си от мърсисайдци:


- Кара каза, че не мога да плача, нали? - попита Джерард с усмивка, спомняйки си коментара на приятеля му и легенда на "Ливърпул" Джейми Карагър.
- Наистина не знам. Никога не съм бил в тази ситуация и не съм сигурен. Не искам да плача. Искам да запазя това, но се страхувам от момента, в който ще чуем последния съдийски сигнал.
Доближаваме до момента, който повечето хора никога не са си представяли - Джерард да напусне "Ливърпул". Но реалността е такава и той я усеща. Много скоро усмивката, с която посрещна въпроса за емоциите, е заменена от познатото навъсване на вежди.
- Когато обявих през януари решението си да отида в "Лос Анджелис Галакси", това беше доста плашещо време. По простата причина, че всичко това ще ми липсва толкова много. Но ето че този момент дойде. Трябва да го приема, да играя, а след това да се сбогувам.
След 708 мача и 185 гола с екипа на "Ливърпул" днес Джерард ще излезе за последно на "Анфийлд" срещу "Кристъл Палас". Това ще е денят, в който "Анфийлд" ще загуби последния си екшън герой.
Някои смятат, че той си тръгва прекалено рано. Головете в поредни мачове срещу КПР и "Челси" доведоха статистиките му до двуцифрени показатели за пореден път. Той има влияние върху играта на тима. Без неговите намеси "Ливърпул" щеше да е с 8 точки по-малко във Висшата лига, да не говорим, че щеше да е и с 3 по-малко в и без това жалкото си представяне в Шампионската лига. И почти сигурно щеше да отпадне още в третия кръг на ФА Къп срещу "Уимбълдън".
Краката, които помпят като бутала в двигател и го доведоха до статута на легенда на "Ливърпул", може да не са толкова бързи, колкото преди, но класата му още е тук. Същата класа, която видяхме още в първия му мач на 29 ноември 1998, когато влезе като резерва.
Притеснява ли се, че след няколко месеца, когато ще играе срещу отбори като "Колорадо Рапидс", "Сиатъл Саундърс" и "Сан Хосе Ърткуейкс", той ще осъзнае, че е направил грешка? Отговорът му е типично за него честен и слага край на спекулациите дали от "Ливърпул" са му предложили нов договор.
- Мисля, че ще има някакви предизвикателства, пътувания, установяване в нова държава и мачове в ново първенство. Но мисля, че това е хубаво предизвикателство, вълнуващо. Ще живея на фантастично място и мисля, че нивото на шампионата отговаря на моето ниво в момента. Ще стана на 35 години след няколко седмици. Не съм сигурен колко още мога да дам на клуба на нивото, на което аз искам да играя. Като се върна към миналото, когато бях на топниво от 23 до 30 г. Сега реалността е, че ставам прекалено стар за това ниво. И може би едно различно ниво ще ми пасва повече. Аз съм в центъра на вниманието в този град, в този отбор вече 17 години. Имал съм върхове, имал съм и падения. Мисля, че след няколко седмици ще дойде облекчение. Това, което някои хора не разбират, е, че Ливърпул е тежко място за живеене, тежко е и да си играч в този клуб.
"Непримирим" може би е подходяща дума за местното момче. Джерард е обожаван от феновете, но не безусловно, както е при Шаби Алонсо и Луис Суарес например. Точно разговор с Карагър възражда идеята, че ще е подходящо Стиви да потърси ново предизвикателство.
- Пораснах, докато играех с играчи като Роби Фаулър и Кара. Говорили сме за тези моменти много пъти. Говорили сме кога трябва да вземеш решение, когато е правилно. Винаги съм се съгласявал, особено с Джейми, че трябва да напуснеш, когато е малко по-рано, когато хората си мислят, че може да дадеш още малко. По-добре е, отколкото хората по трибуните и тези в града да казват, че си останал прекалено много време, и да се опитват да те изритат през вратата.
Той можеше да си отиде и преди. Жозе Моуриньо няколко пъти го искаше в "Челси", в "Интер" и в "Реал" (Мадрид). Сър Алекс Фъргюсън се е опитал да го убеди в немислимото да отиде в "Манчестър Юн". "Байерн" пък опита да го вземе през 2012.
- Винаги съм имал тази връзка с клуба и не исках да я разрушавам. Когато играеш за семейството и за хората си, винаги искаш да постигнеш успехи, да носиш трофеи и да ги споделиш с твоите хора. Не просто за слава, която можех да имам. Когато седях в съблекалнята след червения картон срещу "Юнайтед" през март, си мислех: "Не искам това да се провали". Не искам хората да ме помнят с контузия в крака, червен картон и някои лоши мачове. И наистина съм щастлив, че в последните няколко мача играх добре, надявам се да е така и в последните два. Но мисля, че хората ще ме запомнят не за период от 4, 5 или 6 мача, или пък 6 месеца. Веднъж, когато приключа и съм си тръгнал, ако моето име въобще се споменава, мисля, че ще ме помнят за това, което съм направил през последните 17 години, а не за това, което стана в един кратък период. Надявам се да е така - казва Джерард.
Това, че той още се чуди какво наследство оставя в клуба - въпреки всички велики мачове, е забележителност. Още по-странен е разговорът, който следва, когато го питат как би оценил кариерата си в "Ливърпул" по десетобалната система.
- Колко бихте дали вие? Никой не се интересува колко ще си пиша аз - казва той.
- Защо не? Имаше интерес, когато дадохте оценката си за кариерата си в националния на Англия.
- Искате заглавие, нали?
- Не. Просто има интерес.
- Няма да давам оценка на кариерата си в "Ливърпул". Но мога да дам оценка на два от мачовете. За финала с "Милан" в Истанбул си пиша 9. А за последния мач с "Манчестър Юн" си пиша 0.
И само това изречение показва какъв човек е Джерард. Имало е място за подобрение дори в една от най-великите вечери в историята на футбола. И той винаги помни болката от лошите мачове. Точно това отношение му даде шанс да изпълни мечтите си

*Преводът е на 7 дни спорт