Едно от най-мощните оръжия на ловешкия Литекс от началото на този сезон е силната игра на младите футболисти. Ферарио Спасов успя да намери баланса между младостта и опита и това засега носи успех на "оранжевите". Безспорно най-силният от тях е талантът от школата на Левски Ивелин Попов. Той е новата звезда
на Литекс, а защо не и на целия български футбол, след като вече дори намери място в националния отбор, макар и само в една контрола.

Явно обаче и Димитър Пенев прозря, че Ивелин има необходимите качества за националната фланелка. За да стигне дотук, Попов извъртя доста трънлив път. Литекс го открадна от родния Левски едва 17-годишен - току-що завърнал се от холандския гранд Фейенорд, където изкара един сезон.

Всъщност Ивелин се озова първо в Берое, но след това го забеляза Стойчо Стоилов. Главният мениджър на Литекс нито за миг не се поколеба да го вземе в Ловеч, виждайки необходимите качества във футболиста. Само няколко месеца по-късно халфът записа и първия си мач в "А" група с оранжевия екип. Постепенно започна да се появява на терена, макар и като резерва. Люпко Петрович го използваше на десния фланг, а Попов дори се пребори за титулярното място в конкуренцията на съфамилника си Роберт Попов, Станислав Генчев и Станислав Манолев. Първият му мач като титуляр в Литекс бе срещу ЦСКА. После Петрович изненада французите във Страсбург, когато заложи на Ивелин.

Младокът обаче претърпя доста катаклизми, които се превърнаха в огромно препятствие пред неговата кариера. Заради своенравния си характер бе често критикуван. Ивелин първо се спречка с ловешката публика, показвайки средни пръсти и неприлични жестове, но феновете не му се разсърдиха, въпреки репликата "Този град не заслужава, този отбор", визирайки празните трибуни и освиркващите го запалянковци.

Ръководството на клуба се опита да го обуздава, като му наложи вето да се жени. А след това го прати да преподава физкултура в ловешко училище. Даскал Иво влезе в час сякаш дълги години е носил дневник под мишница и малчуганите го гледаха право в очите. Опитваха се да копира упражненията и техническите умения на футболиста. Тази мярка на ловешките шефове обаче също се оказа недостатъчна. Младокът за пореден път демонстрира характер и си позволи да скочи срещу треньора Люпко Петрович след загубата от Локо (Сф) с 0:1. Ивелин обвини сръбския специалист, че никога не поема вината върху себе си и упреква само футболистите за загубите на отбора. Попов не спести и критиките си към някои клубни шефове, които според него не се радваха, че той вече е капитан на младежкия национален отбор.

А там с националната фланелка Ивелин бе истински лидер и влезе в полезрението на доста западноевропейски мениджъри. Само че от Литекс не му простиха за медийните изяви, уронващи престижа на клуба, и го пратиха да тренира ... при юношите чак до края на сезона. Куриозното бе, че той продължи да води националния ни отбор с капитанската лента, без да играе на клубно ниво. Тогава Ивелин се озова на огромен кръстопът.

Но младокът не се предаде и продължи да се бори. Новият наставник на "оранжевите" Ферарио Спасов му помогна да се върне там, където му е мястото. С цената на едно извинение към ръководството и съотборниците си Ивелин отново влезе в първия отбор и то през парадния вход. Халфът оцени направеното за него от шефовете на клуба и треньорското ръководство и се отблагодари по най-добрия начин. Ферарио му намери и нова роля, която му пасна идеално на върха на ловешката атака. Свободен да оперира по целия фронт на нападението, Ивелин стана неудържим за противниковата отбрана и започна да бележи гол след гол. Само за пет мача в евротурнирите тази есен той вкара пет попадения, а в събота му бяха нужни едва 31 секунди, за да накара Георги Петков да извади топката от мрежата си.

Сред феновете в Ловеч вече няма две мнения - Иво е номер 1 в момента. Сега всичко е в неговите крака и глава. Промяната поне на този етап е видима. Талантът не се разправя със съдии, фенове, съотборници и клубни шефове. Не говори с журналисти, наложил си сам медийно ембарго. Всичко, което иска да каже, го казва там - на зеления терен. И поради тази причина успява. Кибритлията Иво победи най-големия си съперник - чепатия си характер. Именно това бе основната причина за неговото прераждане.

Загърби дрязгите, забрави да отговаря на нападките. Предпочете да блести само и единствено на игрището. И така започна вторият му футболен живот.