Вековният Левски е затънал до гуша в блатото на посредствеността. За огромно съжаление на „сините" фенове, този кошмар продължава вече няколко години, а изгледи за неговия край така и не се виждат. Някак си логична бе и вчерашната пресконфернция на Иво Тонев, който пораженчески говори за сегашната ситуация в клуба. Милиони задължения, недостроен Сектор „А" и слаби спортно-технически резултати, все неща, които не прилягат на тим от калибъра на Левски.  Стигна се и до признанието, че отборът е бил на крачка от това да последва съдбата на Локо (Сф) и ЦСКА в аматьорските дивизии.

Срамът е исторически, но точно сега не е времето за разединение.

„Синята" общност трябва да даде шанс както на УС, така и на Георги Иванов и Стойчо Стоев. Колкото и шаблонно да звучи, годината е преходна. Изплащат се милиони задължения, които по един или друг начин възпрепятстват нормалното функциониране на клуба.  Ръководните фактори на „Георги Аспарухов" чисто и просто се нуждаят от време и спокойствие, за да превърнат в работеща своята концепция за развитието на столичния гранд.

Ще бъде разочароващо, ако Георги Иванов се подаде на напрежението и напусне Левски. Със сигурност Гонзо направи доста грешки, но всички те са допуснати в името на „синия" просперитет. Нека все пак не забравяме, че Иванов бе замесен в последните два значими успеха за клуба: влизането в груповата фаза на Лига Европа през 2010 година и достигането на злополучния финал за Купата на България през 2015-а. Някои може да нарекат тези постижения „мижави", но на фона на тотална суша от към трофеи, Левски стигна до унижението да се радва точно на такива малки, но ценни завоевания. Личното ми мнение е, че Гонзо все още има какво да даде на любимия си клуб, а неговият най-добър партньор по този трънлив пък към успеха  е старшията Стойчо Стоев.

Специалистът отдавна загуби благия си характер заради хаоса и безпаричието на „Герена". Въпреки това, под негово ръководство отборът израсна и все още им шанс да доразвива своя достоен потенциал. Проблемът за Стойчо е, че така и не получи качествени нови футболисти, бидейки принуден да се задоволи с откровени недоразумения като Диаби и Махмудов. Не може да отречем, че благодарение на Стоев, разградената „синя" отбрана придоби една идея по-голяма стабилност, а играчи като Божидар Краев и Деян Иванов бележат изключителен прогрес. Всичко това подсказва, че тандемът Гонзо-Стойчо е работещ. Просто му е необходимо по-голямо време от обикновеното, за да даде своя съществен принос за клуба.

Сигурен съм, че успехите ще дойдат, ако всички на „Герена" се придържат към трите ключови думи: вяра, търпение и работа! А през това време не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че „сините" ще излязат колкото се може по-бързо от кризата, защото от това страда както половин България, така и цялостното развитие на родния ни футбол.