Френската футболна знаменитост Луис Фернандес има доста култови изказвания. Едно от тях е "По-добре е да си трети, отколкото втори." Неслучайно гадният рефрен винаги е за носителите на сребърните медали, в който се припява "Вечно да си втори...". И, разбира се, с темата за второто място си идваме на думата за нашия Димитър Бербатов.

Да, наистина в Рим Митко утвърди сребърните си позиции в Шампионската лига, след като на финала в Глазгоу през 2002 година загуби от Реал(Мадрид) с отбора на Байер(Леверкузен) с 1:2. Седем лета по-късно съдбата предопредели пак да бъде втори в същия турнир и отново да загуби от испански гранд в лицето на Барселона. Този път с 0:2.

Наистина сега нещата са си малко повече за яд, защото загубата идва не с какъв да е екип, а с този на действащия до сряда вечер шампион на континента Ман Юнайтед. Но, както се казва, и това го има в играта. А и законът на Шампионската лига (от 1993-а насам) да не става един отбор два пъти поред победител се спази. Е, все някога ще има първи път. Но явно не е писано да бъде сега.

Точно в този мач, точно на този финал Бербатов не може да бъде обвинен в бездушие. Сваляме шапка пред сър Алекс Фъргюсън. Но сигурно в поредните си мемоари, които ще напише, ще си признае, че този двубой не е трябвало да започва с Андерсон - момчето с нежните плитки, и корейчето Парк Джи Сун.

В мач срещу Барселона със сигурност, колкото и да изглежда флегмачитен и муден в очите на някои английски медии, нашият Бербатов трябваше да започне мача като титуляр. Най-малкото защото струва 30,75 милиона паунда и това число го прави най-скъпия в историята на "червените дяволи".

Решаващият момент в мача бе, когато след топовен шут на Кристиано Роналдо вратарят на каталунците Виктор Валдес изпусна топката и притичалият Парк я прати някъде в парковете около река Тибър, която прекосява Вечния град Рим. Не защото сме българи и търсим патриотичен момент, но, ако играчът с номер 9 бе на тази позиция, сто на сто резултатът щеше да е 1:0 за Юнайтед.

Дали срещата щеше да завърши в полза на "червените дяволи" не се знае, но в такъв нагнетен мач събитията на терена щяха да придобият съвсем друга насока. Конкретно за играта на Бербатов какви критики пък може да се сипят, при условие че един Рууни бе бледа сянка на себе си?

Проблемът за Ман Юнайтесд дойде, след като в първите десет минути Роналдо се опита да обърне вратата на каталунците на стрелбище, но топката така и не влизаше. И тогава дойде голът на Ето'о, който свали на земята футболистите от Манчестър и показа, че и те душа носят и са земни хора.

Оттам нататък Барселона излъга по благороден начин Юнайтед. Без да се връщат в защита и с вездесъщите Иниеста и Шави в един момент каталунците започнаха една игра на "пиян морков". Ако имаше нещо драматично, запомнящо се от този финал, за който предварително се говореше, че ще е извънземен, това бе головият удар с глава на извисилия се нависоко нисичък Лео Меси.

Може би този гениален наклон на аржентинчето вече е достатъчен по-голямата част от 96-те гласуващи във "Франс Футбол" да дадат вота си за него и най-после Лео да вземе полагащата му се "Златна топка".

Но да се върнем отново към нашия Бербатов. Наистина е болезнено, когато си в подножието на върха, да останеш там. Но колко други футболисти са си мечтали да играят на финал в Шампионска лига? По тази логика и бившия му съотборник в Леверкузен и някогашен гражданин на ГДР Михаел Балак също е сребърен неудачник точно в този турнир( с "аспирините" от Леверкузен и "сините" от Челси).

Но повтаряме - това е част от играта. Тези втори места са по своему голям успех за даден играч. Може за момента да не го оценява, но в последствие ще разбере стойността на среброто.

Какво да каже Паоло Малдини? Той е много по-добър от някои досегашни носители на "Златна топка", но не е имал честта да я притежава. Също така не е и световен, нито пък европейски шампион. При това за футболист от такъв калибър в Италия си е за ядосване. Ами Раул, който не стана европейски шампион, защото селекционерът Луис Арагонес не го бе повикал.

Отделно също няма "Златна топка". И тук става въпрос за голяма футболна страна като Испания. Така че Бербатов най-вероятно не забравя, че като представител на малка България това, което е достигнал, не е никак малко. Да, разбира се, имаме Христо Стоичков, който е носител на "Златната топка" и е печелил Шампионската лига с Барселона.

Също така е бил пет пъти шампион на Испания с "блауграна". Но нали няма друг освен него? А Бербатов прибави този сезон към своята биография шампионска титла на Англия с Манчестър Юнайтед. През сезона вкара решаващи голове. Футболът е една игра и някой печели, а друг губи.

А тази година равносметката на Бербо е повече от добра - световен клубен шампион, носител на Карлинг Къп и шампион на Англия. Сега понеже е прясна загубата от Барса затова чертата на отличията на Бербо се драматизира.

Така че Митко стана вице, но пак в Европа. И не е никак страшно да си подгласник на европейския шампион.