Дания е все по-близо до стачка в публичния сектор, която има потенциала да изтрие голяма част от ръста на икономиката на страната, пише Bloomberg.
Някои работодатели вече предупредиха своите общо 450 хил. служители - или над половината от общия им брой, да не идват на работа на 10 април, освен ако продължилия дълго време спор за заплащането не бъде разрешен.
Хелдж Педерсен, главен икономиста в Nordea - най-голямата банка в Скандинавието, изчислява, че подобен сценарий би коствал на Дания около 5 милиарда крони (830 милиона долара) на седмица в загубена продуктивност. Сметките му посочват, че спиране на работа за между шест и осем седмици ще изтрие "почти целия икономически ръст на Дания за 2018", който се очаква да бъде между 1,5 и 2 процента.
"Последствията от пълна блокада на публичния сектор са толкова значими, че политически няма шанс да бъде оставена да продължи твърде дълго", казва все пак Педерсен. "Правителствена намеса може да бъде очаквана в рамките на няколко дни".
Синдикатите, които представляват служителите в централното правителство, настояват за увеличение на заплатите с 8,2% през следващите три години. Властта обаче им предлага 6,7%, според местния вестник Politiken. Работниците казват, че трябва да бъдат компенсирани след години задържане заради финансовата криза.
Доктори и училите, наети от местните власти, също настояват за по-добро заплащане и по-добри условия на труд.
Дорт Педерсен, асоцииран професор в Copenhagen Business School, казва, че проблемът се заражда още от 2008 година, когато служителите в публичния сектор успяха да си осигурят скок на възнагражденията от 13 процента в рамките на три години.
Последният път, когато в страната избухна голяма стачка заради заплати, бе през 2013 година. Тогава учителите не стъпиха в класните стаи общо 25 дни.
