Две, минус две, минус две, минус две... Ливърпул пилее точки със забележителна щедрост. Каквато всъщност не може да си позволи. Защото сезонът във Висшата лига си тече, а червените бавно и методично губят шансовете си за първа титла в Англия от 1990 г. насам. Червените редят хиксове със самоубийствено темпо, докато действащият шампион Манчестър Юнайтед трупа победи с един гол.

Осем са хиксовете на червените от "Анфийлд" до момента. Седем са победите с 1:0, постигнати от Юнайтед. Точно това е разликата между надеждите - големи, но вероятно отново неосъществими, и реалните успехи. Бенитес наскоро подхвърли, че титлата не се печели през януари. Така е, но по всичко личи, че е напълно възможно през януари да я загуби.

Ясно е, че никой не може да вземе всичките си мачове. Необяснимо е обаче, че на моменти Бенитес и Ливърпул дори не опитват. При нулевото равенство срещу Стоук Сити миналата седмица играта на червените не спореше. Ама никак. Не е учудващо, защото Дирк Кайт бе оставен да се мъчи сам в атака.

Холандецът си има големи достойнства, но не е човек, способен да играе сам в нападение. И как реагира в тази ситуация стратегът Бенитес? Пусна в игра Фернандо Торес в 60-ата мин. В 76-ата влезе Бабел. А Роби Кийн остана цял мач на пейката.

Срещу Евертън в понеделник вечерта червените натиснаха яко през второто полувреме и поведоха. Моментално обаче отстъпиха инициативата, а Бенитес сам изкопа гроба на своя тим, като смени Торес с Лукас Леива в 85-ата мин.

Не става дума за влияние върху играта, за ново подреждане, а най-вече за психология; за послание, отправено към футболистите - свои и чужди. Наказанието не закъсня - в 87-ата мин вече беше 1:1. Така не се става шампион.

В Ливърпул, естествено, нещата не са идеални. Но вместо да плюе собствениците, Бенитес по-внимателно да подбира персонала. Риера например сякаш е купен с една цел - да запълва празното място по левия фланг. А дойде срещу 8 млн. паунда. Добавете още 7 млн., платени за левия бек Досена.

Който е по-зле от статист. Недоумение буди присъствието в Ливърпул на халф като Леива, който със Стоук Сити май не подаде и един точен пас. Да не говорим за странните опити на Бенитес да печели мачове, като пуска в игра Давид Нгог и Набил ел Жар.

В същото време с непредсказуемите си ротации испанецът е напът да съсипе напълно психиката на играчи като Роби Кийн и Райън Бабел. Холандският национал влиза от дъжд на вятър. На Роби Кийн тъкмо му потръгна (3 гола в 2 мача срещу Арсенал и Болтън) и спешно бе върнат на пейката за следващите две срещи.

Рафа Бенитес получи невероятен подарък от съдбата - Шампионската лига, спечелена с феноменален обрат на финала срещу Милан. По нищо не личи обаче, че Бенитес е наясно как точно се става шампион в Англия. Да, в Испания той донесе на Валенсия две титли. Струва си обаче да уточним две неща.

Първо, Валенсия и двата пъти хвана Реал (Мадрид) и Барселона в много лош за тях момент. Второ, през 2002 г. тимът спечели титлата със 75 т. от 38 срещи, през 2004 - със 77 точки. Подобно нещо в Англия е невъзможно да се случи. В последните четири сезона за титла бяха необходими най-малко 84 т.

Постигнатите с предпазливост хиксове не вършат работа. Победа трябва да се гони във всеки мач. Както казва героят на Ал Пачино във филма "Всяка една неделя": "Животът е игра на сантиметрите, също като футбола. Сантиметрите, от които имаме нужда, са навсякъде. Те са във всеки шанс, във всяка минута, във всяка секунда. Трябва да разкъсаме себе си и всички наоколо за 1 сантиметър. Трябва да се бием със зъби и нокти за всеки сантиметър. Защото, когато накрая съберем всички тези сантиметри, те ще направят шибаната разлика между победата и провала; между живота и смъртта."

Което явно не е най-силната страна на Бенитес и неговите отбори.