24 часа" е първият и засега единствен български вестник, на който Димитър Бербатов се съгласи да даде персонално интервю като играч на "Манчестър Юнайтед". Контузеният капитан на българския национален отбор се възстановява на базата на световния, европейски и английски шампион, но отдели доста време за читателите.

В първата част на интервюто той сподели, че вероятно ще е готов за игра и може би ще участва в реванша с "Порто" от Шампионската лига, че предпочита да гледа мачовете по телевизията сам, защото му е писнало от разбирачи, както и как минава животът му в Манчестър. Днес ви предлагаме втора част от интервюто.

- Виждал ли си българско знаме да се вее по трибуните на "Олд Трафорд"?
- Виждал съм и от фенове на стадиона. Но отделно е и това на самия стадион, където има знамената на държавите, от които има играчи в тима. И аз като го видях, ми стана много голям кеф. Защото там има аржентинско, бразилско, португалско и изведнъж - пуф! - сложено и българското знаме. Стана ми страшно готино - България на видно място, горе на "Олд Трафорд".

- Когато загрява Карлос Тевес, "Олд Трафорд" скандира "Аржентина, Аржентина", какво трябва да направиш, за да викат англичаните "България"?
- На мен не ми трябва никой да ми пее името или да измисля песни за мен. Още докато играех в "Тотнъм", мислех по този начин. Аз просто искам да си играя играта и с нея да показвам на феновете, че имам място в отбора. Такива песни или викания винаги са ми били неудобни.

Хубаво е, когато има подобни работи, но мен наистина ме карат да се чувствам неудобно. Единственото, което искам, е да играя и да оправдавам вярата на треньора, вярата на съотборниците ми и вярата на феновете в мен. Затова на всяка тренировка и на всеки мач давам всичко от себе си за "Манчестър Юнайтед". Това искам да се знае.

- Ако трябва да степенуваш най-добрите си приятели в отбора между Видич, сър Алекс, Руни, Роналдо и Тевес, как би изглеждала класацията?
- (Смее се.)На първо място е Видич. С него сме полубратя. Сърбин и българин сме, даже постоянно си викаме "Брате, брате". Той беше човекът, с когото най-често контактувах, когато дойдох през първите дни. Показваше ми какво, що. Сега вече нямам проблеми.

С всички съм в прекрасни отношения - шеги, закачки и майтапи по цял ден. Сър Алекс е голям - и като човек, и като треньор, но най-вече като треньор. На тренировки винаги идва и те пита дали си добре, как си, имаш ли някакви проблеми. Когато иска да разговаря, вика те на четири очи и го прави.

Сър Алекс е много силен като психолог, което е много важно в днешни дни. Като треньор всеки знае какъв е. Но хората, които имат удоволствието да работят с него, и то всеки ден, наистина са щастливци. Такъв съм и аз. Другите трябва да знаят, че сър Алекс наистина е прекрасен психолог.

- Не влизат ли в приятелската класация Руни, Роналдо и Тевес, или ги забрави?
- Нямам проблеми и с тях. И те са си суперпичове. Особено Руни. Хората си мислят грешни неща за него. Като го гледаш как удря здраво, хвърля се и хвърчи наляво-надясно, ще кажеш: "Сигурно другите даже ги е страх да говорят с него." А той е уникален пич. Постоянно се шегува и се закача.

Същото важи и за Роналдо - мнозина го мислят за арогантен и надут, но като опознаеш момчетата и си с тях всеки ден, виждаш, че те са напълно различни хора от тези, за които ги мислят. Някой път се вади коренно различно мнение за хората, с които се запознаваш. Това го мразя много.

Винаги съм искал да опозная хората, преди да давам някакви оценки. И нещата често са различни от това как изглеждат на пръв поглед. А на Тевес му е проблем английският, защото не го знае добре. Но и с него контактувам добре - и на терена, и извън него. Това важи за всички момчета - те знаят как да посрещнат някой нов в отбора и да го накарат да се чувства все едно е тук от много години. А това е много важно. По този начин се аклиматизираш, бързо се успокояваш и можеш да показваш най-доброто.

- Ще пеят ли и през следващата година феновете на "Юнайтед" "Шампиони на Англия, шампиони на Европа"?
- Оу, това е просто супер. Като излизаш на стадиона и чуваш диктора: "И сега посрещнете шампионите на Европа, шампионите на света и шампионите на Англия - "Манчестър Юнайтед". И не може да не се усмихнеш. И аз си се смея, смея се като идиот и си викам: "Мале, Димитре, ама ти играеш в "Манчестър Юнайтед". Аз още не мога да повярвам. Огромен кеф ми е.

Обаче излезеш ли на терена, трябва да даваш всичко от себе си. Не го ли правиш, първият човек, който ще ти го каже, е сър Алекс. Ето това е най-важното - да слушаш човек, който е успял на всяко едно ниво, и да поправяш нещата, за които ти е правил забележки. Дано неговото ръководство доведе нещата дотам, че феновете да пеят същите неща и догодина.

- Предполагам, че продължаваш да мечтаеш. Едната ти мечта се сбъдна - играеш в "Манчестър Юнайтед". Имаш ли друга - примерно да вкараш гол на финал в Шампионската лига?
- Всеки футболист си мечтае за тези работи и всеки си представя как вкарва победен гол във финал на Шампионска лига или във финал за нещо друго. И аз си мечтая за това, не правя изключение. Но момчетата, които са сега в отбора, са ставали и европейски шампиони, и шампиони на Англия, а аз не съм ставал. Това ми е амбицията в момента, това ми е мечтата - да стана шампион на Англия, а ако можем да се преборим и да спечелим всичко - това вече ще е превъзходно.

Никой досега не е печелил пет титли в един сезон. Затова много искам титлата в Англия и както се казва, да вземем пак КЕШ. Другите са го правили, но аз съм свръхамбициран.(Стиска юмрук.)Първата, както казваш, я изпълних. Играя за "Манчестър Юнайтед". Играя за най-силния отбор в света.

Дойдох дотук - с много усилия, с много работа, и се надявам да се задържа, докато сър Алекс е доволен от услугите ми, естествено. Но това става с наистина тежка работа. Всеки вижда с какви съотборници съм заобиколен. Правим ли всичко по силите си, спокойно можем да станем шампиони независимо от конкуренцията на "Ливърпул", "Челси" и "Арсенал", но тази година специално на "Ливърпул".

Мисля, че ще е много интересно и завързано до самия край, но вътрешно съм убеден, че ще устискаме до края и ще триумфираме (продължава да стиска юмрука си и да се надъхва), което ще е супер за мен и за отбора.

- Може ли след година в "Юнайтед" да трябва да се бориш за доверието не на сър Алекс, а на Жозе Моуриньо?
- Тези неща не са от моята компетенция. Единственият човек, който може да ги коментира, е сър Алекс и никой друг. Той сам ще прецени кога да напусне и той ще каже кой да е наследникът му.

Поне това е моето мнение - Алекс ще посочи и ще каже: "Това е наследникът ми". Но никой не може да каже кога това ще стане. Дано не е скоро. Тъй като само имаш удоволствие да работиш с такъв човек. Трябва да видиш какво е в съблекалнята - какво е усещането покрай сър Алекс преди мач, след мач. И аз само мога да съм радостен от това.

Даже се опитвам да запомням всички неща, които виждам, защото един ден може да са ми от полза. Може аз да съм треньор или някой мой приятел да е треньор и да иска да му кажа какво съм видял. Всичко, което виждам на тренировка, на мачове, нещата, които сър Алекс казва или Пол Скоулс, Райън Гигс и Гари Невил, които са спечелили всичко, гледам да ги запомням. Наистина някой ден в бъдещето може да са ми полезни.

- В Англия се възхищаваш на още един човек, видя ли се вече с Алан Шиърър?
- Знаете, че от малък ми е идол. Исках най-вече с него, ако мога, да се засека. Даже бяхме организирали интервю, тъй като той работи в Бе Би Си като анализатор. Та бяхме уговорили всичко, но той стана мениджър на "Нюкасъл" и нещата се разсъхнаха. Така засега няма да имам тази възможност.

- Можеш да го срещнеш край терена, ако "Нюкасъл" не изпадне...
- Дано не изпаднат. Ще е хубаво да го срещна така - той треньор, а аз играч на съперника. В бъдеще може би ще стане. Ще ми е приятно.

- Какво е мнението ти за 17-годишния конкурент Федерико Македа, който изригна с феноменално обръщане и решаващ гол при дебюта си срещу "Астън Вила"?
- Това беше супергол. Мисля, че никой не очакваше такова нещо от 17-годишно момче. Този гол спокойно може да стане гол на сезона - гол в 92-ата минута, победен, красив и ценен. Какво да му пожелаеш на това момче - само успехи. Да се труди здраво, защото в "Манчестър Юнайтед" трябва постоянно да се доказваш. Не го ли правиш, идва следващият талант. Винаги е имало и винаги ще има. Това е "Юнайтед".


- Знам, че се интересуваш доста от дейността на твоята фондация, чрез която помагаш на талантливи български деца. Как човек, на когото в главата му е да вкарва гол на финал в Шампионската лига, изведнъж се пренастройва на тема какво му е нарисувало някое хлапе, какво му е написало друго или неговата майка?
- Много ми е приятно даже. Тези работи са напълно нормални. Аз не съм единственият. От момчетата тук сигурно всеки се занимава с някаква такава дейност, поне аз така си мисля. И всеки иска да помогне на някого, когато има възможността да се помогне.

Аз го правя в България, тъй като тук, в Англия, има много по-известни хора, които могат да го правят. Затова аз съм решил и се опитвам да помагам в България. С помощта на други партньори, сред които сте и вие от "24 часа", защо пък да не успеем? Дори някога да е с малко, друг път да е с повече - винаги е хубаво, когато помогнеш.

А когато видях децата на церемонията за награждаването на успелите българчета за 2008 година, направо останах като гръмнат. Аз не очаквах толкова много хора. Стоя и не мога да повярвам. Стана ми много готино да видя толкова млади български таланти. Евала! А и в същото време си викам: "Ами догодина сигурно трябва да наемем някоя много по-огромна зала", защото е видно, че децата са адски талантливи и амбицирани да печелят състезания.

И когато после виждам, че те успяват, се чувствам супер. Ако знам, че съм им помогнал да не губят амбиция да преследват мечтите си и да печелят медали, все едно аз съм участник в това, което са спечелили. Пък и моето с футбола е до възраст. После, живот и здраве, пак ще помагам. А след мен ще идват други момчета, които също ще бъдат известни с труда и работата си и дай боже също да помагат. Ако искат помощ от мен, винаги ще съм отворен.

- Пазиш ли си някои подаръци от деца за спомен?
- Ама те толкова много неща са ми подарили, че няма как да ги нося. Дал съм ги на директора на фондацията Диди Ходжева и съм й казал да ги съхранява в офиса. Някой рисува, друг пише, а ти стоиш и гледаш как детето е вложило толкова много труд и ти го подарява. Ама някой ден, като видиш подаръка, и ще се чувстваш прекрасно. И ще се зарадваш: "Ей, колко хубави неща си пазя".

А какви писма съм получавал от деца, направо сърцето ти се къса. Толкова готино се чувствам. Явно това, че им обръщам внимание, им помага. Това ме прави щастлив и мен. Имам по-голяма възможност, правя го. И ще продължавам.

- На 7 април 2008 година подари една изкаляна жълта фланелка на "Тотнъм" на министъра на външните работи Ивайло Калфин, който те почете за популяризирането на България. Същия ден основа и фондация "Димитър Бербатов", колко си пораснал за тази една година - на терена и извън него?
- Ей, помня я тази фланелка. Де да знам. Според мен като дух не съм се променил. Хората, които ме познават, най-близките ми приятели, знаят, че от 18- до 28-годишен аз съм си същият - като жизнерадост и желание да се доказвам в професията си. Отделно от това детето в мен винаги ще си остане живо. Най-близките ми знаят, че най-лесно се сприятелявам с хора като мен - с голямо чувство за хумор.

Аз когато трябва да работя - работя, когато трябва да се шегувам, го правя. Но пък, от друга страна, съм пораснал в много отношения. Пък и се надявам да раста още. Докато съм тук, в този отбор, можеш да научиш как да играеш по-добре, да бъдеш по-голям професионалист, можеш да научиш и как да се държиш по-добре извън терена.

А пък от човека, който командва отбора, можеш наистина да научиш много. Късметлия съм, че съдбата ме срещна с него и го виждам всеки ден. Затова се стремя да запомням методите му. Даже си водя записки. Записвам важни неща, които виждам, записвам си тренировъчни сесии. Някой ден може да са ми от голяма полза.

- Мъри Стоилов стана добър треньор, като си водеше подобни записки, отсега ли се готвиш и ти за добър треньор?
- Защо не? Човек трябва да мисли и за бъдещето си. Затова запаметявам и пиша. Човек си прави и контакти. И в това отношение имам суперкъсмет, че съм тук, тъй като виждам как бивши футболисти идват на стаж. Сигурно през една седмица в базата на "Юнайтед" идва бивш играч. Преди седмица беше Едгар Давидс, беше Филип Коку - записваха си, говореха със сър Алекс.

Не дай си боже да идва този ден, но когато съм свършил с футбола, може и аз да дойда да се уча тук. Или някой друг българин. Много искам още сега някой наш треньор да поеме голям отбор. Дай боже да стане.

- Да нямаш вече и мечта един ден някой от наследниците на сър Алекс да те посочи за треньор на "Юнайтед"?
- Нека да не прибързваме с тези неща, дори и с мечтите. В момента си имам един приоритет, една мечта - да станем шампиони. (Отново стиска юмрук.) Ако може, да спечелим и Шампионската лига. Това е на дневен ред. Това искам най-много и ще е супер, ако стане.