След смяната на ръководството на БФС новите шефове във футболната централа обявиха, че започват и сериозна реформа в съдийството ни. Обявено бе, че е постигнат консенсус натискът върху реферите да бъде преустановен и че ще им се даде време и шанс да могат да "влязат в час" и покажат какво реално могат. Малко повече от година след падането на Батето вече много клубове у нас искат оставката на шефа на Съдийската комисия и след като не я получиха, обявиха, че ще искат международни рефери за повечето им шампионатни мачове през пролетта. Предлагаме ви и две гледни точки по проблема.

Чужденците не са гаранция за добро съдийство

Чуждото не винаги е по-добро от българското. Това трябва да го знаят родните клубове, които не искат наши рефери да ръководят мачовете им. Желанието на клубовете е да има по-добро и обективно съдийство. Чуждите арбитри обаче не са гаранция за това.

Доста чужденци вече се подвизаваха по родните терени, като на тях им се поверяваха дербитата ЦСКА - Левски, Левски - Литекс, ЦСКА - Литекс и т.н. Едно е да си съдия на дербито между "сини" и "червени", а съвсем друго на дерби, но в Югозападна България, между Марек и Беласица например. Нека тогава да видим какво ще стане с известния германец Маркус Мерк примерно, който преди години ръководи двубой ЦСКА - Левски.

Много лесно е да дойдат чуждите съдии и да свирят мачове между българските грандове. След това феновете и специалистите казват: "Съдията се справи блестящо. Свири 50:50, беше напълно обективен". Доста по-различно е когато още от първата минута започнат блъсканиците на мач между Рилецо и Бела на китния стадион в Самоков. Тогава и Колина едва ли ще остане безгрешен.

В подобни ситуации нашите рефери са свикнали отдавнаТе се справят с повечето от мачовете, въпреки че са обиждани от всичко живо. Няма среща, след която собственик или президент да не е против съдията. Клубовете са основната причина в България да пристигат все повече "класни" рефери като италианеца Лука Паланка и испанеца Сантогя Родпигес.

Хора, които може да са добри съдии, но са толкова известни, колкото Момчил Врайков и Станислав Тодоров в Испания или Италия. И на тези съдии ние се надяваме да повишат класата на първенството. Какво им е на родните рефери? Ако те се остават да свирят както могат, нещата няма да изглеждат толкова зле. Родните арбитри са можещи хора, въпреки че грешат.

В Европа продължават да уважават нашите водещи съдии като Антон Генов например. Защо навън може да получават признание, а у нас да ги отхвърляме? Защо продължаваме да не уважаваме българското? Изявление от рода на: "Трябва една година родните рефери да не ръководят, да им вземат хляба и тогава ще видят."

Това не е решение на въпроса. Напротив, нещата ще затънат още повече. Родните босове след всеки мач гледат под лупа съдийството и търсят под вола теле. Този или онзи не дал фаул или корнер, не отсъдил засада или тъч. Ами каквото нивото на футбола ни, такова и нивото на съдийството ни.

Едва ли заради съдиите и един сгрешен тъч или корнер хората спряха да ходят по стадионите. Посещение от порядъка на 500 човека на мач на ЦСКА не е нормално. Същото важи и за двубоите на Левски или Литекс. Едва ли реферите са виновни за отдръпването на привържениците.

Как да има новите Атанас Узунов или Любе Спасов, когато всички клубове, ама без изключение, не спират да вият вой по реферите. Как тези хора да вършат работата си, като ги е страх какво ще стане с тях след мача. Дали ще бъдат заплашвани дори и бити, както стана с Момчил Врайков в Сандански.

Пък нека всички да говорят, че причините за побоя са били "нефутболни". Докато родните босове привикват на пожар съдии като Паланка и още знайни и незнайни съвсем посредствени чужди рефери, в България няма как да има добри арбитри.  

Без наши рефери 1 сезон!

Слабото или още по-лошото - поръчковото и тенденциозното съдийство е бич за футбола по целия свят. Умишленото ощетяване на единия от съперниците и толерирането на другия убива една от основните цели и ценности на спорта - честното съревнование. Той води и до неправомерни приходи на едни клубове (по правило - по-големите) за сметка на другите.

Именно и заради уреждането на мачове посредством съдии през миналия сезон се завихри страховит скандал в Италия, който доведе до изпращането на Ювентус във втора дивизия и отнемането на двете последни титли на "Старата госпожа". Наказани бяха още Милан, Фиорентина и Лацио. Известен е и скандала "Хойцер" в Германия и т.н., и т.н.

Това че по цял свят виждаме съдийски грешки, че често има толериране, а нерядко и случаи на грубо подпиране на по-именитите клубове, е един от основните извинителни аргументи на българските рефери, когато са критикувани за техните изяви по нашите терени. Това обаче е фалшива защита, която не издържа. Истината е очевидна - класата на българското съдийство е твърде ниска и  се потвърждава от твърде скромното от години участие на наши рефери на високо международно ниво.

България отдавна просто няма арбитър от значим калибър (последният респектиращ рефер бе Любе Спасов). Мое мнение е обаче, че например английските съдии също са като цяло слаби. Но в българския футбол има един огромен проблем - и в т.нар. ни "елитна" "А" група арбитрите често минават границата, като без да им мигне окото, я карат през просото, "режейки главите" на по-малките и/или гостуващите отбори.

Упадъкът на родното ни съдийство след падането на развращаващия, но и държащ в определени дисциплиниращи рамки казармен комунизъм е тотален. Той изцяло кореспондира и с това, което се случи като цяло в страната ни по време на т.нар."преход". Корупцията, силовият натиск и повсеместната връзкарщина доведоха нещата до сегашното дъно.

Самите президенти на водещите футболни клубове у нас открито говореха и говорят за първородния грях на последните генерации български рефери - че са били в определени нерегламентирани отношения не с един и два отбора. И засега този грях изглежда неизкореним, а и като че ли самите му носители имат съмнения относно това дали трябва да се очистят от него.

Затова след като от клубовете дадоха картбланш за ново начало в съдийството ни след това бързо повечето от тях отново пропищяха от него. Разбира се, причините за това далеч не са само у реферите. Но е крайно време по отношение на тях да се действа радикално.

От няколко години имам една идея, която, мисля, че остава напълно актуална и сега. Тя е проста - всички мачове в продължение на поне един сезон в "А" група да се свирят от чуждестранни съдийски бригади от международно ниво. Разходите за това да се поемат от клубовете-домакини, а неплатежоспособните да нямат право да започнат първенството.

Така като бъде взет тотално хляба на българските съдии, като изхвърчат и от всякакви международни листи, ще видим дали ще си позволяват да я карат и след "амнистията" си по този начин. Освен това продължително време ще наблюдаваме едно по-високо ниво на рефериране, което би трябвало да създаде по-добри "навици" у повечето футболни "деятели" у нас. Така неминуемо ще бъде вдигнато и нивото на футбола ни - защото безпристрастното съдийство прави много по-оспорвана надпреварата и много по-голяма интригата.