Само при споменаването на името на Александър Гомелски всеки човек от баскетболния, а и въобще от спортния свят, би трябвало да се изправя на крака. На 18 януари тази година светилото на бившия СССР щеше да навърши 80 години. Неговият брат Евгений, който също има успешна кариера - той е заслужил треньор на СССР, е президент на московския Динамо, който днес ще излезе срещу Лукойл Академик в столичната зала „Универсиада".

Александър Гомелски почина на 16 август 2005 г. С латвийския АСК Рига, който бе в една предварителна група сега с Лукойл Академик, Александър Гомелски е пет пъти шампион на СССР и три пъти носител на Купата на европейските шампиони. Първите два трофея са взети след победи над Академик. С московския ЦСКА великият спец също стъпва на европейския връх - през 1971 г., а титлите на СССР са 16.

С националния отбор на Съветите е олимпийски шампион през 1988 г. и първенец на планетата през 1967 и 1982 г. Куриозното е, че СССР печели и световната титла през 1959 г., когато печели всички срещи, включително и над САЩ, но тимът е дисквалифициран от международната федерация заради отказа си да играе с Тайван.

На 15 януари Александър Гомелски е удостоен с Олимпийския орден на Славата.
Евгений пък е смятан за треньор №1 в женския баскетбол на СССР. Той е 10 лета по-малък от брат си. Също като Александър е олимпийски шампион - с женския съветски тим в Барселона през 1992 г. Освен това под негово ръководство баскетболистките на СССР печелят и две европейски титли.

„Гомелски е име на рекорда. Гордея се, че на мен се е паднала тази фамилия. Ние сме единствените братя в света, които са печелили като треньори олимпийската титла", отбелязва Евгений пред „Московски комсомолец". „Все си мисля, че той можеше да доживее 80 години, ако не бяха някои негови „доброжелатели"... Но нейсе. В живота трябва да оставиш следа. Това е важното", заявява с болка Евгений.

„С брат ми се оказахме и противници. Аз водих Динамо, а той - ЦСКА. Моята любов към клуба надскачаше обичта към Александър. Спомням си, че една година го бих и така му отнех възможността да си осигури титлата на СССР предсрочно. А на трибуните бе самият страховит маршал Андрей Антонович Гречко. После брат ми звънна вкъщи и ме скастри в типичния си стил с думите: „Ей, малкия, пак ми скри шапката", заключава със спомените Евгений Гомелски.