Феновете на баскетбола няма да забравят феноменалната стрелба на големия във всяко отношение Румен Пейчев. А съотборници, съперници и приятели на Румбата са единодушни - дългучът е най-добрият човек, когото са познавали. Казвали са го винаги, повтарят го сега и през сълзи, когато безпощадната болест им го отне, преди да е навършил 60 години...

"Той ми беше брат. Изключителен приятел и велик спортист...", не сдържа огромната си тъга страхотният стрелец и много успешен треньор Петко Маринов.

"Завинаги си остана голямо дете. Просто добричък. Това беше Румбата...", добавя Симеон Варчев, патриархът на баскета във Варна.

"Най-добрият човек, който някога се е раждал", обобщава великият Атанас Голомеев-Змея.

Най-емблематичният момент на Пейчев е решителният му кош в последната секунда на мача за титлата през 1984 г. Играе се на разменено гостуване, без плейофи. Жребият противопоставя в заключителния кръг ЦСКА и Левски - който бие, става шампион. Суперфинал, спечелен от армейците с 82-81. Първият им успех срещу "сините" през сезона, но с цена на злато. Мачът в зала "Фестивална" (да, тогава и там се играеше баскетбол) е знаменателен и с друго - това е последният двубой в уникалната кариера на Атанас Голомеев. Четири минути преди края "сините" водят с 12 точки, Змея прави пети фаул и сяда на пейката. След щурм на ЦСКА 7 секунди преди сирената топката е у "червените", а "Левски" е напред с 1 т.

"Указанията бяха Милко Арабаджийски да тръгне на пробив и да увлече защитата. Да отклони топката към Румбата, който да стреля от разстояние. Така и стана - спомня си Петко Маринов, тогава треньор на ЦСКА. - Когато вкарахме топката в игра, си покрих главата със сакото - не можех да гледам... След секунди се търкаляхме на земята от радост..."

"Този мач е първото нещо, което изплува пред очите ми, щом стане дума за Пейчев. - допълва Голомеев. - Притежаваше страхотна ръка, много точен стрелец от средно и от далечно разстояние, което е рядко за центровете."

"Имаше вродена баскетболна интуиция и страхотен интелект в играта. Това нещо не се учи, него го имаш от Господ - спомня си Варчев, който познава Пейчев още като момче, от дните си на играч през 60-те години. - Постигна много, но в друго време щеше да направи и голяма кариера в чужбина."

Като малчуган Румбата изгубва един от предните си зъби. Липсата се превръща в едно от веселите допълнения към характера му. Обект на чести закачки, Пейчев благо се усмихва, но така и не обяснява защо не сяда на зъболекарския стол. 203-сантиметровият център е душата на всяка компания и отбор. Освен перфектен баскетболист той е и страхотен футболист. Пословичен бе и страхът му да пътува със самолет.

Чужд на звездоманията, записва успехи и като треньор с ЦСКА в началото на 90-те години. После, без да се големее, склонява да стане помощник на Константин Папазов-Тити, и то в Левски през 1998-а.

"Беше първият ми сезон като треньор - разказва Папазов. - Казах му: Ти си опитен и знаеш много. Аз съм млад, нахален и амбициозен. Вече съм начело на Левски, хайде да работим заедно. От сто души 99 ще откажат в неговата позиция. А той се съгласи. Само пожела да не лети със самолет до Северна Корея, където бяхме на 20-дневен лагер... Румбата е най-добрият човек, когото познавам. Сигурно другият свят е по-добър от нашия, щом той отиде там."

Състезателният му път минава рамо до рамо с Петко Маринов. Румбата отива в Бургас и живее при приятеля си. Дори в началото спи на едно легло с бащата на Петко. После двамата отиват в Академик, заедно обличат и екипа на ЦСКА, за да направят най-славните си подвизи. Маринов става треньор още докато Пейчев е играч.

"Отборът се събра на лагер на Витоша преди турнира на СКДА - спомня си Петко. - Румен закъсня с един ден за сбора. Аз като млад и нахъсан треньор го отстраних и му отнех капитанската лента. На него, на най-добрия си приятел! Не каза нито дума. По-късно ми обясни, че е имал сериозен здравословен проблем и затова закъснял. Но лентата нямаше как да му я върна.

Не се сърдеше. Само на шега, на маса, понякога казваше, че съм го наказал. Такъв човек беше Румбата - неповторим. Добър до безкрай. Чух го по телефона ден преди да си отиде. Отиваше обречен на операция... Господи, защо ни го отне?!"

Пейчев работи и в Лукойл Академик, а в последните години учи деца на баскетболните тайни в Левски.

Приятелите тъгуват за голямото сърце на Румен Пейчев, за добряка с точната ръка, който остави душата си в българския баскетбол...

Николай КРЪСТЕВ, в-к "Труд"