Вече ветеран в спорта, на 34 г., преплувал над 60 хил. км в басейни, реки, езера, морета и океани, Петър Стойчев стана световен шампион. Той донесе първата титла за българското плуване изобщо. На първенството на планетата в Китай Петър изненада дори себе си. Беше дошъл да гони олимпийска виза за Лондон на 10-километровата дистанция, а стана първи на 25 км. Стойчев сякаш се умори от успехи в плувните маратони, след като първи в историята

спечели десет последователни световни купи

и бе приет в залата на плувната слава във Форт Лодърдейл (САЩ). Затова от 1 януари 2011 г. замина да живее и тренира във Вюрцбург (Гер) при седемкратния световен шампион Томас Лурц. Целта му е една - на 8 август догодина да се бори за олимпийско отличие на последното си състезание. "Искам преди да сложа край на дългата си кариера, да участвам на четвърта олимпиада. Мечтата ми е да плувам пред 250 хиляди души в езерото "Серпентината" в центъра на Лондон, където ще е стартът на 10 км", признава шампионът.

Съдбата му се усмихна година преди олимпиадата със златния медал в Шанхай. Някои от съперниците му отказаха да застанат на старта на 25 км заради убийствената жега и топлата вода - над 31 градуса по Целзий. Те още помнят нещастния случай с американеца Франсис Крипин, който припадна и се удави при същите условия на световната купа в Дубай. Петър също помни, защото Фран беше негов приятел и загина точно на рождения му ден - 24 октомври. Българинът обаче се слави с изключителната си издръжливост. Той е свикнал да плува еднакво добре и в "топла супа", и в ледено студена вода. Много от състезателите получават кризи и не могат да ходят. Това никога не се е случвало на Петър. След финал поздравява хората на трибуните. Не бърза да се загърне веднага с одеялото и да отиде на масаж и джакузи.

Ето защо навсякъде по света Петър Стойчев има фенове. Умее да общува с всякакви хора и да им отвръща с внимание. Най-много го обичат българите в чужбина. Стотици нашенци очакват всяка година маратона в езерото Магог в Канада. Тогава вадят трибагрениците, обличат фланелки с името на своя любимец и отиват на състезанието като на сватба. Рекордните десет пъти Петър печели там, а после

пее химна заедно с българите на трибуните

Местните също го обичат, приемат го в домовете си, гощават го, организират банкети в негова чест. Жителите на Робервал например правят огромна трапеза на главната улица, като всеки си носи стол и храна. В последните 2 г. Петър все им казва, че може би идва за последно. А те го молят да се върне и догодина.

Българинът още не е решил с какво ще се занимава след края на кариерата си, но няма да е треньор. Казват, че има качества за политик. Но според близките му е прекалено прям за тази работа, казва всичко право в очите, без да увърта. С каквото и да се захване обаче, Петър Стойчев ще работи упорито и в крайна сметка ще излезе победител.

Мара Калчева, Стандарт