Селтик

Селтик е създаден през 1888 година от брат Уолфрид и някои ирландски бизнесмени. Уолфрид избрал възможно най-подходящото име на клуба, което да го свързва както с ирландската, така и с шотландската общност, и което да подчертава силната връзка между тях - и двете произлизат от келтите. В новия клуб добре дошъл бил всеки, независимо от неговата религия или националност, въпреки че идеята на Уолфрид била той да служи преди всичко като обединител на множеството ирландски емигранти в Шотландия, изповядващи католическата религия. Селтик винаги е имал протестанти в редиците си, някои от които дори членове на крайни протестантски организации. Селтик започва съществуването си с победа над Рейнджърс с 5:2, . През 1892 година Селтик заемат място в Рая (така е наричан новият им стадион Селтик Парк, дом на клуба и до днес). Още на следващата година печелят първата си титла, последвала триумфа за Купата на Шотландия предишния сезон. До края на века The Bhoys, както стават известни, печелят 4 титли и 2 купи, а през 1897 година за първи мениджър на клуба е определен един от първите му футболисти легендарният Уили Мали, който се задържа на този пост 43 години. Между 1904 и 1910 година Селтик печелят рекордните в света за онова време 6 поредни титли. В началото на следващата декада клубът загубва временно лидерската си позиция, за да се завърне отново на върха с три поредни титли през 1915, 1916 и 1917 година. По това време зелено-белите райета са носени от някои от най-добрите футболисти на Острова като Джими Куин, отбелязал 191 гола за 14 години ; Джими Макменеми с 144 гола за 17 години ; вратаря Чарли Шоу; големия нападател Джими Макгрори, постигнал зашеметяващите 550 гола за 455 мача за 15 години в клуба; дядото на днешния шотландски нападател Кевин Галахър, ирландският национал Патси Галахър, играл както за Републиката, така и за Северна Ирландия. Дребничкият Патси печели симпатиите на публиката с невероятните си финтове и странни голове, но също и с проявите си извън терена, където веднъж се гримира и облича в женски дрехи, с цел да се измъкне незабелязан от Уили Мали от хотела, в който Селтик са отседнали за гостуване. През 1931 година по време на мач срещу Рейнджърс Селтик и шотландският национален отбор губят една от големите си млади надежди, вратаря Джон Томпсън, който умира след сблъсък в пеналта с противниковия нападател Сами Инглиш. През 1938 година Селтик печелят последната си титла под ръководството на Мали, който отстъпва поста през 1940 на Джими Макстей, който е и чичо на Пол и Уили Макстей, и управлява клуба през военните години. След войната мениджърският пост се заема от легендата на терена Джими Макгрори. Големият джентълмен на и извън терена Макгрори не е най-подходящата фигура за работата и клубът навлиза в период, който трудно може да бъде определен като успешен. Въпреки това клубните цветове и през този период са носени от големи футболисти и личности. Сред тях е считаният от много за най-велик играч в историята на клуба Чарли Тъли, ирландец, дошъл от Белфаст Селтик. Тъли остава в историята с разпиляването на известната като "Желязна завеса" защита на Рейнджърс през 1948 година, както и с отбелязания директно от корнер гол на Англия с цветовете на Северна Ирландия. Но сред всички величия, някога минавали през вратите на Паркхед, най-важната придобивка се оказва неатрактивен център-халф, дошъл от неизвестен уелски отбор през 1951 година, и носещ името Джок Стейн. Глазгоу Селтик завинаги ще бъдат променени от този напълно незабележим на терена протестант. Само два месеца след неговото пристигане клубът печели първия си трофей от 13 години, побеждавайки Дънфермлин на финала за купата на Шотландия. През сезона 53/4 е постигнат дъбъл, узаконил доминацията на Селтик, проявена и на международната сцена със спечелването на Купата на Коронацията през 1952 година в чест възкачването на британския престол на кралица Елизабет Втора. В годината на пристигането на Стейн се случва и друго знаменателно събитие в историята на клуба, този път извън терена. След войната, наред със засилването на напрежението между Британия и Ирландия, осезаемо се увеличава и разделението между ирландската католическа общност и шотландските протестанти. Селтик, които гордо веят ирландския трикольор над известната трибуна Jungle от самото си създаване, са заплашени от Шотландската футболна асоциация с изключване, ако не свалят флага. От клуба категорично отказват, но изключване така и не последва, според някои заради намесата на вечния враг Рейнджърс, които подкрепят Селтик, разбира се не от добри чувства, а от нежелание да претърпят неминуеми загуби от неучастието на Селтик в лигата. На 19 октомври 1957 година големите съперници се изправят един срещу друг във финал за Купата на Шотландия. Рейнджърс имат без съмнение по-постоянния, обигран и добър отбор и са фаворити в мача, но губят с катастрофалното 1:7 (най-голямата разлика във финал, и в Шотландия, и в Англия). . В следващите години Селтик не успяват да възвърнат лидерството си от началото на 50-те. Непрофесионално управление от Борда на директорите и продажби на таланти в Англия съпътстват клуба през този период. Но всичко това ще се промени на 31 януари 1965 година, когато Джок Стейн прекрачва отново прага на Рая. В началото на 60-те той си изгражда завидна репутация като мениджър на Хиберниан и Дънфермлин Атлетик. Голям успех е спечелването на купата със скромния отбор на Дънфермлин и последвалата победа в Европа над Валенсия с 6:2. Завръщането му като ръководен фактор в изпадналия в криза негов бивш клуб като футболист е неминуемо. Стейн е първият протестант начело на Селтик, факт, който не се приема никак добре в раздираното от предразсъдъци на религиозна основа шотландско общество. Но той за пореден път демонстрира желанието още на основателите на Селтик, а именно клубът да обединява, а не да разделя. Още в първия си сезон Стейн печели Купата на Шотландия, а през следващия достига полуфинал за КНК, загубен злощастно от Ливърпул, и първа титла в Шотландия от 14 години, гарнирана с победа 5:1 срещу Рейнджърс в новогодишния мач на 1966. През сезона 1966/67 Селтик ще се състезават за пръв път в турнира на шампионите. Вратар на този знаменит отбор е изживяващият втора младост 36-годишен Рони Симпсън, взет на 33 от Хибс, златен медалист с олимпийския тим на Великобритания от 1948 година. Защитници в подчетано атакуващата формация на Стейн 2-3-5 са Джон Кларк и Джим Крейг. Пред тях са капитанът и истински колос Били Макнийл, Томи Гемъл и Боби Мърдок. Напред са феноменът Джими Джонстън, Боби The Buzzbomb Ленъкс, определен от Боби Чарлтън за най-доброто крило, срещу което е играл и атакуващото трио Стиви Чалмърс, Уили Уолас и Берти Оулд, срещу което малко защити в света имат шансове. Кампанията си в КЕШ Селтик започват с категоричните 2:0 и 3:0 срещу ФК Цюрих, и две победи с по 3:1 срещу френския шампион Нант. На 1/4 финала идва югославският шампион Войводина, елиминирал Атлетико Мадрид. Първият мач в Югославия е загубен с 0:1, но на реванша Селтик печелят инфарктна победа с 2:0, отбелязвайки втория гол в продължението чрез Били Макнийл. Дукла Прага са победени с 3:1 на Паркхед в първия полуфинал, а реваншът завършва 0:0 и е опрределен от Джими Джонстън за единствения случай в кариерата му в Селтик, когато отборът е играл дефанзивно. Финалът изправя момчетата на Стейн срещу страховития Интер Милано, печелил КЕШ през 1964 и 1965 и елиминирал през последните сезони редица европейски топ отбори и шампиони на страните си по онова време. На 25 май 1967 година в Лисабон 11-те избранници на Стейн, които с изключение на Боби Ленъкс до един са родени най-много на 30 мили от Глазгоу, записват най-голямото постижение в клубната история и стават първия британски отбор (макар че Селтик са всичко друго, но не и британски клуб), завоювал най-ценния европейски клубен трофей след победа с 2:1 и решаващ гол на Стив Чалмърс 5 минути преди края. В годината на европейския си триумф Селтик записват домашен требъл, който е част от 9-те поредни титли до сезона 1974/5. В този най-успешен период от историята на клуба отборът печели дъбъл през 1969 (след победа срещу Рейнджърс с 4:0 на финала за купата), 1971, 1972 и 1974. През 1975 са спечелени двете купи, но не и лигата, за първи път от 1966 година. В началото на 70-те с цветовете на Селтик заиграват футболисти като Кени Далглиш, Лу Макари, Дейвид Хей и Джордж Конъли. През този период е и вторият финал за КЕШ срещу Фейенорд, този път изгубен. В средата на 80-те финансовото положение в клуба не е добро. През 1983 Макнийл напуска също след дискусии за пари и е заместен от Дейвид Хей. Хей печели първата си титла след най-инфарктния край на сезона в историята на шотландския футбол (до миналата година разбира се) през 1986. На Хартс трябва равен в последния кръг, за да спечелят титлата, но губят с 2:0, а Селтик побеждават с нужните им 5 гола и стават шампиони по голова разлика. На следващия сезон шампион е Рейнджърс с 10 точки разлика, Дейвид Хей е уволнен от Борда, който връща Били Макнийл. През 1987/8 Селтик печели дъбъл, но следват 9 кошмарни сезона, съпътствани от финансови неуредици, през които са спечелени едва две купи, а всички титли отиват при кръвния враг. През лятото на 1997 Вим Янсен поема Селтик и още през същия сезон прекъсва доминацията на Рейнджърс, гонещи рекордни 10 поредни успеха. Янсен привлича бъдещата легенда Хенрик Ларсон за 650 000 лири. Въпреки лошия старт клубът от Източен Глазгоу печели Купата на Лигата и шампионата, а крахът на Рейнджърс е пълен след загубата на финала за Купата на Шотландия от Хартс. За съжаление обаче Янсен напуска веднага след шампионския сезон в следствие на търкания с ръководството. Идва времето на Мартин О'Нийл и неговия отбор, част от който е и българинът Стилиян Петров, които печелят и трите отличия в сезон, в началото на който букмейкърите са затворили залаганията за бъдещия шампион в полза на Рейнджърс.

Днес отборът се води от Гордън Страхан. През летния трансферен прозорец на 2006 година и българският национал Стилиян Петров напусна клуба, за да се присъедини към английския Астън Вила.