За първи път от идването му на власт в Турция преди 15 години, инвеститорите съвсем не са ентусиазирани за възможността Реджеп Ердоган да спечели още едни избори.
Притеснени, че дивидендите от политическата стабилност на неговото управление вече се изпариха, те разпродават турски активи в дните преди вота, насрочен за 24 юни, пращайки лирата към дъното, а лихвите по облигациите на рекордно високи нива, пише Bloomberg.
Уверенията, че Ердоган е прагматик що се отнася до икономическите въпроси, бяха изместени от страхове, че фокусът му върху растежа на икономиката я праща към срив.
"Победа за Ердоган ще бъде най-лошият възможен изход за пазарите, тъй като това означава, че досегашната политика ще продължи", казва Пол Гриър, който управлява фонд с активи 2 милиарда долара във Fidelity International в Лондон. "И все пак, този резултат ще е най-малко изненадващ", обобщава той.
Високата подкрепа за Ердоган, който стои начело през последните 16 години, бе добре дошла алтернатива за коалиционните правителства, които често се сменяха - и създадоха хаос в икономиката през 90-те години на миналия век.
Ердоган, който остава фаворит в надпреварата, не показва с нищо, че ще се откаже от популистките си идеи в икономиката. Турската икономика нарасна по-бързо от китайската през миналата година - въпреки че анализаторите предупреждаваха многократно, че такъв темп нито е здравословен, нито устойчив, призовавайки за мерки, с които страната да се справи с растящите дисбаланси.
А и притесненията не се ограничават само до икономическата сфера. Турция се отдръпна от традиционните си партньори в Запада и остава в извънредно положение.
Така за някои най-добрата надежда е, че след изборите Ердоган и правителството му ще променя курса - и че след осигуряването на победа, той няма да има толкова причини да се "подмазва" на избирателите с големи харчове или да подарява мегапроекти на компании, които да спечели за каузата си.
В интервю пред Bloomberg Ердоган заяви, че след изборите смята да затегне контрола си върху икономическите и монетарни политики. Коментарът му прати лирата към рекордно ниско ниво спрямо долара.
А корпоративният сектор вече започва да се огъва под тежестта на рекордните 336 милиарда долара дълг в чужда валута. Колкото повече се срива лирата, толкова по-трудни стават за изплащане заемите.
