В последните дни се наслушах и начетох на гнусотии, които се изсипаха срещу Стилиян Петров. Двама дълбоко уважавани от мен журналисти гостуваха в "Ринг" тв.

Покрай единия направих първите си стъпки в професията, а другият е бил пример за мен като ръководител и шеф, макар никога да не сме работили заедно. Именно той натисна спусъка. Човекът, започнал кампанията против Стенли. Първо в спортната телевизия, а после в собствения си вестник.

Звучната историйка прозира, защото зад нея ясно се вижда сянката на Камата. Ицо отдавна си е изградил стабилен медиен чадър, предпазващ го от критическия дъжд. Чадърът вече е превърнат в огромен дъждобран, тъй като зад Стоичков стои и спортният вестник с най-голям тираж в България. Там Христо получи трибуна - колонка, подобна на тази в каталунския "Мундо депортиво".

Получи и железен гръб. Чрез словата на своя човек и своята медия Камата трябва да внуши на запалянкото цялата истина относно случаите "Стилиян Петров" и "Херо". Хитър ход. Самият Стоичков е мил и драг пред обществеността. Запази хладнокръвие, когато Стенли напусна. Не го обвини. Не обели и една лоша дума. Не чухме до болка познатите "цървул", "тюфлек" и т.н. Но чрез своя човек и своята медия индиректно го напада, развивайки собствените си версии по всички проблеми в националния.

Словата, излезли от перото на видния журналист, де факто са продиктувани от Стоичков.
В изредените факти обаче е пълно с неточности, които умишлено са изопачени, за да се лепнат черни петна върху Стилиян, Херо и тайнствените господа "хикс" и "игрек", които били употребили Петров с цел изритването на Камата от националния и поемането на тима от Димитър Димитров. В кюпа бе вкаран и Бербатов, който заявил, че тимът се оправя чудесно без Стенли. После дебело бе подчертано, че това го е казал Бербо, а не Стоичков. Замисълът е кристален - пак да се подчертае, че Камата не храни лоши чувства срещу Стилиян Петров, както и да насъскат Митко срещу Стилиян.

Ще се спра по-подробно върху изопачените факти. Стан и съотборниците му бяха набедени, че взели 500 000 евро за това, че не са се класирали за световното първенство в Германия през 2006 година. Т.е. - лапнали големите пачки, без да си свършат работата. На туй му се вика долна инсинуация! Поради това съм длъжен да припомня на объркания фен следното - премии в националния се раздават при постигане на крайна цел, а понякога и за отделни мачове. Зависи как ще се споразумееш.

Така бе през въпросната есен на 2004 година, когато БФС реши да стимулира футболистите с премии за първите три световни квалификации с Исландия, Хърватия и Малта. И отделно бе обещана финансово възнаграждение при първо или второ място в групата. Бихме с 3:1 в Рейкявик, измъкнахме 2:2 в Загреб и ударихме с 4:1 малтийците. Логично този, който се е трудил на терена, бе възнаграден. На всичко отгоре сумата не е 500 хиляди, а 450 хиляди евро. На пръв поглед е внушителна. Разделете я обаче на три (заради трите мача) и ще получите средно по 150 000 евро на мач.

Сега още малко математика - разделете тези 150 хиляди на 30, защото в тази група влизат не само футболистите, но и треньорският щаб (най-вече селекционерът), та и лекарите и масажистите. И какво се получава - средно по 5 хиляди на човек за всеки мач. Но когато ти поднесат информацията по удобния за автора (или по-точно поръчителя) начин, звучи стряскащо. Само не разбрах какво е виновен в случая Стилиян. Добре, да предположим, че все пак той е прибрал пари за несвършена работа. Но това не се ли отнася и за Камата? Нали той е селекционерът - истинският капитан на кораба?

Още една скалъпена история. Бунтът преди отпътуването до Щатите за мача с Мексико (3:0 за нас), когато Стилиян вдигнал скандал за пари и Стоичков извадил от личния си джоб хиляди евро и му ги връчил. Каква драма между нахалното гаврошче и добрия чичко богаташ!

При всяка повиквателна националите получават по 1000 евро. Припомням, че двубоят с мексиканците бе през ноември 2005 година, като два дни преди това отвяхме Грузия с 6:2 в София. За въпросните две контроли всеки избраник на Камата трябваше да вземе по 2000 евро. Да се върнем отново към уроците по математика. В група имаше 19 футболисти. Умножено по две - общо 38 хиляди евро.

Какво обаче се получи - тогавашният администратор Атанас Узунов отива при момчетата в резиденция "Бояна", като им заявява, че на всеки се полагат по 300 евро за двата мача. След което раздава пликовете с парите. Тогава "зайците" в тима започват да шушукат, че БФС не е удържал на думата си, някои се чудят дали да тръгнат за Щатите. Други направо отказват. Бойкотът е налице. После всички се изстрелват при капитана Стилиян Петров.

Стенли, Бербатов и Мартин Петров са готови да им дадат от личните си пари. В крайна сметка Стилиян решава да действа по каналния ред - обръща се заедно с Бербо и Марто към своя пряк началник Христо Стоичков. Камата също постъпва мъжки и казва, че ако въпросът не се уреди, той ще бръкне в собствения си джоб, за да спаси положението. После се обажда на Боби Михайлов, който след час вече е в "Бояна" и бунтът е туширан.

Къде е сбъркал Стилиян, пак не се разбира. Информацията за пореден път е поднесена по начин, който опетнява името на Стенли. Същият бе разпънат на кръст, че напуснал националния отбор, без да изтъкне разумен аргумент. Че изпълнявал поръчка на други хора с цел изритването на Ицо и настаняването на Херо. Ами щом някой се държи като двуличник, щом вдига скандали за щяло и нещяло и нажежава обстановката, в един момент ти писва.

Тръгваш си и поставяш ултиматум - или аз, или той. За тази си постъпка Стилиян бе обвинен в предателство на родината, на отечеството, на майка България. Припомням едно събитие от лятото на 1992 година, когато един от асовете съблече и захвърли със звучни псувни националната фланелка, защото феновете го освирквали. Беше в един топъл ден на август, когато направихме 1:1 с Мексико в София в контрола. Същият този уникален футболист бойкотира представителния тим след европейското в Англия.

Е, това не е ли по-голямо предателство?Ама видите ли, защото се казвал Христо Стоичков, на него всичко може да му бъде простено. И позволено. Той е извън закона за сините лампи, за търговете, за данъците. За всичко. Той е светиня, защото представял и прославял България. Благодарение на него ни знаели във всяко кътче на земята - чак на остров Питкерн, например.

Приказките, че Херо бил назначен в БФС, за да замени след време Стоичков, са симптоми за стряскаща мнителност, която пък е знак за наченки на параноя. Камата и неговият говорител май не разбраха, че футболният съюз направи нечуван жест към селекционера. Вместо да го освободи след провала в световните квалификации, БФС му помогна. Навсякъде по света рокадата щеше да е реалност, след като допуснахме по глуповат начин шведи и хървати да ни изместят от челните позиции.

Но БФС постъпи толерантно - даде нов шанс на Ицо и му прати Херо, за да се консултира с по-опитния специалист. Да получава мъдри съвети. Той може да е легендарен футболист, но пък Димитър Димитров е по-добрият треньор. Назначението на Херо бе разтълкувано като бомба със закъснител. Нищо подобно. Какви бомби и какви атентати притесняват Камата! Истината е, че Херо играе ролята на сапьор, който не позволява на Стоичков да стъпва върху мините.

Но Ицо не ги разбира тези неща. И понеже го е страх да заяви това, което го човърка отвътре, стреля чрез медийните си оръдия. Тъй съвсем логично изниква въпросът - всъщност кой кого употребява?