Известният български футболист Валери Божинов, който в момента е в Италия, сподели пред "Блиц" как протича ежедневието му в Пескара. Нападателят разказа кой му е помогнал в трудната ситуация в страната, обхваната от пандемията от коронавирус.

Футболните турнири могат да станат по-кратки и с по-малко отбори

Футболните турнири могат да станат по-кратки и с по-малко отбори

Във ФИФА обмислят сериозна реформа

"В хотела, където живея съм. Нямаше време да си намеря жилище. Всяка сутрин се чувам с кондиционния треньор на Пескара и провеждаме виртуални тренировки. Не работи ресторантът, няма какво да ядеш. Само кафе си правя и има минерална вода. Нищо друго! Но се намериха хора, които ми подадоха ръка в трудния и много тежък момент.

Карло е мой приятел и съдружник на мениджъра ми Паломба. Всеки ден съм в къщата му - там обядвам, прекарвам следобеда, вечерям и след това обратно в хотела. Карло, жена му и трите им деца са прекрасни хора, на които ще съм им винаги благодарен! Жена му готви прекрасно. Ястията й са изключително вкусни. Тя и Карло заявиха още от първия ден, от който съм при тях - беше 9 март, че съм част от семейството им. Карло обича да казва: "Сега имаме не три, а четири деца заедно с теб". Ако не са те, направо може да изперкаш от самота. Вероятно много хора са го казали, но и аз ще го повтаря - в Италия е ад. Огромен ад. Всеки ден умират стотици. Заразата е плъзнала със страшна сила и не й се вижда краят. Добре че са Карло и семейството му.

Над града кръжат хеликоптери. Пълно е с полицаи. Видят ли те, че се мотаеш без причина, те задържат и глобяват, каза той.

Попитан дали има познати, заразени от коронавируса, футболистът отговори:

"Не, нямам. С изключение на Душан Влахович. Ние се познаваме от Партизан, а той сега е във Фиорентина. Звъннах му и се чухме. Каза, че се чувства добре, че няма симптоми, но двата му теста са били положителни. Душан е младо момче, на 20 години, със силен организъм. И го кара леко. Пожелавам му бързо да изчисти вируса.

Изглежда тук подцениха COVID-19. Никой не е очаквал такъв ад да настане. Признавам ти - и аз също. Даже първоначално си мислехме, че е шега работа и бързо ще изчезне. Какво ти изчезване обаче - от ден на ден ставаше все по-страшно и по-страшно.

Не нося маска, но си мия по сто пъти ръцете на ден. Преди няколко вечери обаче карабинери ни изненадаха. Беше вече доста тъмно навън - някъде към 22 часа. Ние с Карло отидохме да изхвърлим боклука. Разстоянието от дома му до контейнерите е някъде 100-200 метра и се извървява за една-две минути.  Изведнъж пред нас изскочиха полицаите. Веднага започнаха да ни разпитват: "Къде сте тръгнали? Защо не спазвате дистанция от минимум два метра един от друг? Защо не носите маски?". Единият от тях ме позна. На него и на колегата му обяснихме, че не спазваме дистанцията, защото живеем в една къща. И че сме излезли само за да хвърлим боклука. Оказаха се коректни хора", завърши бившият национал.