След Евро 2016 националният отбор на Швеция бе принуден да отвори нова страница. Това бе неизбежно, след като Трите корони загубиха напълно блясъка си и в момента се опитват да си го върнат. Те едва се класираха на финалите във Франция - достигнаха ги след бараж срещу Дания. Но там част от големите фигури в състава пяха лебедовата си песен. Тя обаче не бе такава, каквато им се искаше. След реми с Ейре на старта гордата Швеция бе принудена да си стегне багажа още след груповата фаза (въпреки че три тима можеха да продължат напред) - допусна поражения с по 0:1 от Италия и Белгия. Това бе тъжен край за повече от половин дузина футболисти, както и за селекционера Ерик Хамрен. Битките във Франция бяха последни за „игралите сякаш вечно“ за Швеция Андреас Исаксон, Ким Челстрьом и Златан Ибрахимович - именно те бяха и големите звезди в селекцията. Вратарят Исаксон е трети по срещи за страната си със 133, а Ибра бе голмайстор № със своите 62 точни изстрела (носеше и капитанската лента в последните 6 години). Жълтата фланелка бе свалена и от Ерик Йохансон, Микаел Антонсон, Понтус Верблуум и Еркан Зенгин - общо седморката имаше на сметката си 492 двубоя за Швеция. Тръгна си и Ерик Хамрен - човекът, който води отбора повече от 6 години - пое го в края на 2009-а...
Задачата да върне блясъка на Трите корони има 54-годишният Ян Олоф Андресон, известен просто като Яне Андерсон. Когато е бил футболист, той едва ли е предполагал, че някога ще се добере до селекционерския пост. Нападателят носи екипа на... петодивизионния Алетс ИК. За 11 години (1979-1986 и 1988-1992) в нискоразредния тим той се превръща в голмайстор №1 в историята му. Именно в него се захваща с треньорството - от 1988 до 1992 е играещ наставник. След това той става асистент в Халмщад, а от 2004 до 2009 година вече е начело на тима. През 2011-а се мести в Норкьопинг, в който постига и най-големия си успех - през миналата година печели титлата, а след това и Суперкупата. Упоритата му работа е възнаградена с договор от федерацията на Швеция. През април тази година той е поканен за асистент на Хамрен с ясното съзнание, че ще го наследи след края на Евро 2016. Така Яне пое плавно поста. Стартът му самостоятелно начело на Трите корони не бе гладък - 1:1 у дома срещу Холандия и измъчено 1:0 над Люксембург у дома. Той бе по-скоро неизбежен с оглед на отказалите се играчи. Андерсон реши да гради отбора около опитните защитници Микаел Лустиг (Селтик) и взелия капитанската лента Андреас Гранквист (Краснодар) - двамата са и единствените с над 50 двубоя за селекцията.
Така че утре възпитаниците на Петър Хубчев ще срещнат изцяло променен отбор - не този, който познават запалянковците. Българите ще се изправят срещу тим, който тепърва трябва да трупа вяра в собствените си сили.
