Ако ЦСКА и Левски играеха само с българи

Представете си следната гледка. Треньорът влиза в съблекалнята и казва нещо. Всички го разбират от първия път. Никой не гледа преводача, никой не чака повторение на английски. Само български.

Звучи като архивен кадър от 90-те, но всъщност е просто въпрос: как биха изглеждали ЦСКА и Левски днес, ако играеха само с български футболисти?

Защитник подписа нов договор с Естудиантес и идва под наем в ЦСКА

Контрактът на аржентинецът е до 2028 година

Ако погледнем ЦСКА, първата промяна ще е ясна. Феновете ще познават играчите. Няма да се налага на всеки шест месеца да се учат нови имена и биографии. Няма да има футболист, който пристига с визитка от чужбина, а на терена се оказва временен турист с екип.

Източник: Официален сайт на ЦСКА

В един по-български състав около имена като Иван Турицов, Теодор Иванов, Петко Панайотов, Юлиан Илиев и Илиан Илиев щеше да се гради по-дългосрочно. Вместо да бъдат просто част от групата за мача, те щяха да бъдат гръбнакът на отбора. Щеше да има ядро, което феновете разпознават без нужда от превод и без да отварят интернет, за да проверят кой точно е новият десен бек.

Източник: startphoto.bg

Предимствата също не са малко. Треньорът ще говори и всички ще го разбират от първия път. Няма да има нужда от трима преводачи и жестомимичен театър край тъчлинията. При гол радостта ще е синхронизирана, а не леко забавена, защото половината отбор още не е разбрал какво точно се случва.

Източник: startphoto.bg

И тук идва един важен момент. Най-вероятно мнозина няма да се съгласят с тази идея и ще кажат, че качеството ще падне. Възможно е. Но идва и логичният въпрос - има ли накъде още? Българският футбол и без това не е на върха на европейската пирамида, а често дори не е близо до нея. Така че подобен риск не звучи толкова стряскащо, колкото би звучал преди 15 или 20 години.

Вместо всяко лято да се започва от нулата с нови осем чужденци и четири клипа с "добре дошъл", може би един по-български състав би дал поне стабилност. Феновете ще знаят кой носи отговорност. Когато някой сбърка, няма да се пита "този новият ли беше", а ще е ясно кой е и защо е там. А и обяснението "още се адаптира" ще може най-накрая да излезе от употреба.

Източник: startphoto.bg

При Левски подобна картина също би върнала нещо позабравено. Чувството, че на терена има играчи, които знаят какво означава този клуб, преди да са подписали договора си. Повече момчета от школата, повече познати лица, по-малко усещане, че съставът се сменя като автобусна линия.

Разбира се, подобен модел има и своите минуси. Българският пазар е ограничен. Ако ЦСКА и Левски разчитат само на местни играчи, изборът няма да е огромен. Европейските амбиции ще изглеждат още по-трудни, а финансовата печалба от трансфери ще бъде по-малка.

Източник: startphoto.bg

Но има и нещо друго. Идентичност.

Когато на терена има повече български играчи, връзката с публиката става по-силна. Феновете се припознават по-лесно. Знаят кой откъде идва и какво означава този клуб за него. В последните години и ЦСКА, и Левски често сменят цели отбори за един сезон. Идват нови, тръгват си други, а лицето на отбора остава размито.

Левски влиза в битката с ЦСКА 1948 с новия защитник

"Сините" картотекираха Стипе Вуликич

Никой не твърди, че двата клуба трябва утре да излязат само с българи. Не е стратегически план, а по-скоро мисловен експеримент. И малко ирония към реалността, в която два от най-големите клубове у нас понякога изглеждат като международни селекции с временен адрес София.

БФС стяга редиците: Поне четирима българи в титулярите от новия сезон

Ето подробности

Може би няма да станат по-силни само с българи.

Но със сигурност ще станат по-разбираеми. Поне ще знаем кой играе, защо играе и колко време ще остане. А това в българския футбол вече звучи почти като революционна идея.