Сладкият зимен сън и отказът от мечтите

Е, най-накрая и националният отбор записа победа, след като негативната серия продължи повече от година. Един от популярните meme-ове около мача с Чехия "пресъздаваше" уж диалог между Ивелин Попов и Николай Михайлов, в който досегашният капитан твърди, че победата на терена е по-хубава от Коледа, а вратарят му се отвръща: "Да, но Коледа се празнува по-често". Забавно е, ама не е смешно. Ясно е, че самият "разговор" е измислица, но констатацията в него не е далеч от истината. Това 1:0 срещу Чехия може да служи за известна утеха, че в някои ситуации успяваме да се надиграваме и дори да печелим срещу класни съперници. Но само понякога и то рядко. Със сигурност по-рядко от Коледа.

Стига с този негативизъм, казват от лагера на националния отбор. Добре, победата над Чехия заслужава уважение, въпреки че съперникът вече не играеше с най-висока мотивация, защото вече си беше осигурил класиране на Евро 2020. Да се надяваме, че този успех ще даде наистина малко повече самоувереност на футболистите за плейофите през март 2020 г., когато България получава очакван, но не и логичен шанс все пак да се класира на голям форум за първи път от 16 години насам.

Това, че националите ще играят бараж, беше ясно още преди двубоя с Чехия, като от този мач специално не зависеше абсолютно нищо в това отношение. Това, че българският футбол си осигури алтернативен маршрут към Евро 2020, се дължи в голяма степен на Петър Хубчев, който съумя да мобилизира отбора на максимума (или дори над него) за първите три мача от Лигата на нациите, в които противниците ни не разчитаха на пълния си потенциал (Облак например отказа да пази за Словения), а нашите регистрираха три последователни победи. Успехи, които ни заблудиха, че трайно тръгваме нагоре, но тази илюзия се разсея много бързо. Националният отбор имаше своя проблясък през есента на 2018 г., но само няколко месеца по-късно изглеждаше трагично на терена в същинските квалификации.

Източник: LAP.bg

А най-голяма заслуга за втория шанс на България има УЕФА. Форматът на самото европейско първенство вече беше раздут до 24 отбора, сред които България не попадна в предишния турнир. Сега с новата система на баражи през пролетта, базирани и на представянето в Лигата на нациите, дефакто 2/3 от представителните състави на асоциациите, членове на континенталната организация, или вече са се класирали на Евро 2020, или ще се борят през баражите (20 класирали се отбора + 16 тима, които в 4 потока ще определят последните 4 участника). Това, че националният тим е сред първите 36 от общо 55 в Европа не е кой знае какво постижение. Добрата новина е, че поне не сме в най-долната третина, но скоро и това може да ни е утеха.

Ето пак негативизъм, само критики, ще кажете. Не, обективна оценка на фактите и нищо повече. Националният отбор не е станал по-добър и футболът ни не си е вдигнал класата само поради факта, че новият регламент на квалификациите ни дава още един шанс. Дано да го използваме. Само че готови ли сме за тази възможност?

Отговора ще получим през март, но това, което се случи преди мача с Чехия, дава един доста важен симптом. Ивелин Попов оповести края на кариерата си с националния отбор - не след баражите, не евентуално след участие на Евро 2020, а след така или иначе протоколния двубой с чехите. Тук или има нещо зад кулисите, което не се казва (извън това, че жената и децата плачат), или ставаме свидетели на фрапираща абдикация от мечти и амбиции. Аз лично не мога да си обясня как трикратен футболист №1 на България се отказва от най-големия си шанс като част от националния отбор - да се бори за класиране на Европейско първенство с два мача, в които при благоприятно стечение на обстоятелствата, при добра форма и късмет на наша страна наистина можем да се наредим сред финалистите. Друг е въпросът какво точно ще търсим в този си вид на континенталния форум, но дори и да отиваме като пълни аутсайдери, е по-добре да сме там, отколкото зрители за пореден път.

Източник: LAP.bg

Не искам да си помислям, че става дума за страх от нов провал в плейофите, който пък да отприщи поредна вълна от критики и недоволство. Все пак Ивелин Попов е прекарал немалка част от кариерата си на добро ниво, ставал е шампион на Русия, носил е екипа на гранд като Спартак (Москва). Но това поведение на капитана сякаш загатва какво е нивото на амбициите на повечето футболисти, както и колко ниска е тяхната самооценка и увереност в собствените сили. Когато си кажеш, че можеш да прескочиш двуметрова стена, има голяма вероятност да не успееш да го направиш. Когато си кажеш, че не можеш да прескочиш двуметрова стена, със сигурност няма да успееш.

И видите ли, трябвало да съхраняваме играчите, които се влияели от критиките по адрес на националния отбор. От какво да ги пазим? Може би българският футболист вече е изчезващ вид, та на последните екземпляри, които са останали по терените, трябва да бъде оказвана специална закрила и да бъдат вписани в Червената книга. Сещам се за думи на Хубчев, но вече като треньор на Левски. Цитирам по памет, като се опитвам да не изопачавам смисъла: "Тази професия се играе пред публика. Ако има притеснение, да си търсят друга професия на бюро или нещо подобно". Та какво да им пазим психиката на националите. Ако те са слаби духом, липсата на критика ще ги направи ли по-силни? Едва ли. Първото нещо, от което футболистите трябва да се отърват, е страхът от провал, защото провалът винаги е възможен и критики винаги ще има. Ако те не могат да се покажат сами по-силни от критиките, няма да заслужат и нещо повече. А няма по-голям провал от това да се откажеш от мечтите си, само защото те е страх, че ще претърпиш крах в опита да ги постигнеш.

Надявам се, ако това писание попадне на Георги Дерменджиев или някой от футболистите на националния тим, да го разберат правилно. Аз лично им пожелавам успех и се надявам да запишат две победи в плейофите през март 2020 г., за да гледаме най-после отбора на България на голям форум. По-добре е да ги ядоса някой, отколкото да спят сладък зимен сън и да си мислят, че щом са били Чехия, все пак положението не е толкова плачевно. Ядосайте се, момчета, аз лично ще се радвам, ако го покажете на терена след 4 месеца!

Край на негативната серия: Победа за България в официалния дебют на Дерменджиев и последния мач на Попето

Минимален успех за "лъвовете" на националния стадион