Популярният тв водещ Росен Петров взе отношение по горещата футболна тема, която вълнува България седмици преди мача с Унгария. С публикация в социалните мрежи той припомня кратката история на българския спорт и футбол и пожелава на новия селекционер Илиан Илиев да върне пламъка у футболистите, за да чуят един ден отново популярния възглас "Българи, юнаци".

"Знаете ли кой е левентът с този мустак и лавров венец? Това е Жорж дьо Режибюс - швейцарецът, донесъл първата футболна топка у нас и организирал първия мач в България.

Датата била 19 май 1894 година, а игрището - в днешната Морска градина във Варна. Жорж бил от онези десет храбри швейцарци, поканени у нас да учат на физическа култура и спорт народа на младото Княжество България.

Бил учител във Варненската мъжка гимназия, в чиято прекрасна сграда днес се намира Градска художествена галерия-Варна/Varna City Art Gallery.

Казвам "храбри учители", защото тези хора действително полагат основите не просто на спорта у нас, но и създават юнашките дружества и много "българи-юнаци", които после ще се сражават по бойните поля на войните ни. Един от тях - Луи Айер, ще издъхне в бой за България през Първата световна война, но за него вече съм ви разказвал.

Техният другар Шарл Шампо (виждате го на снимката с костюма) ще организира футболен мач в родната ми Sofia, Bulgaria, но една година по-късно - през 1895 г. За сметка на това, той ще е първият спортист, участвал от името на България на олимпийски игри. И то не на кои да е, а на първите олимпийски игри - тези в Атина през 1896 година. Там той се състезава като гимнастик, а България завинаги остава една от първите 14 държави в света, участвали на първите модерни олимпийски игри.

За какво ви разказвам тази история? Днес нашите национали ще играят с Унгария в един мач, превърнат от всичките скандали през последните дни в една тъжна трагикомедия и откровен цирк. Да пожелаем успех поне на треньора Илиан Илиев, той е от моето поколение, възпитавано да живее по един начин, а живяло и живеещо по друг.

Поколение, запазило поне малко някакви остатъци от национално чувство. Дано това, че е родом от Варна - градът, от който футболната топка за пръв път се понася по прашните игрища у нас, му донесе поне малко историческа наслука срещу силните унгарци. Пожелавам му един ден да успее да вмени на играчите си, че те играят не само за себе си, но и за тези стотици хиляди българи, които преживяват с болка и тъга всяка тяхна загуба.

Те играят за спомена и за онези усмихнати и силни момчета от нашето минало, които играеха с безкрайна жар и талант, и дори нямаха татуировки, камо ли луксозни карети, с които да обикалят оборотните кръчми у нас.

Те играят за всеки български град и селце, където дечурлигата са тичали и тичат покрай някоя футболна топка. Играят и за този Жорж дьо Режибюс, защото дори прочутото скандиране "Българи-юнаци" идва от дружествата "Юнак", които създава с Луи Айер, и от стиха на Добри Чинтулов:

"Българи юнаци,

ще ли още спим?

Дигайте байраци,

да се освободим!

О лъв, събуди се

от дълбокий сън,

силно провикни се

от Балкана вън."

Да си пожелаем да доживеем един ден да чуем отново вика на Чинтулов по нашите стадиони. Ако имаме стадиони", пише Петров.