Националният отбор трябва да бъде обичан. Националният отбор трябва да бъде подкрепян. С тези призиви започваше и завършваше преди време всяка една пресконференция на Мъри Стоилов, когато той селектираше представителния ни тим.
Ето, че няколко години по-късно чудото се случи. Българинът отново си върна доверието и най-вече интереса към националния отбор. Футболистите в него вече не се асоциират с гелове, модни татуси, чалга изпълнения и прочие, скандали няма, говори се само за футбол. И заслугата е на всички - от треньора до третия вратар.
За това колко добре играхме в Италия и как не заслужавахме да загубим няма смисъл да говорим. Мачът приключи, туто финито, както биха казали италианците. Баста! Сега на дневен ред е по-важен двубой, даже бих казал Мачът на годината за нашите.
Защо мисля така? Погледнете от тази му страна - да паднеш от Италия е най-нормалното нещо на света. При това като гост. Да паднеш от Чехия - това сме го гледали много пъти. Арменците се радват на силно поколение и както виждаме могат да бият всеки. Малта обаче е друга бира. Всички суперлативи, напълно заслужени, които получиха трикольорите, ще отидат по дяволите ако не бием в Ла Валета. Целият труд както на треньори, така и на футболисти, зависи от тези 90 минути в красивата островна държава.
И ако си вземем нашето, демек 3 точки, тогава официално можем да започнем с големите сметки. Къде да търсим точки, къде три. Чак тогава пътят пред евентуален бараж ще е видим и реален. Мнозина биха подценили съперник като Малта, дано ние да не сме от тях. Защото в момента не сме в позицията да подценяваме когото и да било. А и залогът вече е прекалено голям. Така че пълна мобилизация и победа - това трябва да направим във вторник вечер!
И в заключение - да, Любо е прав. На прав път сме. Дано само не кривнем от него.
