Радомир Антич: Бербатов е класа, мечта за треньора

- Защото са добър отбор и играят сходен футбол на румънците, които са наши съперници в групата. Искам да посрещнем българите като добри съседи и приятели, а не като врагове. Тренирал съм трима от техните играчи - Наско Сираков, Божидар Искренов и Любослав Пенев. Мога спокойно да ги нарека мои деца. Сегашният тим на България пък идва за мача срещу нас с един от най-добрите нападатели в Англия. Бербатов е класа, мечта за всеки треньор.

- Мнението ви за тримата?

- Фантастични са. Не само като футболисти, но и като личности. Вижте, футболът е спорт, но е за хора. Ако нямаш характер, няма как да станеш наистина много добър. Те са преди всичко личности. Познавам и Христо Стоичков, а също и вратаря Борислав Михайлов, който сега е президент на футболния съюз. Знам, че Любо Пенев също е треньор в националния отбор и ще се радвам да го видя отново. Ценя много българите. Откакто тренирах тези трима играчи, следя българския футбол с интерес и искрени симпатии.

- В момента обаче българският отбор е слаб.

- Знам, че почнахте с три равни мача. Но това е някакво стечение на обстоятелствата. Да, сега може и да не играете, както ви се иска, но играчите на България са много качествени. Има и такива, които още не са известни, но за много талантливи. Гледах на запис всичките ви мачове от квалификациите. Вярно е, че ни предстои контрола, но и към нея искам да подходим професионално. Само така могат да се постигнат високи резултати. Не става да се напрягаш в един мач, а в следващия да се разхождаш, защото е приятелски.

- Сърбия стигна дъното на световното първенство през 2006 г. Провали се и в европейските квалификации. Но сега върви много добре. Мнозина отдават това на вашата работа?

- Първите резултати са оптимистични, но ще е тежко. Можем обаче да очакваме още по-добри резултати, защото се работи в тази насока. Непрекъснато говоря на играчите за отношенията помежду им. Това е основното. Те всички са отлични футболисти, играят в големи отбори. Няма какво да ги уча на футбол. Задачата ми е да избера точните хора и да ги направя екип.

- Дълги години работехте в Испания. Защо решихте да се върнете в Сърбия?

- Аз и сега съм си в Испания, но не можах да устоя на изкушението да бъда селекцонер на родината си. Това не е просто работа, тук не става въпрос само за пари, а за привилегия. Пари се печелят в клубните отбори. Освен това исках да помогна на Сърбия, защото в последните години изпитва големи затруднения във футболно отношение. Опитвам се да въвеждам някои нови неща.

- Ще дадете ли пример?

- Аз не работя сам в националния отбор. Имам екип, но всъщност моят екип е много голям - той е от всички треньори в страната. Затова и реших на всеки мач на националния отбор да каня по двама треньори от клубовете. Така те ще бъдат близо до отбора, ще видят как се работи, може и съвет да дадат. За контролата с България поканих треньорите на Ягодина и Напредък от Крушевац.

- Мачът е бенефис на Саво Милошевич. Мнението ви за него?

- Той е от футболистите личности, за които вече ви говорих. Работил съм с него и винаги съм следял отблизо кариерата му. През 1995 г. исках да го взема в Атлетико, но той избра Астън Вила. Присъствието на Саво повлия много добре на отбора. Той внесе много позивитивизъм. Дойде и открито заяви на момчетата, че не иска никакво отпускане в мача с България, защото иска да си тръгне с победа от националния. Саво показа на по-младите какво значи характер. Не е достатъчно само да риташ добре топката, важно е и отношението. Затова и най-големите спортисти са енигматични личности. А в същото време много големи таланти са се проваляли, защото нямат необходимия характер. Мисля, че по-младите в отбора разбраха, че за футболисти от този ранг се иска много култура.

- Какво имате предвид?

- Не е толкова лесно да риташ топката. Трябва да го правиш с мисъл. Докато си на терена, мозъкът ти непрекъснато трябва да работи. Затова и обичам да повтарям на момчетата, че са живи хора, а не паметници. Те трябва да се движат непрекъснато по терена, да мислят. Днес на мода е скоростният футбол. Всичко се развива за части от секундата. Държането извън терена също е много важно. Няма как да не се понасяш с един човек, а като излезеш на терена, да се разбирате идеално с него. Не е реално. Такава поне е моята философия и се опитвам да я предам и на футболистите.

- Познавате отлично испанския футбол. Ще коментирате ли двата най-големи отбора - Реал и Барселона?

- Те са на противоположни полюси. Реал е в много тежка ситуация. Страда от отсъствието на контузени играчи. Ако обаче работят всички заедно, ще се справят. Барса пък е фантастична. В момента всички в клуба са в облаците. Основна е ролята на треньора Гуардиола. Той бе интелигентен футболист, показва, че е и интелигентен треньор. Но моята мисъл в момента е в Сърбия. Имаме отлични играчи, които играят в най-добрите отбори в Европа. Отдолу идват много таланти. Затова и в мача с България ще дам шанс на някои нови футболисти. Преди време ме питаха къде е Александър Коларов от Лацио. Ето, сега го повиках. Той заслужава шанс, както и още много други.