Не е истина, разберете, не е истина колко сме зле! Това е единственото, което може да се каже за нашия футбол. Ние, българите, сме царе в това да си намираме постоянно някакви оправдания. Търсим нов вариант, дали ще е нов селекционер или козметична промяна от 2-3 имена сред футболиситите, и веднага си въобразяваме, че сме направили нещо голямо и се хващаме за надеждата.
Надежда обаче няма. Поне в най-кратки срокове. След вчерашния мач с Украйна друг, различен извод няма как да направим. Представянето ни отново не бе добро. Загубата с 0:3 е най-малкото, което може да се случи.
Все пак, въпреки много скептични мнения, които бяха изказани по негов адрес, да кажем няколко добри думи за Михаил Мадански. Той остава все така спорен относно това дали може чисто футболно да надгради нещо и да изгради стил на този отбор.
Той обаче за пръв път показа подмладяването, за което говорим от години, на практика. Дали е за добро или не, всеки може да си преценява сам. Факт е обаче, че досега всеки селекционер обещаваше, а не го правеше. Мадански го обеща и го направи. Извика млади момчета, пусна голяма част от тях като титуляри. След мача ги защити, както подобава, а не си изми ръцете с тях. Поведение, каквото би трябвало да има всеки един селекционер.
Нали се сещате, че другият сценарий сме го виждали. Нещо като поведението на Футболния съюз. Както Боби Михайлов ни каза - искахте чужденец, ето ви го Матеус, доволни ли сте на провала му, така и Мадански можеше да си измие ръцете с момчетата, а не го направи. Капитанът Стилиян Петров в хор с треньора си също застана зад младоците и ги подкрепи.
Може би е странно, че говорим толкова много за неща, които се подразбират, че трявба да са по този начин. Но всъщност всяка проява на мъжество в родния футбол и в частност националния отбор, е достойна за възхвала.
Но в крайна сметка не това е най-важното. У нас сме свикнали периферни понятия като мъжество, желание, борба да излизат на преден план, а не чисто футболните неща. А чисто футболно ситуацията е плачевна. Просто не е истина колко сме зле!
За едно е прав Мишо Мадански - по-добре да се налагат млади играчи, които току-виж след време са станали сериозни футболисти, които да заведат България на някой и друг голям форум. А и сериозно, някой видя ли разлика в представянето на Александър Цветков и на уж опитната ни звезда Благой Георгиев?
Та наистина правилният път за България може би е подмладяването. Само че този път май е задънен...Защото и младите ни играчи са много далеч от изискванията за съвременен футбол. И тук държа да подчертая, че не е време за критики към тях или селекционера. Това са ни играчите, нямаме по-добри. Просто както сме повтаряли хиляди пъти, детско-юношеският футбол у нас е мъртъв, училищният също. Няма откъде да дойдат по-добри.
Но нека не се заблуждаваме, че с младите имена в състава ще постигнем нещо голямо. Може би ще е по-добре да виждаме нахъсани момчета, за които имаме надежда, но нищо повече.
Футболно те отстъпва. Дори без да се влиза в големи подробности, е видно. Защитата, млада или стара, е трагична. Комични грешки. Няма как при корнер да оставиш първо един съперников играч да те надскача пред малкото наказателно поле, а след това да има друг непокрит на задна греда, както се случи при първия гол.
Няма как играч да бъде оставен да овладее пред погледа на двама топката в наказателното поле. След като е пуснал успореден на голлинията пас, друг играч е оставен да шутира. Дори след добрата проява на Ники Михайлов, голът е неизбежен, защото най-реномираният играч на съперника Шевченко е оставен непокрит на задна греда. Тези неща няма как да се научат. Както бе казал един роден специалист, това е въпрос на умение. Или имаш футболен интелект, или не. И тези грешки ги правехме както с опитни бранители, така и с млади. Просто вижда се тоталната тактическа неграмотност.
В средата на терена куцат и двата основни компонента от играта. Пасовете на играчите не са прецизни, често са дори спорни. Топката се движи бавно и във всеки един момент изглежда опасно да не бъде загубена при поредния спорен пас. Когато бъде изгубена топката, пресата почти липсва, а украинците вчера успяха да направят 4-5 контраатаки, при това през центъра на терена... В атака - тотална безидейност и много, ама много малки удари към вратата на съперника. Странно бе и друго - че вчера реално излязохме без класически флангови футболисти...
При всичко това, какво искаме? Освен малко повече желание и нахъсване, няма как да искаме друго. И да се надяваме, че малко по малко в школите и клубовете ще започне да се работи и националният селекционер, бил той Мишо Мадански, Любо Пенев или който и да е, ще може да разполага с малко от малко научени играчи. Докато това не стане е безмислено да хулим и обвиняваме играчи и треньори. Истината е, че просто толкова си можем.
borko
на 08.10.2011 в 19:08:57 #15Гаринча носиш името на най-великия футболист за всички времена,но не разбрах от говедцата ли си?
Moriero
на 08.10.2011 в 19:06:51 #14Едно е от най-лесните и ефективни неща, за да тръгне футболът ни е да има повече оспорвани и истински мачове. А за това се иска просто А група да се намали на10-тина отбора. Последните мачове в Уефата го доказаха. Той и Матеус им го каза. Отборите направят 4-5 победи в слабата А група и в един момент като им се изпречат играчите "страшилищата" Беларус, Ч. Гора и Кипър и се чудят от къде им е дошло. Не мога да повярвам, че БФС-то не се е сетило още или просто тва статукво им отърва. Май е второто.
D0n Kurleone
на 08.10.2011 в 19:05:24 #13momo317 Във Великобритания имат забрана децата през уикенда да ползват училищните игрища и въобще парковете ...
momo317
на 08.10.2011 в 18:51:24 #12garincha е абсолютно прав и в двата си коментара. Да, преди 20 години 90% от децата ритаха от сутрин до вечер и имаше страшната липса на място за игра. И да, сега няма и следа от това време, терените са празни. Но най-вече е прав че в другите европейски страни се играе футбол от децата, независимо колко компютри и игри може да си купят и набавят. Във Великобритания особено всички младежи си имат най-новите технологий със всички най-нови PC-та и PS3-та и т.н обаче като стане дума за футбол и на момента може да се съберат 22 човека и да спретнат мачле веднага на деня, защото те си имат манталитета. Много от тях биват забелязани в мачовете между училищата от местни скаутове и се подбират от дребните отбори - и така нагоре. На тях им е в кръвта да ритат. Къде изчезна тази страст към футбола от децата в България?
garincha
на 08.10.2011 в 18:10:11 #1112. mitkoa | 08.10.2011 17:24 garincha, Добър коментар,но Преди 20 години, децата, ние играехме навън просто защото вкъщи нямаше какво да се прави.Нямахме 100 тв програми, нямахме компютри, игри и интернет.Това и у нас, и по света.Сега детето като приключи с домашните, общува с връстниците си в интернет, играе игри и т.н.Както у нас, така и по света. По света не са дръпнали така драстично назад с футбола, за разлика от нас.Че децата нямат достатъчно движение е истина, но това е както при нас, така и в Италия, Испания, Франция и т.н, а също и Черна Гора, Уелс, Кипър и т.н. ============================= Не е точно така. Уличният футбол е много силен в редица европейски държави и има директна корелация между това колко се играе на улицата и това колко класни играчи се произвеждат - в Испания, Франция и Холандия се играе най-много на улицата, докато в една Англия това е почти изчезнало и резултатите са налице. Да, това обикновено не са децата на средната класа, а тези на емигрантите и на бедните, но все пак се играе, и това съчетано с наличието на детско-юношески школи на много високо ниво означава, че винаги има предостатъчно материал за националния отбор. У нас нито едното, нито другото са налице, само че това да се играе масово е по-необходимото, както Англия прекрасно демострира - причината от там да излизат основно дърводелци е, че футболното обучение на децата започва директно в школите, където 9-10-годишни (и по-малки) хлапета се пускат на големия терен и там логично тези, които могат да тичат най-бързо и са най-силни физически доминират. Което е груба грешка тъй като в държавите, които продуцират технични играчи (като Испания) и които доминират в момента, първите години, които са най-важни са развитието на близък контрол над топката и на импровизационни умения става на улицата, в зала или на много малки затревени терени. Но пак казвам, най-важното е, че има човешки материал, с който да се работи. Без това нищо не става
mitkoa
на 08.10.2011 в 17:26:39 #10Не се получи отговор, какво влизаше в задълженията на директор на националния отбор и защо тази длъжност се откри и закри с Наско Сираков.
mitkoa
на 08.10.2011 в 17:24:15 #9garincha, Добър коментар,но Преди 20 години, децата, ние играехме навън просто защото вкъщи нямаше какво да се прави.Нямахме 100 тв програми, нямахме компютри, игри и интернет.Това и у нас, и по света.Сега детето като приключи с домашните, общува с връстниците си в интернет, играе игри и т.н.Както у нас, така и по света. По света не са дръпнали така драстично назад с футбола, за разлика от нас.Че децата нямат достатъчно движение е истина, но това е както при нас, така и в Италия, Испания, Франция и т.н, а също и Черна Гора, Уелс, Кипър и т.н. А относно екипите, всичко е въпрос на добър мениджмънт.Не ми се търси сега да видя Малта примерно с какви екипи са. Екипите е най-малкото. Аз не видях отговор на ръководството на БФС за обвиненията на Матеус в пресата за това, че му липсват хора в екипа, че няма софтуер за тактика или какво беше, че тренировъчните терени са лоши.За това не е виновно и отговорно обществото, клубовете и кой ли не, а БФС.
D0n Kurleone
на 08.10.2011 в 16:50:39 #8garincha Перуката просто задълба проблема. Това е проблема при него. Няма деца които да играят футбол, защото има прекалено много забавления в момента в България. В Германия,Франция и Англия къде излизат добрите играчи ? От бедните малцинства, които единственото им забавление е футбола и единствения шанс за успех в живота е футбола.Като едно дето на 15 има много алтернативи на футбола за какво да рита ?
п3пино
на 08.10.2011 в 15:53:24 #7mitkoa | 08.10.2011 12:43 Защо подминаваш останалите звена? - капа дали са идеалните спортни екипи? _________________________________________________ май не си много наясно, но...когато трябваше да се подписва договор за екипи НИКОЙ не ни искаше и капачката беше единствената фирма, която се съгласи да ни осигури екипи! дори се бе стигнало до там, че се обсъждаше варианта българска фирма да ни шие дрешките. бая време го нищеха този проблем, че никой не иска да осигурява екипи за националния ни отбор. защо ли е така? сигурно сме твърде силни и хората се притесняват, че няма да смогнат да произвеждат екипи на националнияни отбор за цял свят...
garincha
на 08.10.2011 в 15:26:37 #66. Joe | 08.10.2011 13:42 А само като се сетя как се радвахме Перукан като стана шеф на бефесето... И за думите на Батето, лека му пръст, който каза, че накрая ще съжаляваме. ================================= Батето сега ако беше шеф, положението щеше да е абсолютно същото. Понеже причините то да е такова тръгват още от преди Батето да стане шеф, ако и той да е допринесъл много тъй като по негово време шампионат спря реално да се играя и титлата почна да се определя на принципа "Тази година и следващата аз, по-догодина ти, още по-догодина той", но истински мачове спряха да се играят. Само че корупцията в професионалния футбол не е основната причина да нямаме играчи. Корупцията в ДЮШ школи, където играят тези, които плащат, а не тези, които могат е много по-сериозен проблем но той е следствие от тоталната корумпираност и аморалност на обществото като цяло, не на специфични за футбола проблеми. Само че даже и това не е основната причина, основната причина е, че в България футбол масово не се играя. Фен-турнири на които дебели чичковци се опитват да се изявяват като футболисти колкото щеш, но децата на възраст от 3 до 15 години просто не играят, а национален отбор в бъдеще с дебелите чивковци, които подритват на каменицата няма да направим. И друг път съм го казвал, но когато бяха малък, в квартала не беше никак лесно да се намери място за игра - опциите бяха игрищата в кварталното училище и няколко затревени междублокови пространства, където терена не беше никак равен, но пък някой все пак си беше направил труда да сложи греди; за косене да не говорим, но то така или иначе трева много нямаше, понеже не можеше да порасте от толкова утъпкване. Само че на всичките тези места постоянно се играеше, като до училищните терени беше невъзможно да се добереш понеже там играеха най-големите, така че трябваше да се задоволяваме с поляните със саморъчно поставените греди. Превъртаме 15-20 години по-късно и на въпросните поляни няма и следа, че някога се е играел футбол от сутрин до вечер там - гредите отдавна ги няма, а не само, че тревата е избуяла ами е станал цял храсталак, а даже и училището си стои празно повечето време. Да, направиха се не едно и две изкуствени игрища по градовете, но там играят пак чичковците, не децата. Същото впрочем важи не само за футбола, но и за всички останали спортове - при положението, че вместо почти всички деца да се занимават активно с някакъв спорт както навремето, сега повечето деца не се занимават с никакъв спорт, то откъде да дойдат класни играчи? Да оставим настрана това колко са ни калпави школите и некадърни треньорите в тях, при положение, че ако и да имаме много повече деца от това, ние реално си избираме играчите за националния от група хора отговаряща на дръжава с население около половин милион, че и по-малко, не е изненадващо, че сме в пета урна. Черна гора с 500,000 население вади отбор, но там се работи сериозно.
Joe
на 08.10.2011 в 13:42:14 #5А само като се сетя как се радвахме Перукан като стана шеф на бефесето... И за думите на Батето, лека му пръст, който каза, че накрая ще съжаляваме.
Izroda
на 08.10.2011 в 13:33:48 #4The Canadian Подкрепям.
mitkoa
на 08.10.2011 в 12:43:38 #3Защо подминаваш останалите звена? Или нападението ни е страховито? Треньори: Тактиката ни е блестяща? Имаме голяма идея в атака? Ръководство: БФС: - перфектно уредени контроли? - Екип и техника на разположение на националния селекционер? - капа дали са идеалните спортни екипи? - Намерен добър треньор и ясно поставени цели? Министерство: - дали са ни добри терените? - липса на тренировъчни терени - защо все повече се чуват лоши думи за терена на В.Левски?
peshojames
на 08.10.2011 в 12:27:27 #2Много истинска и смислена статия!Жалко за националите,но фактите са такива!
Ачката
на 08.10.2011 в 12:21:24 #1Стефане, истина е, истина е! С шуробаджанащина, тоя човек на оня и прочие, и унищожаването на ДЮШ до там брат - ще се клатиме между 5-та и 6-та урна в компанията на колосите Казахстан, МАлта, Люксембург и Андора. ...казано по друг начин, направо сме в трапа.