Победата над Беларус в събота вечер едва ли може да е повод за генерални изводи за качествата и потенциала на Станимир Стоилов като национален селекционер. Въпреки това обаче от показаното от отбора на България в Минск може да се извлече немалко материал за сравнителен анализ с демонстрираното от "трикольорите" по времето на Христо Стоичков.

Най-фрапантният недостатък на работата на Камата, който стана държавен селекционер през лятото на 2004 година, бе, че не можа да изгради отбор с облик и стил, въпреки че наследи такъв от Пламен Марков, въпреки че работеше дълго време при рядко срещан медиен комфорт и въпреки че от едно време нататък му помагаше Димитър Димитров-Херо.

Срещу Беларус ние видяхме тим с ново лице, с ясна идея как да играе, за да спечели. За разлика от близкото минало при Стоичков, сега играчите тежаха на местата си и индивидуалните им усилия не отиваха на вятъра, а даваха резултат. Това бе така, защото съществуваше синхрон в действията на футболистите, както и взаимозаменяемост. С една дума - имаше реално реализирана стратегия. Българският национален отбор водеше и диктуваше играта през целия мач в Минск. Нашият тим бе агресивен и особено силен като колектив. Демонстрира голяма амбиция, добре дозирано самочувствие и настроение.

За да е всичко това налице, не е достатъчно само да си тръгне един треньор, при който повечето футболисти се чудеха какво точно трябва да направят заедно, за да успеят. Чувстваха се потиснати и отборът агонизираше. За да е налице това, явно новият треньор има способности да обединява, да мобилизира, да вдъхновява и много важното - има работещи чисто игрови идеи.

Контрастът на промяната е особено силен, като се има предвид, че Мъри изгради титулярен състав от играчи, всички до един викани и от Стоичков.
Един от най-големите проблеми в играта на България при Камата бе безсилието в решаващата централна зона на терена. А именно там нашият тим доминираше и най-вече благодарение на това спечели битката с Беларус.

Бербатов оползотвори усилията на своите съотборници с две майсторски (особено първото) изпълнения. Но нека си зададем въпроса откога той не е бе реализирал два гола в квалификационен мач и откога не бе имал пет чисти положения? В тима на Стоичков Митко също се стараеше, но често пъти оставаше изолиран. А сега се оказа, че може да има условия, при които да изпъква, да бъде извеждан в добри позиции или да му се отварят пространства за индивидуални пробиви. След като говорим в момента за Бербатов, е уместно да кажем, че той най-добре олицетворяваше тоталния футбол, който игра България срещу Беларус. И крайните бранители Кишишев и Вагнер, дори и централният защитник Тунчев се включваха в атака, но после всички играеха във фаза защита - включително Бербо.

Мъри освободи Стилиян Петров от бремето да се иска от него да бъде плеймейкър, постави го в малко по-дефанзивна позиция, но му остави свободата да атакува при възможност. Така Стенли бе полезен в битката в средата на терена и подаде за втория гол на Бербатов. На халфа на Астън Вила доста успешно партнира Станислав Ангелов, чиито качества са по-подходящи именно за игра от центъра напред.

Телкийски бе десен полузащитник, но често разменяше мястото си с Йовов, който бе поставен да играе на нетипичната за него позиция зад централния нападател. Именно тези рокади между Мечо и Бижутера допринесоха още повече за динамиката на атаката ни и дадоха възможност на Телкийски много пъти да действа в централната зона, където той е най-силен и където играеше и в Ботев (Пд), и в първите си години в Левски. 

Мартин Петров пък в своята зона отляво също държеше под напрежение съперника. 
В защита отборът ни беше като цяло стабилен - нещо също твърде нехарактерно за "трикольорите" доскоро. В голяма степен това се дължеше на добре синхронизирана помощ в дефанзивен план и на атакуващите халфове, и на нападателите. Това, както и активността на Вагнер и Кишишев, даде повече сигурност на двойката централни бранители Томашич-Тунчев и на вратаря Иванков. 

За като цяло доброто представяне на отбора ни и високото ниво, което поддържаше почти през целия мач, говори и фактът, че Стоилов прибягна на практика до само една смяна чак в 81-ата минута (втората бе в последните секунди на срещата). 
Двубоят с Беларус показа, че България има футболисти, които могат да представляват силен отбор и да печелят. Показа и нуждата от добър треньор. Показа и още по-ясно колко грешно бе предишното назначение и колко време бе пропиляно да се търпи и замазва предизвестения и след това все по-задълбочаващия се провал на Камата.

Разбира се, за по-сериозни изводи трябва да изчакаме мача с Беларус в сряда. Но вече трябва да е кристално ясно, че е от изключително значение с какъв селекционер ще довърши България квалификационния си цикъл.

БЕЛАРУС - БЪЛГАРИЯ 0:2
0:1 Бербатов (28), 0:2 Бербатов (47)

12.Жевнов 4
2.Кульчий 3,5
3.Калачов 3,5
4.Омеленчук 4
(71 - 13.Страханович) 3
5.Щанюк 3,5
6.Коритко 3,5
7.Ковба 3,5
8.Корниленко 3
(60 - 14.Василюк) 3
10.А. Хлеб 3,5
11.Кутузов 3
(46 - 20.В. Хлеб) 3,5
21.Тигорев 3

27.Иванков 4,5
2.Кишишев 4,5
4.Томашич 5
3.Тунчев 5
25.Вагнер 4,5
6.Ст. Ангелов 5
(90 - 16.Домовчийски)
19.Ст. Петров 4,5
22.Телкийски 5
18.Йовов 4,5
(81 - 11.Манчев)
17.М.Петров 4
(90 - 15.Генков)
9.Бербатов 5,5

Стадион: "Динамо" (Минск) - 24 000 зрители
Съдия: Ярослав Яра, Жламал, Кордула (Чех)
Жълти картони: Омеленчук, Кульчий (Блр)

ВИТИРИНА НА МАЧА
2 удари във вратата 6
5 удари извън вратата 5
8 нарушения 11
5 корнери 5
3 засади  3
0 греди 1
0 дузпи 0

НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ПО МИНУТИ
3 - Бербатов пробива през центъра на отбраната на домакините, излиза сам срещу вратаря, но пресрещналият го Жевнов парира техничния му удар.
6 - Първата сериозна атака в мача бе за домакините, но Корнеленко прати топката над напречната греда.
12 - Центрирането на  Мартин Петров стига до Йовов, който слага топката на главата на Бербатов. Митко от няколко метра не намира добре кълбото и го праща в аут.
19 - Йовов изпълнява пряк свободен удар от около 35 метра, но Тунчев стреля в аут.
21 - Иванков спасява удар на Щанлюк след центриране от корнер.
23 - Бербатов спира топката между двама защитници, стреля перфектно от малък ъгъл, но ударът му среща сглобката на гредата.
28 - Бербатов поема топката на около 25 метра от вратата. Преодолява майсторски трима защитници, навлиза в наказателното поле и от около 15 метра с техничен външен фалц открива резултата - 0:1.
41 - Мартин Петров намира Бербатов на точката на дузпата, но той бие неточно.
47 - Бербатов получава пас от Стилиян Петров и от ъгъла на наказателното поле шутира неспасяемо - 0:2.
59 - Бербатов шутира от границата на наказателното поле, вратарят отбива, притичалият Вагнер прави добавка с глава в горната греда, но е отсъдена засада 
90 - Удар на Страханович минава на сантиметри от лявата греда.