Близо столетие след дебюта си на международната сцена националният ни тим се върна във времената на своето създаване, когато футболът у нас бе в пелени. Тогава, от 5 май 1924 година срещу Австрия - до 8 август 1930-а срещу Унгария, нареждаме точно 16 официални мача без победа, преди да дойде дългоочакваният първи успех - 5:3 срещу Румъния на 12 октомври 1930 г. в мач от първия турнир за Балканската купа.

Негативният рекорд в историята в момента сериозно е подгонен от сегашния ни А отбор, който вече 11 поредни срещи не познава вкуса на победата. За последно рядкото явление се случи на 16 ноември миналата година, когато бихме Кипър с 2:0 в контрола. Така 2023-та, в която изиграхме 10 двубоя с общ баланс 4 равенства и 6 поражения при голова разлика 7-17 ще бъде запомнена като първата от 1964 година насам, в която не стигнахме до победа. Тогава записахме 7 срещи (б.а. - плюс мачовете на олимпийския ни тим в квалификациите за Игрите в Токио), в които балансът ни бе 2 ремита и 5 загуби при голова разлика 1-6. Подобно бе положението и през още по-далечната 1953 година - 4 равенства и 3 поражения в 7 мача, както и през 1950 г. (0/1/3) и 1946 г. (0/1/2). За времената отпреди Втората световна война, когато нашите се лашкат при гостуванията си из Европа с влакове в купета трета класа, е безсмислено да споменаваме.

Сравнението с най-близката 2022-ра далеч не е в полза на изтичащата година - тогава в същия брой изиграни срещи (10) можехме да се похвалим с уравновесен баланс на везните (3 победи, 4 равенства и 3 загуби), както и двойно по-голям брой на отбелязаните попадения, отколкото сега - головата разлика бе 14-12 срещу 7-11 през 2023 г. Като мил спомен вече изглеждат първите лета от "царуването" на Боби Михайлов в БФС, когато с "каляската с три коня" записахме 5 поредни години с положителен баланс в периода от 2005 до 2009 г. (в която вкарахме цели 21 гола срещу сегашните 7 в същия брой срещи - по 10).

И все пак 2024-та като всяка нова година, 

ще дойде с надежди за нещо по-добро. А показаното в последните 2 срещи за отминаващите 12 месеца ни карат да мислим малко по-положително. Причината - работата на новия селекционер Илиан Илиев, който наследи на поста сърбина Младен Кръстаич, прибрал се в родината си, за да прави ракия. С треньора на Черно море начело трикольорите направиха 2:2 с фаворитите в евроквалификационната ни група Унгария и Сърбия. И в двата двубоя водехме, но все нещо не ни достигаше за победата.

Следващата година обещава да е по-тиха. През март трикольорите ще трябва да изиграят 2 контроли. Спаринги може да има и през юни - преди европейското първенство, което отново ще гледаме по телевизията (б.а - не сме се класирали на голям форум от 2004-та, когато участвахме именно на континенталните финали в Португалия). Едва през септември 2024 година ще играем и първите си официални двубои. Те ще са от Лигата на нациите за 2026 Жребият е на 8 февруари, а трикольорите са в Лига С. Те ще са поставени в трета урна, което означава, че със сигурност няма да имаме за съперници Люксембург, Азербайджан и Косово, които са заедно с нас.

Сърбия - България 2:2 в квалификация за Евро 2024

Истински треньор - истински отбор! Накарахме сърбите да треперят при драматично 2:2 в Лесковац

Официално финиширахме на последно място в групата си за Евро 2024