Илиян Мицански изчезна от полезрението на медиите през последната година. Нападателят претърпя операция и след като се възстанови, поддържа форма с Вихрен от родния му Сандански. Едва в последния месец името му отново се завъртя в пространството. Свързват го с трансфер ту в ЦСКА-София, ту в Левски. Каква е истината и какво преживя футболистът сподели пред "7 дни спорт".

За ЦСКА и Левски
Доста се изписа през последните седмици. Познавам се и говоря с хора от почти всички отбори в България. Те се интересуват от моето състояние, аз се интересувам каква е ситуацията в клуба им. Не мога обаче да кажа нищо конкретно по темата. Няма и да е коректно. Бих играл в нашето първенство. Не съм спирал да следя как се развиват нещата. Тук съм вече четвърти месец след операцията. Ще чакам до последния ден от трансферния прозорец - 31 август, и след това ще взема решение за бъдещето си и всеки ще разбере къде ще играя.

За офертите от чужбина
Няма какво да се заблуждаваме след като не съм играл шест месеца, е нормално интересът към мен да не е голям
Не съм имал 100 оферти, но не е била и една. Имах предположения, които за съжаление не бяха от дестинациите, които аз исках. Ставаше дума за отбори, които за мен лично не предизвикват интерес. Полската Екстракласа и немската Втора Бундеслига са първенствата, където хората ме познават. Повечето обаждания бяха именно от там. Не е изключено да поема отново натам, остава по-малко от седмица. Знам и полски, и немски. Важното е да отида в отбор, където ще разчитат на мен. 99 процента е ясно, че ще играя в Европа, дали в България или някоя друга държава, не знам още. Със сигурност няма да е в Азия. Смятам, че където и да отида, нещата ще се получат. Проблемът, който имах през последните две години, вече е минало.

За операцията
Оперирах се в Германия и останах там на рехабилитация шест седмици. Имах проблем с тазобедрената става, който се появи още докато играех в Германия и с Карлсруе се борихме за влизане в Първа Бундеслига.

Тренирах само два пъти в седмицата и влизах като резерва
В последните мачове започнах да изпитвам болка. Болка, която след лечение с инжекции изчезна. През последните две години на всеки шест месеца ме дупчеха, нещо, което малко хора го знаят. В един момент болката беше изчезнала, подписах в Корея. Изиграх 4-5 мача и проблемът постепенно започна да се появява наново. Стигна се дотам, че дори не можех да тренирам, толкова бях зле. Декември месец ходих до Германия, пробвах пак с инжекции, но се оказа, че и те вече не помагат. Януари вече беше ясно, че ще трябва да се оперирам. Става въпрос за почистване на тазобедрената става, не е нещо сериозно. Самата операция не е сложна. Всеки спортист знае какво е артроскопия. При коляното по-бързо се възстановяваш. При мен беше на таза и изискваше повече време. Докторите и рехабилитаторите в Германия ми казаха, че два до три месеца след операцията няма от какво да се притеснявам и ще мога да тренирам и играя без проблеми, както и стана.
Сега най-важното за мен е, че тренирам редовно през последните три месеца. Първо индивидуално, а сега и с Вихрен. Изиграх вече три мача. Точно това ми трябваше, за да вляза във форма.

За Корея
За съжаление и за мен, и за клуба (б.а. - Сувон) нещата не се развиха добре. Аз лично имах желание да продължа да играя в Азия, дали в Корея или в Китай, няма значение. Отношението им към мен беше страхотно. Разбраха за какво става въпрос, знаеха, че нещата трудно ще се оправят. Разделихме се съвсем нормално. Нито аз, нито пък те са искали така да се случи, но... Моето желание беше да се оперирам през февруари, за да мога да се възстановя за новия сезон. Другият вариант беше да стоя четири месеца в Сувон и да се лекувам. Това обаче не беше добре за нито една от двете страни, защото те имат квота от трима чужденци и аз щях да заемам едно от местата, без да играя.
За никого не е тайна за какво става въпрос в Азия в момента, какви пари се дават за футбол.

Моята цел беше да направя силен сезон
в Корея и ако мога, след това да се преместя в Китай
Това беше и намерението на мениджъра, който ме заведе там, няма какво да го крия. Преди да подпиша, въобще не знаех къде отивам и за какво става въпрос. Затова заминах за два дни и като видях на какво ниво е отношението им към чужденците, беше съвсем нормално да продължа да играя там колкото се може по-дълго.

За националния отбор
И докторът на националния отбор, и селекционерът Ивайло Петев са се интересували от моето състояние през цялото време. Те са видели моето отношение към тях и аз се радвам, че ми отговарят със същото в труден за мен момент. Обещал съм им да си намеря отбор до края на месеца, защото трябва да играя, това е най-важното за мен. Живи и здрави, след време пак ще ме повикат в националния отбор. Когато човек играе добре, всичко си идва на мястото.

За ваканцията
Толкова дълга почивка за пръв път ми се случва. Може да е за добро, ще си проличи по време на сезона. Последните два месеца съм наблегнал на тренировките. Преди това ходих няколко пъти на море в Гърция. Сега е важно да съм във форма, защото в отбора, в който отида, знам, че няма да ме чакат много. На 30 години съм, искам да докажа на самия себе си, че мога да играя добър футбол. Вярвам, че където и да отида, мога да съм водеща фигура. За съжаление това не се получи в последните ми 1-2 отбора. Сега съм здрав, имам два крака, няма кой да ми ги вземе.