В България, и в частност във футбола, всичко се подлага под съмнение. Не би трябвало да се казва „Матеус не загуби нищо от Беларус". Защото тези, които търсят под вола теле, веднага ще заобясняват, че на световния шампион от 1990 година с Германия и носител на „Златната топка" изобщо не му пука за нашия национален отбор.

Поради това е редно да се уточни, че „Матеус и България" не загубиха нищо от контролата с Беларус. Лотар още няма и година стаж начело на националния отбор. Най-малкото няма как свикналият на дългосрочно планиране германец да започне да ни води престижни отбори за приятелски мачове. А и това не е негова работа.

Своята работа започна да я върши. В националния отбор започна да цари така наречената „скучна и работна" атмосфера, която е белег на държавите от Западна Европа. Постепенно наслагването, че националния отбор се бе превърнал в оазис на „чалга пребиваване" за играчите, които идваха „уморени" от чуждите първенства, започна да избледнява откакто Матеус пое националния тим.

Преди мача в Подгорица с Черна гора сигурно е имало роптаене защо отборът е бил заведен в „скучната" Корсика. Мачът със сборния тим на областта бе загубен. И пак имаше вайкане как може да ни бият някакви туристи. А после в Черна гора стояхме съвсем прилично и през второто полувреме показахме, че нашият отбор не е за изхвърляне. А националния отбор на Черна гора малко прибързано бе обявен за европейски гранд.

Що се отнася до мача в Беларус, какъв по-удобен и безболезнен мач да се види как би изглеждал след време „А" отборът без Стилиян Петров и Мартин Петров? Ясно е, че засега двамата още трябват на националния тим.

И ако спазим тенденцията при Матеус да губим в мижави контроли, а после отборът да показва в европейските квалификации тактическо израстване, защо да не си го пожелаем така да бъде и в двубоите с Англия и Швейцария.

Ясно е, че останахме без шансове за класиране веднага след първите две загуби в групата, от Англия като гост и особено от Черна гора у дома, когато Лотар не беше треньор.

Матеус може само да се опита да промени отбора. От една страна психологически. Като втълпи на играчите, че националните фланелки и чалга поведението нямат нищо общо. Дори само от това да се започне не е малко. А кой по-добре от германец да учи на дисциплина.