Една от причините 40 000 зрители да напълнят стадион "Васил Левски" за световната квалификация с Ейре бе решителния характер на мача

Другата е, че ние, българите, може да наричаме британците "дърводелци", но както по отношение на музиката им, така и относно футбола, в който се раздават, имаме огромна слабост към тях. Желанието да дойдем на стадиона бе гарнирано с големите имена от треньорския щаб на "детелините". Като се започне от старшията - италианската легенда Джовани Трапатони, мине се през изкусния като национал и играч на Арсенал и Юве Лиъм Брейди и се стигне до световния шампион с Италия за 1982-а и идол на торинци Марко Тардели. Той също е помощник на Трап. Специално за "Топспорт" Марко слезе от автобуса, който щеше да отведе отбора след мача, и даде интервю.

- Марко, с какво ще запомниш този мач в София?

- С ремито, което Ирландия направи на отбора на България.

- Заслуга за това реми няма ли вездесъщият Джовани Трапатони с неговата италианска тактика и безупречен начин на подреждане на защитата?

- Като италианец дори уважавам "катеначото", защото е в нашата кръв. Но ЕЙРЕ игра открито в София. Това, че нашите играчи бяха правилно подредени и не можеше да бъдат преодолени освен веднъж от вашите състезатели, не означава, че сме играли защитно. Стана много приятен мач.

- След този хикс в София амбициите на ЕЙРЕ стигат ли дотам отборът да заеме първо място и директно да се класира за световното първенство в Южна Африка?

- Защо не? Духът на ирландците е невероятен и футболистите на националния отбор могат да се възползват от домакинството срещу Италия на Марчело Липи.

- Ако се наложи, няма ли да направите с Италия какъвто ви трябва резултат?

- По принцип такива неща са ставали, но не смятам, че ще го направим. Италия е действащ световен шампион с достатъчно престиж, а Ирландия има голяма футболна гордост. Видяхте, че взехме и на "скуадрата" в Бари. Така че сега е нормално ирландците да играят за победа. Такава възможност не е за изпускане. Желанието на всички в Ирландия е отборът отново да играе на световно първенство.

- Да ви върна назад във времето. Как се чувствахте като играч на Юве по времето на Трапатони?

- В края на 70-те и до средата на 80-те бяхме страхотен отбор, който няма равен на себе си не само в клубната история на Ювентус, но и на Италия. Бяхме еталон и в Европа. Всеки може да изреди играчите от нашето време. И, разбира се, никой не забравя вездесъщия Трап. Само това стига тогавашният тим на Ювентус да е в антологията на световния футбол.

- По време на миналото световно първенство, когато Италия спечели в Германия през 2006-а, бяхте коментатор. Как се чувствахте?

- Щастлив от факта, че коментирах незабравими моменти на "скуадра адзура". Тя отново стигна до световна титла след времето, когато аз бях шампион. Това ме накара 24 години по-късно да се чувствам безкрайно щастлив почти по същия начин.