Националният отбор на България загуби снощи от Македония с 0:2 в Скопие. И даде повод на комшиите да злорадстват поне още два месеца. В нашия лагер приеха повече от спокойно поражението. Ставало въпрос просто за една контрола, тя нямало да повлияе негативно, съдията бил помогнал на домакините... Странен и не на място е огромният оптимизъм, който е обзел Пенев и компания за предстоящата изключително важна световна квалификация с Италия в Палермо. Като ги слуша човек националите, ще си каже, че ние сме доказаната футбола сила, а не "Скуадрата".

Но да се върнем на мача с Македония. Да, само контрола е. Да, нищо фатално не се е случило. Фатално не, но е доста, доста неприятно. Поне за привържениците. А нали играта е за тях. Това бе едва трета загуба за Любослав Пенев като национален селекционер. И трите са в приятелски мачове. Проблемът е, че за феновете няма нищо приятелско в двубоите, когато срещу България са "любимите" им Турция и Македония. Пораженията на Пенев са именно от тези съперници. И то с по 0:2, което прави горчилката в устата на хората още по-непоносима. Даже гол не вкарахме. Трябваше, футболистите просто бяха длъжни да приемат като кауза двубоите със съседите. Така, както ги приемат феновете. Винаги! Особено с македонците отношенията ни са доста специфични. Сега мълчим и се чувстваме адски тъпо, когато хвърлим едно око на тяхната преса. Там виждаме заглавията: "Мисията е успешна - България падна", "Македония преслуша българите", "България клекна в края", "Македония е по-силна от България", "Македония изнесе лекция на българите"... И така, Пенев, който заслужава само аплодисменти до момента, не успя да "отлепи ютията" точно срещу Турция и Македония. Първата му загуба бе от южната ни съседка, последната (за момента) от западната. Любо, от тях най-много боли, каквото и да ни говорите. Дано сте го разбрали.

Двубоят с Италия чука на вратата. Хубаво е националите да стъпят на земята и да спрат с високопарните изказвания преди срещата. Трябва да се обърне сериозно внимание на дупките в защита, на концентрацията в атака. Но най-вече на езиците, на големите усти. Само Ники Михайлов си призна, че продължаваме да сме посредствени. Според другите сме нещо голямо. Да, ама не! Питайте Турция и Македония. От които толкова много боли...