Кишишев: На 18 или 36 години, важното е да ставаш

През седмицата България играе евроквалификация с Румъния. Въпреки че датата е 17 ноември, този път срещата няма никакво значение за националния тим. Разговаряме с Радостин Кишишев, който направи 80 мача в "А" отбора. Специално за "Топспорт" бургазлията разкрива защо не е сред повиканите, говори за бъдещите си намерения, за това къде ще играе в Англия до края на предстоящата година...

- Тинка здравей, къде те намирам?
- В момента пътувам за Лестър.

- За Лестър...Нали щеше да играеш пак в Лийдс?
- Да, но до края на годината и отварянето на зимния прозорец ще бъда футболист на Лийдс. Но в момента си почивам.

- Защо?
- В първия ден, в който се върнах в Лийдс преди десетина дни, участвах в тренировка на едно от помощните игрища до "Елънд Роуд" и се контузих. Получих сериозно мускулно разтежение. И така останах извън строя за един месец. Вече минаха десетина дни. Остават още двайсет и ще се включа в мачовете на отбора. На зимната пауза ще се разбере дали ще продължа да се състезавам за Лийдс или ще отида другаде. Аз желая да играя за този тим, защото клубът има амбиции и възможности да се върне отново в Чемпиъншип. В момента първи е Карлайл с 28 точки, а Лийдс е на седмо място с 23. Ако не бяха отнели 15 точки на отбора заради банкрут в началото на сезона, сега тимът ръководен от Денис Уайз щеше да води с 10 точки преднина.

- Няма как да не те попитам за националния отбор.
- Няма проблем, питай ме каквото искаш.

- Защо не си повикан в разширения състав за предстоящите квалификации?
- За себе си имам обяснение. Както ви казах съм контузен и няма как да помогна на момчетата нито за мача с Румъния, нито за този със Словения.

- Значи смяташ, че не си част от състава само заради контузията ти. Изобщо чувал ли си се с Димитър Пенев?
- Не сме говорили. Не знам защо не е правил опит да ме повика. Не мога да гадая, може да попитате него.

- Според теб мача с Румъния какъв заряд може да има за нашите национали?
- Ще върна събитията малко по-назад. Когато играхме последната световна квалификация с Малта завършихме 1:1 и видяхте после как ни протекоха европейските квалификации. Сега с края на този цикъл трябва да се положат основите на следващия. Няма да е без значение момчетата да победят на паметна дата, като 17 ноември, отбор който се е класирал за европейските финали. Да, Румъния ще отиде да играе по терените на Австрия и Швейцария, но си е по-друго да се знае, че в Констанца направиха реми с нас, а в София са паднали. Така играчите
ще вземат самочувствие в аванс преди следващите световни квалификации, което не е никак малко.

- Е, добре, не е ли глупаво да не се класираме на еврофиналите, а да имаме положителен баланс със силен тим, какъвто е румънският?
- Ами нещата се загубиха във въртележки с Албания и Холандия.

- Като човек, който следи отблизо изявите на Бербатов в Англия какво би го посъветвал?
- Аз не мога да му подсказвам каквото и да било. Той си знае най-добре какво иска и как се чувства. Но ако трябва да го посъветвам за нещо, бих му казал, че дори и един месец да му остава в Тотнъм, трябва да го изиграе като пълен професионалист.

- Аналитичният начин, по който разсъждаваш май означава, че мислиш за треньорска кариера?
- Разбира се, че това ми е мечтата. След време да направя силна кариера като треньор. Вече минах първото ниво в школата на Ангел Шишков. Но занемарих малко нещата и ще трябва да ги продължа.

- С отбелязания си автогол срещу Албания се присъедини към отлични футболисти като Димитър Пенев и Иван Вуцов, които също са си вкарвали автоголове с националната фланелка. После правят славна кариера като треньори. Виждаш ли някакво съвпадение?
- (смее се) Ами аз не съм фаталист. Ясно е, че Димитър Пенев ни класира на най-високото място досега в света, а Иван Вуцов бе много добър наставник, както и гъвкав ръководител на футбола у нас. Моята амбиция е като треньор да направя по-големи успехи от тях. Що се отнася до автогола, който си вкарах, не ми беше приятно разбира се. Яд ме е, че стигнахме само до реми в Тирана, а не можахме да победим и да се заличи тази моя грешка, която безспорно натежа.

- Говориш за треньорската професия. В дългата си кариера от кои треньори си "купил" неща за бъдещото ти призвание?
- На първо място е Херо. В Бургас той ме накара да открия тактически тайни на футбола. Най-малкото е играта в линия, която за оня момент бе революционна, защото само Нефтохимик я практикуваше. След това Пената ме хвърли в движение в националния тим на Евро'96. В неговия стил не ме остави да размислям къде съм попаднал. С какви големи звезди съм станал съотборник. Това ми вдъхна самочувствие. И третият, но не по-малък по важност е Алън Кърбишли в Чарлтън. Той ме накара да разбера какво е къртовски труд, който не е напразен.

- Ще направиш ли грешката като Стоичков, който започна директно от националния тим или като Краси Балъков ще вземеш някой отбор в позната страна?
- Аз не смятам, че досегашната кариера на Стоичков е по-несполучлива от тази на Краси. Всеки има своя съдба. Даже престоя на Христо в националния тим ще си остане в биографията му като висок трамплин, който ще му помага да си намери по-големи отбори и от Селта.

- Добре, би ли започнал треньорска кариера в Англия или Шотландия или в родния Бургас?
- Аз не знам кога, къде и как ще стане това. Поне засега. Но при всички случаи в България ще се чувствам у дома, а в чужбина съвсем логично чужденец.

- Говорим за треньорство. Означава ли, че е приключила кариерата ти на футболист в националния отбор?
- Съвсем не. Дали си на 18 или 36, важното е да ставаш. Ще се откажа в момента, в който започвам да изпитвам затруднения да си върша работата на терена. Засега все още мисля, че съм годен за първия състав. Ако следващият треньор, който и да е той, реши да ме повика, ще се озова на секундата.

- Българин или чужденец трябва да бъде?
- По-добре да е българин, защото ще разбира по-добре характерите на състезателите. Но и чужденец да е, ако свърши работа, надявам се няма да сте против него.

- Ако сега се върнем три години назад щеше ли пак да откажеш да играеш на Евро'04 в Португалия?
- Сигурно пак щях да откажа. Изгубих второ участие на европейски финали, но пък в личен план успях да спася мои бизнес начинания. Така, че не съжалявам.

- Как се чувстваш като човек с 80 мача в националния тим и като мост между поколението на четвъртите в света и сегашното?
- Много горд. Не на всеки футболист се отдава да бъде най-младият в една генерация и доайен в следващата. Смятам, че всичко, което съм преживял с двете национални формации, са неизброими мигове на щастие.