Как се гради пирамида върху разрушена основа?!

Някои кошмари се помнят дълго. Обръщат всичко в теб и те карат да мислиш...

Един кошмар дълго време ще преследва българския изстрадал фен. Катастрофалната загуба на националите от Грузия с 2:5 в Разград за съжаление не беше сън. За нея си имаше причини, породени далеч във времето. Стъпка по стъпка, но не напред, а назад към бездната...

Казват, че националният отбор е огледалото на футбола в страната. Ако това е така, то огледалото е счупено на парчета и на него не се вижда нищо, освен грозна картина. Лесно би било да се махне селекционера и да чакаш нещо да се промени, но дали... И така до другата загуба от "световен колос" от ранга на Грузия, Гибралтар или Фарьорски острови...

Емил Костадинов посочи пред ТОПСПОРТ решение за проблемите на националния

Ето какво сподели

Нещо в българския футбол куца сериозно и едва ли голяма вина затова има Ясен Петров или който и да е друг бивш селекционер.

Пирамидата рухва още от самата основа, която е детско-юношеският футбол. Редица грешки и фактори пречат за правилно развитие на играчите от най-ранна възраст.

Най-големият проблем за почти всички отбори са базите. Децата тренират на лоши терени, които дори са и малко на брой. Побирането на всички набори от дадена школа на един или няколко терена е истински подвиг за всеки, който се занимава с това.

Източник: cska.bg

Голям е проблемът и с липсата на каквато и да е идея и цел за бъдещето. Много малко школи имат методисти и специалисти в тази област. Треньорите не винаги разполагат с лицензи или притежават качества да учат децата на футбол.

Родителите, в стремежа си да помогнат и детето им да сбъдне, понякога тяхната лична мечта - да бъде футболист, често бъркат изключително много. Подвиквания на мачове, спорове с треньори и съдии, не би помогнало на който и да е подрастващ футболист.

Източник: levski.bg

Гоненето на резултати от най-ранна възраст понякога е нож с две остриета. Не са малко чуждите примери, в които няма резултати и класирания в детския футбол. Залага се на учене на правилен футбол, с ясна изразена цел и следване на стъпките към мъжкия футбол. А те не са никак малко...

В развитите държави, от които би трябвало да се учим, тренировъчният процес и животът на младия спортист е устроен така, за да не мисли за нищо друго, освен футбол. Затворени бази, спортни училища, кампове, отлични условия. В българската действителност обаче е хаос...

Кошмар

Какво се случва с "лъвовете"?

Таланти има, но доста от тях по една или друга причина изпадат от системата и въобще не достигат до мъжкия футбол.

Много е обсъждана темата на късането на тази нишка между юношески и мъжки футбол. Малко са треньорите, които имат смелостта и възможността да дават шанс на млади играчи. Неопитният футболист се нуждае от време, тренировки, примери около него, за да израства.

Боби Михайлов и Грузия - от 6:2 до 2:5...

59 загуби за националите под ръководството на този президент

Нужно е търпение, нещо което е така мразено в българския футбол. Баланс между налагане на юноши и използване на опитни играчи. Колко обаче са отборите, които успяват да достигнат до този баланс? Искаме силен национален отбор, а мислим ли откъде ще дойдат футболистите? От школи, в които цари истински хаос?!

Нужно би било държавата, и БФС да обърнат изключително внимание именно на най-основната част на пирамидата - детско-юношеския футбол. Бази, терени, условия, специалисти. Всичко друго е хвърляне на прах в очите. Нужна е сериозна работа, за да няма повече кошмари...