Стратега, единственият по рода си футболен селекционер на България, Треньор номер едно на 20-ти век - Димитър Пенев се съгласи да даде краткото си, но целенасочено, конкретно и ясно мнение за медията ни, относно рубриката ни за паметния Мондиал през 1994г.

Димитър Пенев е роден на 12.07.1945г. Като футболист е част от редиците на Локомотив София и разбира се на ЦСКА. Има цели 7 титли с „армейците" и една с екипа на „железничарите". Участва на три Световни първенства по футбол, като е избран за Футболист номер едно на България за 1967-ма и 1971-ва година. Като треньор на „червените" записва 3 шампионски титли и печели 4 купи на България. Извежда тима до полуфиналите на тогавашния КНК през 1989-та година. Най-големият успех в треньорската му кариера обаче си остава 4-ото място на страната ни на Световното първенство в Съединените американски щати през 1994-та година. Освен за Треньор номер едно на 20-ти век е избран и за почетен президент на ЦСКА.

Г-н Пенев, за нас е удоволствие да имаме възможността да разговаряме с най-успешния футболен треньор в историята на България.
- Моля в, ласкаете ме. Благодаря и аз за вниманието към мен.

За съжаление ще си говорим пак по темата, която сякаш е единствената, с която можем да се гордеем - невероятното, емоционално и незабравимо лято на 1994-та година. Изминаха цели 20 години от онези скъпи за всички нас седмици на вълнение и щастие.
- Вижте какво, така е. За съжаление сте прави. Всички знаем кой е най-големият успех в историята на България, що се касае до футбола. Онова паметно първенство зад Океана остава завинаги в сърцето и главата ми, както и на редица поколения българи. Няма как нещо подобно да не предизвиква уважение у нашите сънародници. За мен беше чест да направя така, че да стигнем до отличията.

Често си задаваме въпроса възможно ли е подобна радост да ощастливи отново българския народ? Или е просто блян да се надяваме, че ще намерим новите си Стоичков, Костадинов, Михайлов, които да ни изкачат по върховете на футболния свят...
- Не зная дали всичко това може да се случи отново. Иска ми се да кажа, че ще е така, но често казано не знам какво да ви отговоря. Кой може да е сигурен? Ако се положат нужните усилия може и да е възможно да повторим онзи подвиг. България има своите футболни таланти и възможности, макар и да не са от калибъра на тогавашните ни състезатели.

Победата над Германия ли беше футболният ни апогей пред широкия свят? Все пак детронирахме действащия световен шампион.
- Може да се каже, че наистина това беше много силен момент. Емоционален. Но лично за мен всеки успех беше еднакво ценен и не ми се ще да отличавам даден двубой, за сметка на друг. Така беше и с играчите - всички знаем кои бяха по-известни, но в моите очи те бяха равни. Важното беше, че като се върнахме бяхме еднакво успешни, в очите на хората. Останалото няма значение.

Всички ние виждахме изражението по лицата ви, след всеки ваш успех. Виждахме силата на колектива, на сработеността и положителната атмосфера, която явно е витаела в тима ни в САЩ. Вие сте бил сред основните фактори за всичко това, с доказания си подход към футболисти, част от които вече бяха звезди и играеха в големи отбори.
- Да, сега е лесно да говоря пред всеки за онези години. Но тогава беше и доста трудно, лично за мен. Да, така е, не се учудвайте. Имал съм тежки периоди в националния отбор, малко преди и малко след Световното.

Какво имате предвид?
- Ами много хора ме пращаха у дома, още преди мача с Франция и преди да се класираме за Мондиала. Имаше двама журналисти, които дори ми искаха оставката и призоваваха веднага да се махна от отбора. След това разбрах, че са дали гласа си за мен, в анкетата за Треньор номер едно на 20-ти век...

Кои са те?
- Да не говорим с имена. Но какво да ви кажа - не е хубаво такова нагаждане и „услужливост". Поне да си бяха останали категорични в мнението за мен, а не после да бъдат по-ниски от тревата. Да бяха си отстоявали това, което са казали и мислили - нямаше да им се разсърдя толкова. И до ден днешен се чудят някои хора как да ме провокират.

По какъв начин? За какъв тип провокация става дума?
- Обаждат ми се и говорят глупости. Закачат ме, а после ме оплюват и клеветят. Но за съжаление това е просто въпрос на възпитание.

Някои от тогавашните Ви състезатели навлязоха отдавна и на треньорското поприще. Става ли от добрия футболист и добър специалист? Или максимата е вярна?
- Не мога да обобщя за всички. Но ето, вчера стоях пред телевизора и чаках с нетърпение мача на Балъков и неговия Литекс. Нека който може да се развива и като треньор, за мен ще е голяма радост да ги гледам в тази им роля.

Да поговорим и за ЦСКА?
- Аз за ЦСКА обичам да говоря от „Армията". Елате и вие, а и който иска и ще си говорим както трябва и при подходящата обстановка.